Решение № 789 от 13.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300500017 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от К. Б. А. с ЕГН:********** от гр.***** чрез адв. Н. Ш. против решение №3389/20.10.2022 г. по гр.д.№9365/20 21 г. на РС-Пловдив, 10 гр.с., с което е признато за установено по отношение на него по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, ч е не е собственик на основание наследяване от Б. К. А., починал на 08.05.2021г., на 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху следния имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.1220.1.1 представляващ жилище, състоящо се от една стая, кухня, коридорче и малко избено помещение, находящо се в сутеренния етаж от къща, с обща застроена площ 52 кв. м., на ет. 1, както и 1/10 ид.ч. от дворното място – поземлен имот с идентификатор *****.*****.1220, в който сградата е построена, съставляващо имот ***/стар/, ****/нов/ в кв. **** по плана на гр. *****, с административен адрес ул. *****, както и 1/10 ид.ч. от общите части на сградата, включително клозета на двора и е осъден да заплати разноските на ищцата по делото.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска, както и за присъждане на разноски. Конкретно са изложени оплаквания, че неправилно съдът кредитирал показанията на единствения свидетел, разпитан по делото, който е син на ищцата. Съдът не е посочил правното основание на което счита, че парите с които е закупен процесния недвижим имот са били придобити от ищцата. Съдът не е 1 забелязал, че в нотариалния акт за покупка на имота е записано, че продажната цена е заплатена преди подписване на нотариалния акт на продавача, който не е присъствал на сделката. Сделки с право на ползване не биха могли да бъдат извършани, което е от значение както относно преценката за това дали са лични, така и относно преценката за допустимостта на свидетелски показания на единствения по делото свидетел.

Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемата Т. П. А. с ЕГН:********** чрез адв. Г. К. , с който жалбата се оспорва, моли да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски. Изложени са доводи, че съдебното решение не е основано единствено на гласни доказателства. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля, син на ищцата, на основание чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото и като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Счита се, че решението на РС е правилно и обосновано. Относно изтъкнатия в жалбата пропуск на съда за липсата на правна квалификация на основанието, при което парите са дадени от свидетеля на майка му, правилно съдът е квалифицирал отношенията между Т. и А. като неформален ненаименован договор. Но по същественото е, че в подробните, ясни и спонтанно дадени показания на свидетеля не се откриват данни, от които да се направи извод за облигационна обвързаност за връщане на парите. Съвсем логично синът е дал на майката по-голям част от парите, които е получил за продажбата на жилището, в което тя живее и има вещно право на пожизнено и безвъзмездно право на ползване, за да си купи друго жилище.

Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, след като прецени данните по делото, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор.Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,съдържание и приложения.

Производството, в което е постановено обжалваното изцяло решение, е образувано по отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК., В ИМ, ищцата твърди, че с ответника са наследници на Б. К. А.,ЕГН:**********, поч.08.05.2021 г.- преживяла съпруга и син от предходен брак; по време на брака, но с изцяло лични средства е придобила процесния апартамент от 52 кв.м. с адм.адрес:гр.*****, приземен етаж, а именно: на 30.08.2002 г. при нотариус И. Г. били извършени две сделки: продажба на апартамент на ул.*****, собственост на нейния син А. Л., върху който тя имала запазено пожизнено право на ползване; отказ от нейна страна от вещното право на ползване,учредено с НА 53,т.34,д.***** г., изразено в нотариално заверена декларация, срещу което получила пари от сина си за закупуване на процесния апаратамент на ул.“*****“.

Ответникът оспорва иска и счита, че процесният апартамент е закупен по време на брака на баща му с ищцата, поради което е СИО и претендира за наследствени права върху него.

От представените по делото писмени доказателства се установява следното: на 30.08.2002 г., от НА №176,т.3,д.№***** г. на нотариус И. Г. е видно че ищцата Т. А. е закупила апартамент от 52 кв.м. с ид.№*****.*****.1220.1., с адм.адрес:гр.*****, приземен етаж, ведно с 1/10 ид.ч. от дв.м., съставляващо им.***-СТАР,***-НОВ В КВ.***-СТАР,***НОВ НА ГР. ****,ЦГЧ и 1/10 ид.ч. от об.ч. на сградата;

На 30.08.2002 г. Т. А. е направила отказ от вещно право на ползване върху апартамент №33 на ул.*****, учредено в нейна полза с НА 53,т.34,д.***** г., изразено в 2 нотариално заверена декларация от същата дата.

На 30.08.2002 г. синът на ищцата продава апартамент №33 на ул.*****, видно от НА №178,т.3.,д.***** г.

По делото е разпитан синът на ищцата А. Л., който установи, че наследодателят Б. А. и майка му живеели в апартамента на ул.***** до 1998-99 г., след което се разделили, а майка му живяла в него до 2002 г., когато закупила процесния апартамент на ул.*****; продажната цена била платена от свидетеля с пари от продажбата на първия апартамент и след като майка му направила отказ от право на ползване върху същия апартамент.

Съдът кредитира показанията на св. Л., преценени съгласно чл.172 ГПК,тъй като същите последователни логични и убедителни, съответстват на събраните писмени доказателства, поради което приема, че процесният апартамент е придобит изцяло с лични средства на въззиваемата, дадени й от нейния син. Обстоятелството, че в НА е записано, че продажната цена е заплатена преди подписване на НА на продавача не означава, че изложените твърдения не отговарят на дейсвителната фактическа обстановка, тъй от показанията на разпитания свидетел се установява, че продажната цена е била заплатена на пълномощника на продавача преди подписване на НА. Доводът, че РС не е квалифицирал основанието, на което синът е дал пари на майка си за закупуване на апаратамента не означава, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като в доклада си по делото съдът е квалифицирал сделката между майката и сина като неформален ненаименован договор. Веднага след придобиването му, въззивницата е декларирала данчъно процесния апартамент като свой и само тя е плащала данъците на имота.

Действително, по-късно имотът е бил предеклариран на двамата съпрузи, но това не го прави СИО, тъй като както се установи апартаментът е закупен изцяло с лични средства на въззиваемата, дарени от нейния син.Освен това, както се установи от събраните гласни доказателства, съпрузите са били във фактическа раздяла от 1998-99 г., т.е. към момента на сделката -2002 г. те не са живели заедно, което изключва съвместния принос.

По изложените съображения, ПОС намира, че отрицателния установителен иск е доказан и основателен, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Като е достигнал до същите крайни правни изводи, ПОС намира, че РС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

По отношение на направените разноски: с оглед изхода на спора, право на разноски имат възиваемата, такива й се присъждат в размер на 800 лв.- платен адвокатски хонорар.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3389/20.10.2022 г. по гр.д.№9365/20 21 г. на РСПловдив, 10 гр.с.

ОСЪЖДА К. Б. А. с ЕГН:********** от гр.*****, да заплати на Т. П. А. с ЕГН:********** от гр.***** сумата 800лв.- съдебно деловодни разноски пред ПОС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок съобщението. от

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4