Решение № 157 от 27.09.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Бургас, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Христина З. Марева

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. А. като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско дело № 20222000500253 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби, депозирани от ЗАД“ОЗК-З****“ АД, представлявано от адв.Т., М. А. А. с ЕГН **********, Е. А. А. с ЕГН ********** и А. Ч. А. с ЕГН **********, последните трима – представлявани от адв.М., против решение № 260000 от 11.03.2022 г. по гр.д №137/2020 г. на ЯОС, изменено в частта за разноските с определение №260146/20.05.2022 год., с което ЗАД“ОЗК-З****“АД е осъдено да заплати на М. А. А. с ЕГН ********** и Е. А. А. с ЕГН ********** суми от по 80 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от смъртта на Я.М.М. в резултат на ПТП от 06.06.2019 год., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 23.07.2019 година до окончателното им изплащане и са отхвърлени претенциите им за заплащане на обезщетение за разликата над 80 000 лв. до 200 000 лв., а на А. Ч. А. е присъдена сума от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили от смъртта на Я.М.М. в резултат на ПТП от 06.06.2019 год., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от 23.07.2019 година до окончателното й изплащане и е отхвърлена претенцията му за заплащане на 1 обезщетение за разликата над 60 000 лв. до 150 000 лв.

Въззивникът-ответник ЗАД“ОЗК-З****“ АД обжалва решението в частта, в която претенциите на М. и Е. А.и са уважени над 60 000 лв. до присъдения размер от 80 000 лв., в частта, в която е уважена претенцията на А. А. над 45 000 лв. до присъдения размер от 60 000 лв., както и в частта, в която са уважени акцесорните искове за лихва за периода от 23.07.2019 год., като неправилно и незаконосъобразно. Моли се за отмяната му и отхвърляне на исковете над размера от 60 000 лв. за децата и 45 000 лв. за фактическия съпруг на починалата, с присъждане на сторените разноски. Споделя се извода на първоинстанционния съд, че възражението за съпричиняване на вредите е основателно, но се оспорва приетата степен на съпричиняване от 1/3. Твърди се, че допуснатите от пострадалата нарушения са допринесли в изключителна степен за настъпване на леталния изход. Според въззивникаответник, първоинстанционният съд недооценил пълната степен, в която конкретното поведение на пострадалата е допринесло за настъпване на вредоносните последици, каквото е изискването на трайната задължителна съдебна практика. Поддържа се, че именно пътуването без предпазен колан е причината пътничката да получи тежка съчетана травма, довела до смъртта й.

Въззивникът-ответник се позовава на приетите съдебни експертизи, установяващи по категоричен начин предприето пътуване от пострадалата без правилно поставен обезопасителен колан. Сочи се, че според вещите лица поставеният предпазен колан би възпрепятствал настъпването на леталния изход, като потвърждение в тази посока е и обстоятелството, че водачът и ищецът А. А. са се разминали със съвсем леки увреждания след инцидента и не са изпаднали от автомобила. Въззивникът-ответник поддържа искане за определяне на процент съпричиняване не по-малък от 50%.

Твърди се, че неправилно съдът е уважил акцесорния иск на ищците, тъй като последните не са представили всички доказателства по член 106 ал.3 от Кодекса за застраховането, така че застрахователят да определи размера на дължимото обезщетение. При условията на евентуалност се твърди, че съдът неправилно е определил периода, в който да бъде заплатена лихвата за забава върху присъдените обезщетения, а именно от датата на предявяване на извънсъдебната претенция. Според въззивника-ответник, приложение следва да намери разпоредбата на член 497 ал.1 т.2, вр.член 496 от Кодекса за застраховането и лихва би се дължала, считано от 24.10.2019 2 година след изтичане на тримесечния срок. При условията на евентуалност се поддържа, че лихва би се дължала след изтичането на 15 работни дни от представяне на всички доказателства по член 106 ал.3 от Кодекса за застраховането, а не от датата на уведомяване на застрахователя.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощен представител.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от М. А. А., Е. А. А., действаща със съгласието на А. Ч. А. и А. Ч. А., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на застрахователното дружество и за правилност на обжалваната част на решението. Поддържа се, че изводите на ЯОС за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата са неправилни. Въззивниците-ищци се позовават на заключенията на вещите лица, от които става ясно, че при поставен колан главата не е фиксирана и може да се получи така нареченият камшичен удар, да настъпи травматично увреждане в шийния отдел на гръбначния стълб и да настъпи смърт. Позовават се на твърденията на вещото лице д-р Ч., според който не може с категоричност да се каже, че при поставен колан пострадалата не би могла да получи другите увреждания, тоест може да получи други увреждания, които да са били смъртоносни или не би получила такива, които да са смъртоносни. Поддържа се, че твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат е останало недоказано, поради което първоинстанционният съд неправилно е приел принос в размер на 1/3. При условията на евентуалност, ако се приеме, че поведението на пострадалата е в причинна връзка с настъпването на злополуката и е основание за приложение на разпоредбата на член 51 ал.2 от ЗЗД, се поддържа, че съдът неправилно е определил процента на съпричиняване, като не е съобразил конкретната степен на нейния принос. Сочи се, че виновният водач в качеството си на участник в движението е допуснал много повече по брой и по тежест нарушения, както и че извършените от него нарушения са основна причина за настъпване на процесното произшествие.

Поддържа че, законната лихва за забава следва да се присъди от датата на уведомяване на застрахователя.

Въззивниците-ищци М. А., Е. А. и А. А. обжалват решението в частта, в която са отхвърлени претенциите им над уважените размери от по 3

80000 лв. за М. и Е. А.и до пълния претендиран размер от по 200 000 лв. за всеки един от тях и за разликата над уважения размер от 60000 лв. за ищеца А. А. до пълния претендиран размер от 150 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите от 23.07.2019 година, както и в частта, в която ищците са осъдени да заплатят разноски съразмерно отхвърлената част от исковете им в размер на 8010 лв. Решението се обжалва в тази част като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и съдебната практика. Поддържа се, че при установяване на фактическата обстановка първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен душевните болки и страдания, претърпени и продължаващи, вследствие смъртта на фактическата съпруга и майка Я.М..

Изразява се становище, че исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са уважени в занижен размер, който не съответства на реално претърпените вреди и е в противоречие с принципа на справедливостта. Въззивниците-ищци се позовават на свидетелските показания, установяващи изключително силна и близка връзка между тях и майката и фактическа съпруга, починала след произшествието. Твърди се, че въззивниците-ищци изключително тежко приели новината за пътнотранспортното произшествие и за внезапната смърт на Я.М.. Пътният инцидент и загубата на тяхната близка преобърнали живота им, отразили им се много зле, както физически, така и психически, те се променили изцяло, като и при тримата се наблюдава промяна в емоциите, когнитивните функции и поведението им в социалния живот и това се потвърждава от съдебнопсихологичната експертиза. Твърди се, че по отношение на претърпените вреди и техния размер е доказано при условията на пълно и главно доказване, че претендирания размер на исковете отговаря на претърпените и доказани душевни болки и страдания. Поддържа се, че решаващият състав не преценил в съвкупност всички факти, както и че не е извършил правилна преценка на събраните доказателства, което е довело до несправедлив и незаконосъобразен съдебен акт. Сочи се, че размерът на обезщетението е определен без отчитане на конкретната социално-икономическа обстановка в страната към момента на настъпване на произшествието. Твърди се, че съдът неправилно и в противоречие с установената практика е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице в размер на една трета. Поддържа се, че произшествието е настъпило без установено по 4 категоричен и несъмнен начин поведение на пострадалата, с което тя да е допринесла за настъпване на вредите. При евентуален извод, че поведението на пострадалата е в причинна връзка с настъпването на злополуката и е основание за приложение на разпоредбата на член 51 ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, се заявява, че съдът неправилно определил процента на съпричиняване, като не е съобразил конкретната степен на приноса за настъпването на вредите. При определянето на тази степен подлежи на съпоставка тежестта на конкретното нарушение на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на процесното произшествие.

Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да се постанови ново, с което претенциите да бъдат уважени в пълен размер с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В съдебното заседание въззивните жалби се поддържат лично и от упълномощен представител.

Депозиран е отговор от ЗАД“ОЗК-З****“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че липсват основания за присъждане на обезщетение в претентираните размери, които според застрахователното дружество са прекомерни и неотговарящи на принципа на справедливостта, на икономическата обстановка и некореспондиращи с обема на доказаните вреди. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел за основателно възражението по чл.51 ал.2 от ЗЗД и са неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че застрахователят не е провел пълно и главно доказване в тази насока.

Въззивникът-ответник поддържа, че пострадалата не е положила елементарна грижа за опазване на собственото си здраве и живот и при това положение приетият от първоинстанционния съд обем на съпричиняване е дори занижен и следва да бъде не по-малко от 50%. Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и присъждане на сторените разноски.

Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбите, с които е сезиран, взе предвид следното:

Предявените искове пред Окръжен съд Ямбол са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, от деца на починалата при пътно-транспортно произшествие Я.М.М. и от фактическия й съпруг.

5

М. А. и Е. А., действаща чрез своя баща и законен представител към момента на подаване на исковата молба, са предявили искове против ЗАД“ОЗК-З****“ АД за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Я.М., настъпила на 06.06.2019 год. в резултат на ПТП, в размер на по 200 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва от 23.07.2019 год. до окончателното изплащане на главниците, а А. А. е предявил иск за присъждане на обезщетение в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от 23.07.2019 год.

С обжалваното решение претенциите са уважени частично, като е присъдено обезщетение в размер на по 80 000 лв. за двете деца, след намаляване поради принос на пострадалата, оценен в размер на 1/3, и за разликата до 200 000 лв. претенциите са счетени за неоснователни, а на А. А., след редукция, е присъдено обезщетение в размер на 60 000 лв. и за разликата до пълния размер от 150 000 лв. искът му е отхвърлен.

С влизане в сила на решението в необжалваните от застрахователя части, а именно до размера на присъдените обезщетения от по 60 000 лв. за всяко дете и 45 000 лв. за фактическия съпруг, спорни пред настоящата инстанция остават единствено справедливия размер на обезщетението и наличието на съпричиняващо поведение от пострадалата, което би било основание за приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД.