Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2975 от 22.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 8390/2023
Вид
Решение № 2975
Подписан
22.06.2023
В сила
22.06.2023
Състав
АЛЕКСАНДРИНА ПЛАМЕНОВА ДОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2975 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 137 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Частно наказателно дело № 20231110208390 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 68, ал. 5 от ЗМВР.

Образувано е по повод постъпило от 05 РУ-СДВР искане за издаване на разрешение за принудително извършване на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2 от ЗМВР на лицето В. Г. Г., с ЕГН: **********, обвиняем за извършено престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК, по ДП № 1738/2022 г., пр. пр. № 44106/2022 г. по описа на СРП.

Софийски районен съд, след като прецени постъпилото искане и като се запозна с материалите по делото, приема за установено следното:

Според разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР на лицата, привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер се извършва полицейска регистрация. Същата включва събиране на лични данни за обвиняемия (чл. 68, ал. 3, т. 1 от ЗМВР), дактилоскопиране и фотографиране на обвиняемия (чл. 68, ал. 3, т. 2) и изземване на образци за ДНК профил на лицето (чл. 68, ал. 3, т. 3).

Видно от Декларация от 22.05.2023 г. на В. Г. Г., същият е отказал да му бъде извършена полицейска регистрация.

Съдът следва да съобрази практиката на Съда на Европейския съюз, формирана в резултат на отправено преюдициално запитване за допустимостта на събирането на данни за всички лица, привлечени като обвиняеми за престъпление от общ характер.

В постановеното решение по дело С-205/21, СЕС посочва, че Директива 2016/680 не 1 допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в помалка степен правата и свободите на съответното лице.

Отделно от това, съдът приема, че целите на обработването на биометрични и генетични данни не могат да се определят общо, а е необходимо да бъдат определени достатъчно точно и конкретно, за да може да се прецени дали посоченото обработване е „абсолютно необходимо". В допълнение съдът приема, че обработката на биометрични и генетични данни от полицейските органи във връзка с тяхната дейност е разрешено, когато правото на държавата съдържа достатъчно ясно и точно правно основание за разрешаване на посочената обработка.

В българското право обаче (разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР) основанията за разрешение са лицето да е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и същото да не е дало съгласие за осъществяване на регистрацията, а така посочените основания не отговарят на изискването за посочване на „ясно и точно правно основание“, защото последното следва да урежда при какви условия е необходимо да се засяга в такава степен тази чувствителна и специална категория лични данни - генетични и биометрични данни.

В този смисъл, съдът намира, че искането за такава регистрация следва да бъде мотивирано и обосновано, като органът, изискващ от съда да я позволи, следва да мотивира искането си и да докаже абсолютна необходимост от събирането на данните, за да бъде получено разрешение от съда за принудителното събиране на същите. В допълнение, за да бъде дадено разрешение за принудителното събиране на данни от биометричен и генетичен характер, органът следва да докаже, че без тях не могат да се постигнат целите на наказателното преследване или най-малкото не може разумно да се постигнат по толкова ефикасен начин с други средства, засягащи в по-малка степен основните права на субектите на този тип данни.

В конкретния случай, отправеното искане за принудително дактилоскопиране и фотографиране на лицето, не отговаря на тези изисквания и от неговото съдържание не може да се установи какви са причините, поради които разследващите органи изискват събирането на тази чувствителна информация по принудителен ред. Освен това, по никакъв начин не се доказва абсолютна необходимост от събирането на тези данни, без които не би 2 било възможно да бъде доказано обвинението срещу лицето.

Ето защо, съдът намира, че следва да остави искането без уважение, тъй като същото е неоснователно и немотивирано.

Ето защо, СРС, 137-ми състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за осъществяване на принудително извършване на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, а именно фотографиране и дактилоскопиране на лицето В. Г. Г. с ЕГН **********, обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, по ДП ЗМ № 1738/2022 г., пр. пр. № 44106/2022 г. по описа на СРП, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3