Решение № 529 от 05.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. София, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Даниела Талева

Петър Н. Славчев при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Ал. Здр. Н. като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602234 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на подсъдим ата В. КР. Л. адв. К. срещу присъда от 13.04.2022 г. на СРС, НО, 116-ти състав по НОХД № 11 220/2021 г., с която подсъдим ата е призната за виновна в това, че на 09.02.2021г., около 00:30 часа, в гр. София по бул. “Сливница” с посока на движение от ул. “Филиповско шосе” към бул. “Панчо Владигеров” срещу метростанция “Сливница” управлявала моторно превозно средство лек автомобил марка и модел “Фиат Браво” с рег. № ******* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с инвентарен №ARNA 0133, проба 0948, при отказ на водача да даде кръв за изследване - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 343б, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК съдът е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, чието изпълнение е отложил с изпитателен срок от три години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, а също и наказание глоба в размер 1 на 600 лева.

С присъдата подсъдимата Л. е осъдена още и на основание чл. 189, ал.

3 от НПК да заплати направените деловодни разноски по делото в размер на 179, 25 лв., платими по сметка на СДВР и сумата от 50, 00 лв., платими по сметка на Висш съдебен съвет, представляващи направени в съдебната фаза на наказателното производство разноски.

Във въззивната жалба и допълнението към нея се изразява несъгласие с първоинстанционния съдебен акт, като се излагат доводи, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон поради постановяването при липса на доказателства за осъществен състав на престъпление и при превратно тълкуване на събраните доказателства. Защитникът я намира също за немотивирана и оспорва приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Поддържа, че липсвали преки доказателства подсъдимата да е управлявала процесния автомобил, а и такава съвкупност от косвени доказателства, от която да може да се направи такъв извод. В тази връзка оспорва достоверността на показанията на свидетеля К.. Във връзка с твърдението му, че възприел визуално подсъдимата да седи на шофьорската седалка известно време след настъпилото произшествие отбелязва, че К. не бил излязъл от търговския обект веднага, след като чул шум от удар на автомобил, както било прието, а изминало известно време преди да стори това, през което се обадил на началника си, подал сигнал на тел. 112, обслужил клиент, а след него и свидетеля З. и едва тогава се приближил до автомобила и видял подсъдимата. Позовава се на тенденциозност при тълкуването на показанията на същия свидетел от първия съд във връзка с изявленията на свидетеля З., а и на подсъдимата пред него. Твърди, че неправилно били оценени показанията на свидетелите К. и Б. относно осветеността на мястото, където се намирал автомобила, тъй като първият заявил, че се намирал в по-затъмнена част, а втория свидетел сочил, че на мястото се хвърляла сянка. Отбелязва наличието на разминавания относно времето на настъпване на произшествието в показанията на свидетелите и другите доказателствени средства, с оглед отразяване на часа на постъпване на сигнала за същото и на започване на проверката, съответно на издаване на талона за медицинско изследване на подсъдимата, около час след това, за да постави под съмнение самоличността на лицето, от което е взета пробата за алкохол. В съдебното заседание пред въззивния съд защитникът е поддържала 2 изложеното в жалбата. Добавя, че причината за това полицейските служители да обикалят района, докато не били упътени от свидетеля К. за мястото на катастрофиране на автомобила, се изразявала в слабата му осветеност, в каквато връзка внимателно следвало да се обсъдят показанията на свидетеля К.. Изтъкнала е липсата на обсъждане на обстоятелството, че автомобилът бил с две врати и подзащитната , тъй като седяла на задната седалка, следвало да премине на предната, за да излезе от автомобила. Отбелязва установеното в аудио -техническата експертиза, че автомобилът се ударил в гуми, а не в бетонна стена, както е приел в мотивите си районния съд.

Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Пледира да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна.

Счита обвинението за доказано не само от показанията на свидетеля К., но и тези на останалите свидетели, които макар и косвени, отразявали последващи твърдения за това кой бил управлявал автомобила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, без да променя изводите на районния съдия намери за установено следното:

Подсъдимата В. КР. Л. е родена на *******. в гр.София, живее в гр.София, ул. “******* *******, ЕГН **********.

Същата не притежавала свидетелство за управление на моторно превозно средство, каквото никога не било издавано. Подсъдимата не била полагала и изпит за придобиване на правоспособност за водач на МПС. На 08.02.2021г. подсъдимата закупила с договор за покупко-продажба от същата дата лек автомобил марка и модел “Фиат Браво” с рег. № *******. Вечерта на същата дата подсъдимата се видяла с интимния си приятел свидетеля З., като двамата посетили техен общ приятел около 22:00ч. в ж.к. „Люлин“.

Подсъдимата и свидетелят З. консумирали въпросната вечер неустановено количество алкохол. Малко след полунощ двамата си тръгнали, като подсъдимата Л. се качила на автомобила си, сядайки на шофьорското място, а до нея на предната дясна седалка седнал приятелят свидетеля З..

Подсъдимата привела автомобила си в движение и потеглила, което сторила 3 на 09.02.2021г. около 00:30 часа. Подсъдимата се движила по бул.

„Сливница“, управлявайки автомобила с посока на движение от „Филиповско шосе“ към бул. „Панчо Владигеров“, въпреки че преди това била употребила алкохол. В района на метростанция Сливница подсъдимата Л. изгубила контрол върху управлявания от нея автомобил, като самокатастрофирала, удряйки се в наредени гуми до пътното платно, а след това и в паркиран лек автомобил рег. №******* и в бетонна стена, намираща се до сервиз за гуми, непосредствено до изхода на метростанция „Сливница“ и строителна борса „Ангро“.

В същия момент свидетелят К. чул шума от сблъсъка на автомобила, който работел в търговски обект – павилион за храни, цигари и алкохол, намиращ се в близост до мястото на възникналото ПТП. Свидетелят К. излязъл от павилиона, за да види какво се случило, като видял да стои до предна дясна отворена врата на автомобила млад висок мъж – свидетелят З..

Тогава свидетелят К. около 00:35 часа на същата дата позвънил и сигнализирал за произшествието на тел 112 и влязъл обратно в павилиона, за да обслужи клиент. Непосредствено след въпросния клиент в павилиона влязъл самия свидетел З., който имал нараняване по лицето. Същият поискал да закупи минерална вода и възкликнал „Мани, мани, да не ходиш с пияни жени“. След като го обслужил, свидетелят К. излязъл отново от павилиона и видял, че на мястото на водача на катастрофиралия автомобил седяла млада жена – подсъдимата Л., която стискала волана и гледала напред без да мърда.

Свидетелят К. отново се върнал в павилиона, за да обслужва клиенти, а след известно време подсъдимата Л. и свидетелят З. влезли в павилиона.

Свидетелят К. възприел, че подсъдимата била видимо повлияна от алкохол, доколкото имала неадекватно поведение – залитала, трудно пазела равновесие, говорела бавно. Подсъдимата казала на свидетеля З. „Аз не съм виновна. Виж какъв е пътят. Дай да си вземем две бири.“ След като направили покупката от павилиона подсъдимата Л. и свидетелят З. останали в близост до същия, съответно близо до подлеза на метростанцията.

В този момент полицейските служители на 09 РУ СДВР свидетелите Г. К., М. Б. и Б.Б. били на работа като АП – 900/1, изпълнявайки задълженията си по охрана на обществения ред. Същите във връзка с подадения сигнал били изпратени от ОДЧ при 09 РУ СДВР на мястото на възникналото пътнотранспортно произшествие. Пристигайки на място и след 4 извършен кратък обход няколко минути след подаването на сигнала видели самокатастрофиралия автомобил. Установили и друг автомобил с щети от удар в задна дясна врата, паркиран на мястото. Полицейските служители установили и подсъдимата Л. и свидетелят З. да се оттеглят от мястото на произшествието в посока подлеза на метростанцията, като ги спрели и им извършили полицейска проверка, в хода на която усетили, че двете лица лъхали на алкохол. Същите забелязали, че свидетелят З. имал нараняване на главата, но същият категорично отказал повикване на медицински екип. В проведения разговор подсъдимата Л. заявила, че е управлявала катастрофиралия автомобил, а свидетелят З. би пътник, което последният потвърдил. Последното наложило изпробването с техническо средство за съдържание на алкохол в кръвта, за което на място бил изпратен екип на служители от ОПП СДВР около 01:07 часа, който пристигнал за около пет минути. Пристигналите на място полицейски служители свидетелите Васил Д. и Владимир С. изпробвали подсъдимата с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с инвентарен №ARNA 0133, проба 00948, при което уредът отчел 2, 40 промила алкохол в издишания от подсъдимата въздух. На същата бил съставен АУАН серия GA, бланков №334693 и бил издаден талон за медицинско изследване. Подсъдимата Л. била съпроводена до болнично заведение, където отказала да депозира кръвна проба.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие доказателства показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Б. З., дадени в хода на съдебното следствие (частично) и приобщените му показания по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал.

1, т. 1 и 2 от НПК; Х. К. дадени в хода на съдебното следствие и приобщените частично на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; свидетелите Г. К., М. Б. и Б.Б., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 и 2 от НПК; показанията на свидетелите Д. и С., дадени в хода на съдебното следствие и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, частично от обясненията на подсъдимата от досъдебното производство, а също и от протокол за ПТП, скица към същия, талон за медицинско изследване, лист за преглед на пациент, декларация за отказ от изследване, талон за регистрация на МПС част 1 и 2, договор за покупкопродажба на МПС, резултат от изследване с дрегер, проба №00948, справка за водач от ОПП СДВР, справка за МПС, протокол за проверка на дрегер, 5 справки от система 112, аудио-техническа експертиза, АУАН и други писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл.

283 от НПК.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на истината по делото доказателства и не е ограничил страните в упражняване на правата им да правят относими доказателствени искания.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които се споделят и от въззивната инстанция.

Същият подробно е посочил в мотивите към първоинстанционната присъда кои от съответните обстоятелства на инкриминираното произшествие от кои от гласните и писмените доказателства по делото се установяват, както и е аргументирал надлежно защо е кредитирал съответните доказателствени източници.