Определение № 464 от 25.09.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 464 гр. Бургас, 25.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500368 по описа за 2024 година за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на „Спортелит“ ЕАД, гр.Бургас, представлявано от изпълнителния директор Д.

С., против определение № 970 от 11.04.2024г. по гр.дело № 680/2023г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото определение № 3209 от 19.12.2023г. в частта, с която е осъдено да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 6480 лв.

Претендира се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искането да бъде уважено, като се остави без уважение претенцията за присъждане на разноски или евентуално бъде намален размерът на присъденото адвокатското възнаграждение като прекомерно.

Оспорен е изводът на предходната инстанция за дължими в полза на „Дорослава строй“ ООД съдебни разноски, след като дружеството не представя доказателства за платен адвокатски хонорар на адв. П. Ш..

Наличната по делото фактура не доказва плащане. Освен това, делото е прекратено без разглеждане по същество. Според жалбоподателя, делото не се отличава с фактическа и правна сложност при разменени съдебните книжа и проведени само две съдебни заседания в рамките на относително кратък период от време, което не кореспондира с размера на присъденото възнаграждение от порядъка на месечна заплата на магистрат. Посочено е, че 1 решаващият съд не е обсъдил в мотивите си Решение от 25.01.2024г. по дело С-428/22 на СЕС, според което националният съд не е обвързан с нормативно определените с нарочна наредба минимални размери на адвокатските възнаграждения. Направена е и съпоставка между процесния минимален размер на възнаграждението и дължимата държавна такса по спора, които съставляват съответно 11% и 4% от материалния интерес, като според жалбоподателя, адвокатският хонорар следва да е под размера на държавната такса. Заявено е още, че делото е започнало при действие на Наредба №1/2004г. на ВсАС в редакцията преди изменението от 04.11.2022 г., поради което последното е неприложимо.

Ответникът „Дорослава строй“ ЕООД, гр.Бургас не е представил отговор на молбата.

Бургаският апелативен съд, предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Производството по делото е образувано първоначално пред РС– Бургас по исковата молба на „Спортелит“ ЕАД, с предявен иск за осъждане на ответника „Дорослава строй“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 60 000 лева –главница, представляваща извършени разходи за поддръжка на общите части в комплекс „Гардения“, гр.П. в периода 28.04.2017г. - 28.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска на 11.10.2022г. до окончателното плащане. С определение № 1041 от 16.02.2023г. по образуваното гр.дело № 6519/2022г. на БРС производството по делото е прекратено и исковата молба е изпратена по компетентност на Бургаския окръжен съд за разглеждане.

С определение № 2674 от 24.10.2023г. по образуваното гр.д. № 680/2023г. Бургаския окръжен съд е констатирал, че указанията му за отстраняване на нередовности на исковата молба не са изпълнени от ищеца в дадения срок и е прекратил производството по делото, като определението е влязло в сила на 20.12.2023г.

С определение № 3209 от 19.12.2023г. Бургаският окръжен съд е уважил направеното от ответника искане за допълване на прекратителното определение с присъждане на направените от страната разноски, като е осъдил ищеца „Спортелит“ ЕАД да заплати на „Дорослава строй“ ЕООД сумата от 6480 лв., представляваща направени от ответника съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

2

Последвала е молба на „Спортелит“ ЕАД от 15.02.2024г. по чл.248 ГПК за изменение на определение № 3209 от 19.12.2023г.

С обжалваното в настоящото производство определение № 970 от 11.04.2024г. молбата е оставена без уважение. Съдът е приел, че представената от ответника фактура доказва плащане на адвокатско възнаграждение на адв.Б. в размер на 6480 лв., с ДДС. Възражението за прекомерност съдът е намерил за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, обоснована с вида и броя на процесуалните действия, извършени от адв.Б. и адв.Ш., пълномощници на ответника в производството.

Така постановеното определение е недопустимо.

Когато първоинстанционният съд прекратява производството по делото, без да се произнесе относно поисканите от ответника разноски, какъвто е настоящият случай, съдът допълва прекратителното определение по реда на 248 ГПК. Постановеното по този ред допълващо определение може да бъде обжалвано съгласно чл.248, ал.3 ГПК по реда, по който подлежи на обжалване решението. Законовата уредба не дава възможност за изменение на определението по чл.248 ГПК за допълване на решение/определение в частта за разноските от постановилия го съд.

Предвид гореизложеното, посоченото в допълващото определение на първата инстанция, че същото подлежи на изменение от постановилия го съд в едноседмичен срок от съобщението, е незаконосъобразно като противоречащо на разпоредбата на 248, ал.3 ГПК. Подадената съобразно това указание, на основание чл.248, ал.1 ГПК, молба на „Спортелит“ ЕАД от 15.02.2024г. за изменение на допълващото определение по чл.248 ГПК е недопустима /вж. в този смисъл определение № 632 от 15.03.2024г. на ВКС по ч.т.д. № 342/2024г., II т.о./. Недопустимо е и постановеното по молбата определение, предмет на обжалване в настоящото производство и като такова, същото следва да бъде обезсилено.

Молбата от 15.02.2024г. на „Спортелит“ ЕАД може да се приеме, че има характера на частна жалба против допълващото определение на първата инстанция по чл.248 ГПК, като при извършено връчване на насрещната страна и внесена държавна такса, няма пречки настоящата инстанция да се произнесе по жалбата.

Съгласно чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на присъждане на разноски при прекратяване на делото.

В случая не се спори, че ответникът има право на разноски, в какъвто смисъл е заявил искане в отговора на исковата молба. Спорни са въпросите дали претендираните от ответното дружество разноски за адвокат са доказани 3 и дали размерът им се явява прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.

В производството пред първата инстанция ответното дружеството „Дорослава строй“ ЕООД е представлявано от адв.Б. и адв.Ш. с приложено по делото пълномощно /л.28/, представено с отговора на исковата молба.

Съгласно договор за правна помощ /л.155/ с адв.Б., представен с молбата от 24.10.2023г. за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, процесуалното представителство е осъществено срещу сумата от 5 400 лв., без ДДС, заплатени в брой, видно от съдържанието на договора. В частта за заплатената сума договорът има характера на разписка по чл. 77 ЗЗД, достатъчна за доказване на плащането /т.1 от ТР № 6/6.11.2013г. на ВКС, ОСГТК/. Следователно, направените от „Дорослава строй“ ЕООД съдебни разноски по прекратеното дело в размер на посочената сума от 5 400 лв. са надлежно доказани. Ответникът е претендирал и заплащане на ДДС върху договореното възнаграждение, но не е представил доказателства, че адв.Б. е регистрирано лице по ЗДДС, както и липсват доказателства за плащане над отразената като платена в брой сума по договора за правна помощ. Поради това, обжалваното определение над сумата от 5400 лв. е неправилно, поради необоснованост и следва да бъде отменено.

По възражението на частния жалбоподател по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат следва да се съобрази, че същото е направено своевременно с молба от 18.12.2023г., с която е изразено становище по искането на ответника от 24.10.2023г. за допълване на прекратителното определение в частта за разноските. В молбата претендираният адвокатски хонорар е заявен като прекомерен в съответствие с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на образуване на производството по делото.

Възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК в горния смисъл е неоснователно. Към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – 24.10.2023г., Наредба № 1/2004г. на ВсАС, на която се е позовал ответникът, е действаща в редакцията с последното изменение с ДВ бр. 88 от 4.11.2022г. и в тази редакция, дори и незадължителна съобразно решението от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, може да служи като ориентир за справедлив и обоснован размер съгласно чл.36, ал.2 ЗА, с оглед фактическата и правна сложност на делото и конкретно положения от адвоката труд.

При цена на иска по прекратеното дело - 60000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение по съответната наредба е на стойност 5450 4 лв., която е приблизително съобразена при заплатения от ответника хонорар.

Според настоящата инстанция, същият се явява справедлив и обоснован, поради което не следва да бъде намален.

Съгласно чл.36, ал.1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което съгласно ал.2 се определя в договор с клиента и размерът му трябва да бъде справедлив и обоснован. Справедливо е възнаграждение, което съответства на високите изисквания за упражняване на адвокатската професия по глава II от ЗА. Обосновано е възнаграждение, което съответства на извършената дейност при отчитане на действителната правна и фактическа сложност на делото, многобройността на процесуалните действия, продължителността на процеса и значимостта на защитата интересите на представлявания.

В случая материалният интерес в спора по прекратеното дело е на стойност 60 000 лв., изискващ разглеждането му от по-горен съд като първа инстанция, което предполага и по-значима сложност. Касае се за иск по чл.48, ал.7, вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС за заплащане на разходи за поддръжка на общите части в сграда в етажна собственост, което сочи на усложнена фактология, касателно отделни обекти в сградата и специален ред за отделни размера на дължимите разходи. Процесуалните действия, извършени от пълномощниците на ответника се изразяват в подаден отговор на исковата молба, с изложени възражения за нередовност, недопустимост и неоснователност на иска, направено възражение за нередовност след уточнение на исковата молба, уважено от съда като производството е оставено без движение, подаден допълнителен отговор-становище на исковата молба с доводи по съществото по спора, последващ допълнителен отговор след оставяне на исковата молба без движение, с доводи по новите твърдени от ищеца обстоятелства и предявено възражение за прихващане, конкретизирано в изпълнение на указания на съда с уточняваща молба и представяне на писмени доказателства. Отразено е и участието на адв.Ш. в проведените две открити съдебни заседания. Производството по делото е продължило една година до неговото прекратяване. Изложените обстоятелства сочат на фактическа и правна сложност на делото, съобразно която осъществената при висящността на спора адвокатска защита и съдействие е надлежна, като компетентна, всеобхватна и пълноценна, поради което договореното и заплатено адвокатско възнаграждение се явява справедливо и обосновано.

Следва да се посочи още, че при прекратяване на исковото производство, за което отговорен е ищецът, договореното и заплатено от ответната страна адвокатско възнаграждение следва да се преценя като 5 сторени разноски по вина на ищеца, с оглед провеждането на съдебния процес до неговото приключване с произнасяне на съответната съдебна инстанция по същество, поради което възмездяването му следва да бъде в размер, съответстващ на дължимия от адвоката труд до произнасяне на сезирания съд по съществото на спора.