Решение № 45 от 01.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Велико Търново, 01.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20254110201024 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „ВИМАР“ ООД, ЕИК 814255079, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „България“ № 29, вх.

Б, представлявано от управителя В. Ц. Д., подадена чрез пълномощник адв. Х.

К., против Наказателно постановление (НП) № 837515-F826264 от 10.07.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева.

В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и неправилно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения – липса на посочена дата на извършване на нарушението (датата на проверката не съвпада с датата на нарушението). По същество се твърди, че дружеството не притежава собствен електронен магазин, а ползва платформа на трето лице, както и че продажбата е отчетена фискално, поради което липсва ощетяване на фиска. Алтернативно се прави искане за прилагане на чл.

28 от ЗАНН (маловажен случай), предвид липсата на вредни последици и първия характер на нарушението. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. ***, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Поддържа, че нарушението е формално и е доказано по безспорен начин. Твърди, че датата на нарушението е датата на установяването му, тъй като се касае за 1 бездействие. Счита, че случаят не е маловажен предвид високата обществена опасност на нарушенията в електронната търговия. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 26.05.2025 г. служители на НАП – свидетелите Я. Б. и Е. Д., извършили проверка на електронен магазин с адрес www.shtastliveca.com. В хода на проверката била извършена контролна покупка (поръчка) на храна (Пица „Калцоне Бинокъл“, кутия и айрян) на обща стойност 24.15 лв.

Поръчката била направена през платформата, като била избрана опция за доставка. Поръчката била доставена на адрес в гр. Велико Търново, като стоката била придружена от Фискален бон № 0238260/26.05.2025 г., издаден от фискално устройство (ФУ) с ИН на ФУ DT512621 и ИН на ФП 02512621, регистрирано на „ВИМАР“ ООД за обект – ресторант „Щастливеца“.

След справка в информационните масиви на НАП, проверяващите установили, че към датата на проверката – 26.05.2025 г., дружеството „ВИМАР“ ООД не е подало информация по електронен път за този електронен магазин, съгласно изискванията на Приложение № 33 от Наредба № Н-18/2006 г.

За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. AN № F826264/04.06.2025 г. в присъствието на упълномощено лице. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП.

В хода на съдебното следствие свидетелите Б. и Д. потвърждават фактите, като уточняват, че приемат датата на проверката за дата на нарушението, тъй като тогава са констатирали липсата на регистрация при започнала дейност (извършена продажба).

От правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) серия AN № F826264 е съставен на 04.06.2025 г. от Я. Д. Б. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Актът е съставен от компетентно длъжностно лице в рамките на неговите правомощия. Обжалваното Наказателно постановление № 837515-F826264 от 10.07.2025 г. е издадено от Владислав Анатолиев Илиев – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново.

Компетентността на АНО е удостоверена чрез цитираната в НП Заповед на Изпълнителния директор на НАП № З-ЦУ-30-875 от 23.06.2025 г. , която оправомощава началниците на отдели „Оперативни дейности“ да издават НП.

Производството е образувано и проведено в предвидените от закона преклузивни срокове. Нарушението е установено на 26.05.2025 г. при проверка в обекта. АУАН е съставен на 04.06.2025 г., което е спазва тримесечния срок от откриване на нарушителя. НП е издадено на 10.07.2025 г., което е в рамките на шестмесечния срок от съставянето на акта.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в 2

НП липсва дата на извършване на нарушението и че датата на проверката не следва да се счита за дата на нарушението. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено: „на 26.05.2025 г. ... е извършена проверка... Видно от информационния масив... към датата на проверката 26.05.2025 г. ВИМАР ООД ... не е изпълнило изискването...“. Твърдяното нарушение е формално и се изразява в бездействие – неподаване на информация в изискуемия срок (преди започване на дейността). Тъй като на 26.05.2025 г. е констатирано реално извършване на дейност (продажба на пица и айрян чрез платформата) без наличие на регистрация, то именно това е моментът, в който административнонаказателната отговорност е ангажирана. Посочването на датата на проверката като дата на нарушението в случаите на продължавано бездействие, констатирано към определен момент, не ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като то е наясно за кое конкретно свое поведение (осъществяване на дейност на конкретната дата без регистрация) е санкционирано.

Съдът намира, че макар формално да е осъществен съставът на административното нарушение, в случая са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, които административнонаказаващият орган (АНО) не е съобразил.

Разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18 задължава всяко лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, да подаде информация за това пред НАП преди започване на дейността. Това задължение важи независимо дали се използва собствен домейн, нает домейн или домейн на трето лице (платформа). Възражението на жалбоподателя, че ползва външна платформа (Takeaway.com) и затова не дължи регистрация, е неоснователно. От доказателствата (протоколи и разпечатки) е видно, че сайтът www.shtastliveca.com функционира като електронен магазин по смисъла на §1, т. 87 от ДР на ЗДДС, а продажбите се реализират от името и за сметка на „ВИМАР“ ООД, което е издало и фискалния бон. Следователно, дружеството е било длъжно да декларира този канал за продажба.

Съдът обаче счита, че са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за "маловажен случай" се прави за всяко конкретно нарушение, като се изследва степента на обществена опасност на деянието и дееца. В конкретния казус съдът констатира следното:

Липса на ощетяване на фиска: Безспорно е установено от приложения фискален бон и показанията на св. Б., че продажбата е надлежно регистрирана и отчетена чрез фискално устройство. Издаден е фискален бон за сумата от 24.15 лв. Това означава, че дружеството не е укрило приход.

Основната цел на Наредба Н-18 е отчетност и плащане на данъци. В случая тази цел е постигната, макар и да е пропуснато декларирането на способа (електронния магазин). От нарушението не са настъпили вреди за държавния бюджет или трети лица. В административната преписка липсват данни за други нарушения на жалбоподателя, което се отчита и като смекчаващо обстоятелство в самото НП. Освен изложеното съдът приема, че наложената 3 имуществена санкция в размер на 1000 лева не е пропорционално на извършеното нарушение. Налагането на такава тежка санкция за пропуск, който не е довел до укриване на приходи, се явява несъразмерно тежка репресия.

Съдът намира, че деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид, при които често липсва и фискална отчетност. Формалният характер на нарушението не изключва приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Отказът на АНО да приложи тази разпоредба с мотив, че нарушението е формално и засяга фискалната дисциплина, е незаконосъобразен. Целите на наказанието, посочени в чл. 12 ЗАНН, в случая могат да бъдат постигнати и чрез отправяне на предупреждение към нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Поради изложеното, НП следва да бъде отменено изцяло на основание чл. 28 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото (отмЯ. на НП), на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, НАП следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски. Жалбоподателят е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева. Съдът намира този размер за разумен и справедлив, съобразен с фактическата и правна сложност на делото и минималните размери, предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението на процесуалния представител на НАП за прекомерност е неоснователно, тъй като сумата е около минимума за този вид дела.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.2, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 837515-F826264 от 10.07.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „ВИМАР“ ООД, ЕИК 814255079, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „България“ № 29, вх. Б, представлявано от управителя В. Ц. Д. за нарушение на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000.00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите (НАП) да заплати на 4

„ВИМАР“ ООД, ЕИК 814255079, сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5