Решение № 37 от 10.01.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2803/2022
- Вид
- Решение № 37
- Подписан
- 10.01.2023
- Състав
- Елизабет Петрова, Мария Райкинска, Катерина Рачева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 423, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 499, ал. 7 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 37 гр. С., 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000502803 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение №261502/04.05.2022 г. по гр.д. № 11660/2020 г. на СГС, I – 11 състав е осъдено ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД да заплати на Д. П. К., на основание чл.
423, ал. 1 КЗ, сумата 140 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния баща П. К. К., настъпила на 18.06.2020 г. в следствие на ПТП, настъпило на АМ Тракия, на 8-ми км. Преди гр. С., в резултат на противоправното поведение на К. Н. П., като водач на лек автомобил „Тойота“, с ДК № ********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 200 000 лева, както и иска за лихва за забава за периода 18.06.2020 г. до 14.07.2020 г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – „ДЗИ Общо застраховане“ АД.
Ответникът ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта му, с която на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 70 000 лева до присъдените 140 000 лева, както и в частта, в която е присъдена законна лихва преди 16.10.2020 г.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано относно размера на присъденото обезщетение, относно съпричиняването на вредоносния резултат, началния момент на законната лихва и относно твърдяното съизвършителство на деликта. Решението било постановено при съществени процесуални нарушения. При определяне на обезщетението не били обсъдени всички относими факти в тяхната логическа връзка, нарушен бил и принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Излагат се доводи, че тежката черепно-мозъчна травма, вследствие която починал бащата на ищцата, била причинена поради непоставен предпазен колан и в тази връзка се позовава на изслушаната КСМАТЕ и обясненията 1 на вещите лица в съдебно заседание. Поддържа, че пътуването с непоставен предпазен колан е противоправно поведение в причинна връзка с вредоносния резултат и обосновава съпричиняване в размер на 50% Жалбоподателят излага и доводи за съизвършителство от страна на водача Д. Т. Т., застрахован при третото лице помагач и сочи, че съдът неоснователно приел липса на такова. Излагат се доводи, че началният момент на дължимост на законната лихва е 16.10.2020 г., - три месеца след завеждане на претенцията, а не датата на завеждане на претенцията Като не обсъдил всички доказателства и установените с тях факти в тяхната логическа взаимовръзка, съдът допуснал съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят моли да бъде отменено решението в обжалваната част и в тази част исковете да бъдат отхвърлени.
Ищцата Д. П. К. не е депозирала отговор на въззивната жалба, но е депозирала насрещна въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част относно главницата. Жалбоподателката поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В жалбата се твърди, че СГС нарушил принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и присъдил крайно занижено обезщетение.
Съдът в недостатъчна степен възприел претърпените от ищеца вреди страдания и неудобства във времеви аспект, както и не приложил всички относими критерии за определяне на обезщетението. Не била съобразена и икономическата конюнктура, чието отражение били определените застрахователни лимити, нито съдебната практика. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, като на ищцата бъдат присъдени още 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2020 г.
Застрахователят и третото лице помагач не са депозирали отговор на въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата Д. П. К. е твърдяла в исковата си молба, че вследствие пътно транспортно произшествие настъпило на 18.06.2020 г. на АМ „Тракия“, на 23.06.2020 г. е починал баща й П. К. К. Твърдяла е, че ПТП е настъпило в следствие противоправното поведение на К. Н. П. като водач на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с ДК № ******** , който към този момент бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве” АД. Поддържала е, че претърпяла неимуществени вреди от смъртта на своя баща – мъка страдания и болки, които изпитва ежедневно. Много тежко понесла смъртта на баща си, той бил нейната опора в живота. Живеели в едно домакинство и си споделяли всичко. Загинал в разцвета на силите си, внезапно и неочаквано и мъката на ищцата по него била безгранична. Ищцата счита, че справедливият размер на дължимото й се застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 200 000 лева, като е претендирала сума от застрахователя на делинквента ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве” АД, ведно със законната лихва от 18.06.2020 г. до 2 окончателното изплащане на сумата.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е оспорвал исковете. Признал е наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“, но е оспорвал наличието на противоправно поведение на същия, като е твърдял, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на л.а.
Сеат, с рег. № ******** Т. Т.. Оспорвал е механизма на ПТП, както и твърдените от ищцата неимуществени вреди и размера на претендираното обезщетение като прекомерно. Направил е възражение за съпричиняване от страна на починалия П. К., който пътувал без поставен предпазен колан.
Третото лице-помагач на ответника „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД не е взело становище по делото.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП, противоправното поведение на К. Н. П. (признат за виновен с влязла в сила присъда), наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, смъртта на П.
К. и причинната й връзка с ПТП, обстоятелството, че ищцата е дъщеря на загиналия вследствие ПТП, са установени пред първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорни са въпросите относно наличието на независимо съпричинителство от страна на водача на лек аавтомобил „Сеат“; размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата Д. К. неимуществени вреди, наличието и размера на съпричиняване от страна на П. К. поради непоставен предпазен колан, както и началната дата на дължимата се от застрахователя законна лихва.
Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и заключение на съдебна експертиза.
По делото е изслушано заключение на КСМАТЕ, изготвено от вещите лица инж.
И. Т. и д-р К. С. въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Те са посочили, че ПТП е настъпило между „Тойота Авенсис“ и „Сеат Леон“, последният спрял косо в лява лента, като между двете е последвал удар между предна лява зона на лек автомобил „Тойота“ в дясна задна зона на лек автомобил „Сеат“ със скорост 88 км./ч. Пострадалият П. К. е бил пътник на задна лява седалка в лек автомобил „Тойота“, която е била оборудвана с предпазен колан, като няма данни за това дали по време на произшествието П. К. е бил с поставен такъв. В отговор на задача 5 вещите лица сочат, че предпазните колани са най-ефективни при удар в предната част на автомобила и при скорости до 50-60 км.ч., както и че наличието на предпазен колан пречи на тялото да се придвижи напред с повече от 8-10 см. При челен удар тялото на пътника на задна лява седалка полита напред и нагоре, при което получава травми в областта на лицевия череп и гръдния кош от удара в предната седалка. Вещите лица сочат, че при приемането на П. К. в УМБАЛ „Света Анна“ са открити следните увреждания: съчетана травма глава-гръден кош-крайници. Тежка черепномозъчна травма. Кома. Открита импресионна полифрагментна фрактура на челната кост двустранно. Полифрагментна основа на черепната основа. Фрактури на зигоматични кости двустранно. Епидурален хематом в ляво фронто-париетално.. Травматичен субарахноидален 3 кръвоизлив. Хемоцефалия. Пневмоцефалия. Мозъчен едем. Множествени контузионни огнища.
Контузионен бял дроб. Фрактура на стернум. Фрактура на десен хумерус. – диафизарна полифрагментна. Остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Летален изход. Като причина за смъртта на К. е посочена тежката черепно-мозъчна травма, довела до обширно, тежко увреждане на мозъка, довело до мозъчен оток и преустановяване на дихателния и сърдечномозъчния центрове и дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Според експертизата наличието на поставен колан би предотвратило тежките увреди в областта на главата, тъй като тялото ще остане прикрепено към седалката и няма да се придвижи напред и да осъществи удар с предната седалка, като при скорост на движение на лекия автомобил, в който пострадалият е бил пътник от 120 км.ч. вещите лица сочат, че не е ясно какви травми биха се получили в областта на шията, гърдите и корема и какъв ще е изходът от лечението. Според експертизата характерните увреждания при поставен предпазен кола са: камшичен удар на шията и главата, контузия с кръвонасядания по линия на косата част на колана и кръвонасядания в областта на корема, като при тежки травми е възможно напречната част на колана да увреди коремни органи – далак, черен дроб, черва, а от косата част – на ребра, гръдна кост, ключица, сърце, бял дроб и увреди в шийния отдел на гръбначния стълб.
По делото е разпитана свидетелката М. А. Р., която е близка с ищцата от няколко години. Знае, че приживе П. К. е бил изключително близък с дъщеря си, били сплотено семейство, имали силна връзка помежду си. Живеели заедно в с. Студена П., съпругата му, синът им К. и Д.. Д. споделяла със свидетелката и след смъртта на баща си не можела да приеме, че това се е случило. Било й изключително тежко, затворила се в себе си. Не можела да се справя с ежедневните задачи, тъй като баща й преди все й помагал. Той помагал й в отглеждане на детето на Д., тя нямала приятел. Разстройвала се и сега, като често се сещала за баща си. Не е превъзмогнала смъртта на баща си.
Разпечатката съдържа 31 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be394eaa-8a47-4b26-b752-f487fd25c94a