Решение № 1979 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1979 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20251110213571 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. М. В., с адрес: ****************, против наказателно постановление № 25-4332-005207/17.03.2025г., издадено от Началник Сектор при СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. За същото на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че жалбоподателят е инвалид с решение на ТЕЛК с 84 % нетрудоспособност, като поддържа, че има право да управлява МПС без да използва обезопасителен колан. Прави се искане наказателното постановление да бъде отменено.

За проведеното на 04.03.2026г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Жалбоподателят се явява и в дадения ход по същество моли наказателното постановление да бъде отменено, като поддържа, че е инвалид и има право да шофира без колан.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки от представител на въззиваемата страна, наименовани възражение, в които се изразява подробно становище за законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление. Прави се искане за отмяна на процесното наказателно постановление и за присъждане на юрисконултско възнаграждение. Прави се възражение и за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно 1 постановление, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

Към 22.02.2025г. лек автомобил „***, ДК № ********** бил собственост на “**********” ЕООД, ЕИК: **********.

На 22.02.2025г. около 18:57 ч. жалбоподателят Н. В., се намирал в гр. София. Управлявал и лек таксиметров автомобил „***, ДК № **********, пътувайки сам и движейки се по бул.

„Княз Ал. Дондуков-Корсаков“, с посока на движение от ул. „Мизия“ към бул. „Васил Левски“. По време на движението бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. На бул. бул. „Княз Ал. Дондуков-Корсаков“ бил спрян за полицейска проверка от свидетелите Т. А. и Т. С. И. - младши автоконтрольори при ОПП СДВР.

Обстоятелството, че В. управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан, било констатирано от свидетелите А. и И., за което свид. А. му съставил АУАН Серия GA № 3706005/22.02.2025г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението. Като нарушена законова разпоредба цитирал чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят подписал акта с възражения, че бил без колан, тъй като е инвалид със застойна сърдечна недостатъчност.

Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на извършеното нарушение и дадена му аналогична правна квалификация съобразно разпоредбата чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, Началник Сектор при СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП наложил на В. глоба в размер на 50 /петдесет/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите А. и И., и писмени - заповед № 513з9746/13.09.2024г., формуляр за изготвяне на длъжността на характеристика, специфична длъжностна характеристика за длъжността на “младши автоконтрольор II-I степен” в 01/02 група, заповед № 8121К-12547/12.09.2024г., справка-картон на водача и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдебният състав прецени показанията на разпитаните свидетели като добросъвестно депозирани, логични, обективни и в корелация помежду си. И двамата независимо един от друг декларират, че лично са възприели, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил без поставен обезопасителен колан, при което съдът прие времето, мястото и обстоятелствата по извършване на описаното нарушение, за безспорно установени.

Материалната компетентност на свид. А. по съставяне на процесния АУАН, и 2 компетентността на административнонаказващия орган по съставяне на атакуваното наказателно постановление, следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, предоставени им съгласно заповед № 513з-9746/13.09.2024г., формуляр за изготвяне на длъжността на характеристика, специфична длъжностна характеристика за длъжността на “младши автоконтрольор II-I степен” в 01/02 група и заповед № 8121К12547/12.09.2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи и отговарят на всички формални изисквания за законосъобразност, регламентирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. С оглед на това съдебният състав прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита и да представляват формални основания за отмяна на санкционния акт.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

Въз основа събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи, че на посочените в АУАН и НП време и място, управлявайки лек автомобил „***, ДК № ********** жалбоподателят В. е бил без поставен обезопасителен колан, с какъвто последният бил оборудван. С това обективната съставомерност на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е изпълнена.

От субективна страна същото е осъществено при форма на вината пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач на МПС, В. е съзнавал и е бил наясно със задължението, регламентирано от съответното правило на ЗДвП, въпреки което не е съобразил поведението си с него.

По възражението на жалбоподателя, че не е извършил нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, тъй като е лице с трайно намалена работоспособност и поради това не е бил длъжен да използва обезопасителен колан, съдът намира следното:

Възражението е неоснователно. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на посочените в акта време и място жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, оборудвано с обезопасителен колан, без да използва същия. Тези обстоятелства се установяват от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, както и от приложените по административнонаказателната преписка писмени доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от определените категории са длъжни при движение да използват обезопасителните колани, с които превозните средства са оборудвани. Изключенията от това общо правило са изчерпателно уредени в ал. 2 на същия член. Законодателят е предвидил възможност определени категории лица да не използват обезопасителен колан, включително бременни жени, лицата, чието физическо състояние не позволява използването му, както и лицата с 3 трайни увреждания на горните крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторно превозно средство, адаптирано съобразно техните нужди, водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.

В настоящия случай жалбоподателят се позовава на представено експертно решение на ТЕЛК, с което му е определена 84 % трайно намалена работоспособност поради заболявания „застойна сърдечна недостатъчност“ и „лявокамерна недостатъчност“, хиперТ.чно сърце със (застойна) сърдечна недостътъчност, предсърдно мъждене и трептене. Само по себе си наличието на експертно решение на ТЕЛК и определеният процент трайно намалена работоспособност не обуславят автоматично приложението на изключенията по чл. 137а, ал.

2 ЗДвП.

За да бъде освободено едно лице от задължението за използване на обезопасителен колан, следва да бъде установено по надлежния ред, че конкретното му здравословно състояние обективно не позволява използването на такъв или че попада в някоя от другите изрично предвидени в закона хипотези. От съдържанието на представеното експертно решение не се установява подобно обстоятелство. В него липсва констатация, че жалбоподателят не може да използва обезопасителен колан поради здравословното си състояние, както и липсват данни за медицинско противопоказание за използването му. Не са представени и други медицински документи – становища на лекуващ лекар, специалист кардиолог или друг компетентен медицински орган, от които да се установява, че поставянето на предпазен колан е невъзможно или противопоказно за жалбоподателя.

Съдът отчита, че заболяванията, посочени в експертното решение, са довели до значително намаляване на работоспособността на лицето. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се приеме, че същото попада в приложното поле на изключението по чл.

137а, ал. 2 ЗДвП. Законът не свързва освобождаването от задължението за използване на обезопасителен колан с наличието на определен процент трайно намалена работоспособност, а с доказана невъзможност за използването му поради конкретното физическо състояние на лицето.

Отделно от това не са налице и другите посочени от закона предпоставки, представляващи изключение, и при които лицето не се санкционира за нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от ЗДвП. Не може да се отчете и обстоятелството, че В. е управлявал таксиметров автомобил, тъй като на първо място не е доказано, че същият е управлявал процесното МПС в качеството си на таксиметров шофьор, а отделно от това по делото се доказа, че последният е пътувал сам в атомобила, което изключва възможността да е превозвал пътници в таксиметровия автомобил, дори и да го е управлявал като таксиметров шофьор.

Следва да се отбележи и че жалбоподателят е лицето, което черпи благоприятни за себе си правни последици от твърдението за наличие на законово изключение, поради което именно в негова тежест е да установи фактите, обосноваващи приложението му. В случая такива доказателства не са ангажирани. Не са налице и данни жалбоподателят да управлява моторно превозно средство, адаптирано за нуждите на лице с трайни увреждания на горните 4 крайници или опорно-двигателния апарат, нито се твърди наличие на която и да е от останалите хипотези по чл. 137а, ал. 2 ЗДвП. Предвид изложеното съдът приема, че жалбоподателят не е доказал наличието на законово основание, освобождаващо го от задължението за използване на обезопасителен колан. Ето защо възражението му се явява неоснователно, а от обективна и субективна страна е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

Административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал наложената глоба в предвидения съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП абсолютен размер от 50 /петдесет/ лв., при което наказателното постановление е законосъобразно и в санкционната част.

Основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и преквалифициране на случая в маловажен не се констатираха, предвид липсата на обстоятелства, които да водят до извод за занижена степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от същия вид.

Водим от изложеното, настоящият съдебен състав прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се констатират, при което следва да бъде потвърдено, а жалбата против него - оставена без уважение.