Решение № 985 от 10.11.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. Добрич, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Х. Г. Х. като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20243230104108 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.

„Околовръстен път“ № 260 срещу Р. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

Добрич, ул. „****“ № 6, вх. А, ет. 5, ап. 15, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3140/2023 г. по описа на Районен съд Добрич:

1) 13 066, 76 лв., представляваща главница по договор за кредит № FL 1068945 от 24.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.11.2023 г., до изплащане на вземането;

2) 2043, 89 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.12.2020 г. до 03.07.2023г.;

3) 884, 41 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 13.11.2020 г. до 13.11.2023 г.;

4) 155, 65 лева, представляваща такси, дължими по Тарифата за таксите и комисионите, които „Юробанк България“ АД прилага по извършвани услуги на физически лица, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.11.2023 г., до изплащане на вземането;

5)

72, 00 лева, представляваща разноски за уведомяване за предсрочна изискуемост.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за кредит № FL 1068945 от 1

24.04.2020 г. По силата на съглашението банката е предоставила на ответника заем от 14 060, 80 лева. Последният се е задължил да върне сумата до 13.12.2025 г. на 68 вноски, при фиксиран лихвен процент от 9, 700 % за първите дванадесет месеца и при променлив лихвен процент от 9, 700 % за оставащия срок от договора – изчислен като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, страните са уговорили и дължимостта на такси и комисионни за отпускането и проучването на процесния кредит. Уговорили са и такса за обслужване на разплащателната сметка в чл. 5 от договора.

Подчертава се, че поради неизпълнение на задълженията по вноска с краен срок на плащане – 13.11.2020 г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.07.2023г. – чл. 14 от договора. Във връзка с връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост са направени разноски в размер на 72, 00 лева.

Така, по заявление на ищеца Районен съд Добрич е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д 3140/2023г.

Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата чрез особения представител адвокат Д. А.. Последният счита, че претенциите са допустими, но неоснователни.

Заявява, че кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем. Аргументира се с твърдения, че уведомлението не е било връчено на ответницата. Развива тезата си като сочи, че е нарушена процедурата по чл.

47 от ГПК. Връчителят е посетил адресата три пъти, но в рамките на 20 дни, а не на един месец. В разписката липсва посочване и на констатациите на връчителя от посещенията на адреса.

Ищецът не изпраща представител в откритото съдебно заседание.

Особеният представител счита също, че изискванията за връчване на уведомлението на длъжника не могат да бъдат изпълнени с получаване на документа от особен представител. На тази основа заключава, че изискуемостта на претендираните вземания не е настъпила.

Прави искане за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Особеният представител – адвокат Д. А., пледира за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения договор за потребителски кредит № FL 1068945 от 24.04.2020 г. се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем. По силата на съглашението ищецът е 2 предоставил на ответника заемна сума в размер на 14 060, 80 лева, а последният се е задължил да я върна заедно с възнаградителната лихва на шестдесет и осем вноски в срок до 13.12.2025г. Уговорена е възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент за първите дванадесет месеца от договора - 9, 700 %, както и променлив лихвен процент за оставащия срок на договора (чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2). Променливият годишен лихвен процент от 9, 700 %, който представлява сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтния лихвен процент Прайм на банката за необезпечени кредити, в съответната валута в лева или евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата съгласно ал. 2 и следващите по-долу. В приложение № 1 към договора е представена и Методология за определяне на референтен лихвен процент (Прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.

В чл. 14 от договора е уговорена предсрочна изискуемост на целия кредит при допусната забава в плащанията на една или повече вноски по кредита.

От протокол за установяване на извършени посещения от връчител на ЧСИ Николай Ников става ясно, че уведомлението за предсрочна изискуемост е било връчено на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 03.07.2023 г., когато е изтекъл двуседмичния срок за получаване на книжата от канцеларията на съдебния изпълнител. Приложено е преводно нареждане, от което се установява, че банката е платила за връчването сума в размер на 72, 00 лева.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД; по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.

240, ал. 2 ЗЗД; по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД; по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 2, ал. 2 вр. с чл. 5 от договора във вр. с Тарифата за таксите и комисионите, които „Юробанк България“ АД прилага по извършвани услуги на физически лица; по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 309а, ал. 1, предл. второ от ТЗ.

По иска за главницата е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по Договор за кредит № FL 1068945 от 24.04.2020 г.; изпълнение на задължението си за предоставяне на главницата, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата.

Ищецът установи наличието на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на Договор за кредит № FL 1068945 от 24.04.2020 г., в условията на пълно и главно доказване. Видно от приложеното банково бордеро на л. 30, ищецът е изпълнил основното си задължение по договора и ответникът е усвоил заемната сума от 14 060, 80 лева, като я е 3 получил по банковата си сметка.

В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о. на ВКС. В тежест на ответника е да докаже, че е платил задълженията по договора. Същият обаче не ангажира доказателства в тази насока, поради което следва да бъде направен категоричен извод за неплащане на процесното вземане.

Съдът счита, че предсрочната изискуемост на целия кредит е настъпила на 03.07.2023 г., когато е изтекъл срокът за получаване на уведомлението от канцеларията на съдебния изпълнител. Необходимо е да бъде съобразено приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният съд е посочил, че предсрочната изискуемост по същността си представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Последиците от предсрочната изискуемост настъпват от момента, в който длъжникът е получил уведомлението. Този факт се установи от протокол на ЧСИ. Връчването на уведомлението по чл. 47 от ГПК не препятства настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Това е така, защото фингираното връчване на документа е предизвикано от поведението на ответника, който не е изпълнил договорното си задължение да уведоми ищеца за промяната на адреса си – арг. от чл. 19 от договора.

Възражението на особения представител на ответника за нередовно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост е неоснователно.

Връчителят е посетил три пъти адреса на ответницата в рамките на един месец (на 29.05.2023 г.; на 07.06.2023 г. и на 17.06.2023 г.), като между всяко от посещенията има най-малко по една седмица. Последното посещение е в неприсъствен ден – 17.06.2023 г. е събота. Връчителят надлежно е отразил в разписката, че и при трите посещения не е открил адресата. По този начин изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК са изпълнени в цялост и уведомлението се счита за връчено.

При това положение се налага изводът, че искът за претендираната главница от 13 066, 76 лв. трябва да бъде уважен в цялост.

По иска за начислените разходи за уведомяване за предсрочна изискуемост е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по Договор за кредит № FL 1068945 от 24.04.2020 г.; изпълнение на задължението си за предоставяне на 4 главницата; настъпила предсрочна изискуемост на кредита; размер на дължимите разходи за уведомяване на предсрочната изискуемост.

Поради настъпилата предсрочна изискуемост и представените доказателства за извършени разходи за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост (л. 17 от частното дело), ответникът дължи и таксата за разходи при изискуем кредит в размер на 72, 00 лева.

По иска за претендираната възнаградителна лихва е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по Договор за кредит № FL 1068945 от 24.04.2020 г. ; изпълнение на задължението си за предоставяне на главницата, уговорка за плащане на възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и изискуемостта на претендираната лихва.

Част от предпоставките за уважаване на претенцията се припокриват с тези по иска за главницата, поради което не е необходимо повтарянето им. От договора се установи, че страните са уговорили за ползването на паричната сума да бъде плащана възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент за първите дванадесет месеца от договора - 9, 700 %, както и променлив лихвен процент за оставащия срок на договора (чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2). Доколкото не се спори по размера на претендираните суми, този иск също трябва да бъде уважен в цялост за сумата от 2043, 89 лева, за периода от 13.12.2020 г. до 03.07.2023 г.

По акцесорния иск за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да установи съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното задължение и размер на вземането за мораторна лихва.

Обезщетение за забава се претендира за периода от 13.11.2020 г. до 13.11.2023 г. Установи се, че първата непогасена вноска от ответника е с падежна дата – 13.11.2023 г. Поради тази причина обезщетение за забава се дължи от този момент върху неплатената главница. При липса на възражения относно размера, претенцията по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважена в цялост за сумата от 884, 41 лева, за периода от 13.11.2020 г. до 13.11.2023 г.

Предявен е и иск за сумата от 155, 65 лева, представляваща такси, дължими по Тарифата за таксите и комисионите, които „Юробанк България“ АД прилага по извършвани услуги на физически лица.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по Договор за кредит № FL 1068945 от 24.04.2020 г.; изпълнение на задължението си за предоставяне на главницата; наличието на уговорка за плащане на такси по чл. 2, ал. 2 вр. с чл.