Решение № 29 от 30.04.2024, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Асеновград, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. И. като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200765 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 23-0239-001128/18.08.2023 г., издадено от Началника на РУ– гр. Асеновград - П. Костадинов Бабугеров, с което на Д. А. С., с ЕГН: ********** от *** са наложени следните административни наказания:

1. На основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 200 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца , за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП и 2. На основание чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 100 лв. за нарушение по чл.150А ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Д. С. в депозираната жалба и в съдебно заседание чрез пълномощника си – адв. В. Й. оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и правилност. Отрича факта на нарушението и навежда твърдения за съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по установяването му, както и в задължителното съдържание на НП. Алтернативно се твърди се маловажност на нарушението и респективно се иска прилагането на чл. 28 от ЗАНН и пълна отмяна на атакуваното НП.

Въззиваемата страна Началника на РУ - Асеновград, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, 1 поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение от 30.06.2023 г. е било установено, че на 30.06.2023 г. около 15:30 часа в с.Милево на ул.„2-ра“ до № 70 жалбоподателят Д. С. е управлявал МПС - мотоциклет марка “Пиаджо Либерти 125” по път отворен за обществено ползване, което не е било регистрирано по надлежния ред и е било без табела с регистрационен номер. С втори АУАН от същата дата било констатирано, че водачът Д. С. не притежава валидно свидетелство за управление на МПС за дадената категория, към която спада управляваното от него МПС. По случая била образувана прокурорска преписка № 7975/2023 г. на РП-Пловдив ТОАсеновград с оглед данни за престъпление по чл. 345 ал.2, във вр. с ал.1 от НК.Същата приключила с Постановление на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство, като бил формиран извод, че деянието е малозначително съобразно критериите на чл. 9 ал.2 от НК, поради което било дисквалифицирано като престъпление и материалите били изпратени на административно-наказващия орган за административно санкциониране на нарушителя и реализиране на административно-наказателна отговорност. Въз основа на прокурорското постановление за отказ, било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя Д. С. на горепосочените основания са наложени горните административни наказания - глоби в общ размер от 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Наказателното постановление е постановено е от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е.

По отношение и на двете описани в НП нарушения, за които са наложени санкциите, съдът намира, че извършването им е надлежно установено, като от събраните доказателства по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и неговата вина. На първо място горните обстоятелства се установяват от презумптивната доказателствена сила на АУАН въведена по изключение с разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай фактическите констатации и в двата АУАН не се опровергават, а напротив подкрепят се и от събраните гласни доказателства - показанията като свидетели на актосъставителите Б. П. и П. М., които лично са извършили проверката и констатирали нарушенията, както и от показанията на свидетеля Георги Траков. Подкрепят се и от писмените доказателства приобщени по делото и съдържащи се в административно-наказателната преписка.

При проверката на законосъобразността на наказателното постановление по отношение на правните основания въз основа на които са наложени административните наказания съдът констатира, че са спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно задължителните му реквизити.

Първото описано нарушение правилно е квалифицирано със съответната му цифрова квалификация и правилно е съотнесено същото към съответстващата му санкционна разпоредба. Описаното в НП нарушение касае нарушаване на общото правило по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В конкретния случай управляваният от Д. С. мотоциклет изобщо не е бил 2 регистриран, и съответно е бил без табела с регистрационен номер. Като е управлявал мотоциклета без същият да е регистриран и без надлежна регистрационна табела поставена на определеното място, жалбоподателят С. безспорно е реализирал състава на нарушението. Така описаното нарушение адекватно е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба – чл.

175 ал.1 пр.1 от ЗДвП. Същата предвижда санкция - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано но е без табели с регистрационния номер. Възражението на жалбоподателя за маловажност на нарушението и респективно за приложението на чл. 28 от ЗАНН, което на практика представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност е неоснователно. Изложените съображения, че нарушението е извършено еднократно и на малко разстояние не се подкрепят от доказателствата, като е установено, че жалбоподателя от дълго време е притежавал мотоциклета, но не е изпълнявал задължението си да го регистрира, което опровергава извода за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението. Следва да се има в предвид, и че същото деяние със същите характеристики по принцип формално реализира състава на престъпление от общ характер, предвидено в чл. 345 ал.2 от НК,което се отличава с висока степен на обществена опасност. По-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние вече е взета в предвид като основание за квалифициране на деянието именно като административно нарушение, но като такова с оглед неговите обективни и субективни характеристики, то не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност отколкото типичните нарушения от същия вид.

По отношение на размера и на двете административни наказания, съдът намира, че същият е правилно определен, като глобата е оразмерена на 200 лв. и лишаването от правоуправление е за срок от 6 месеца, което е съобразено с основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. И двете административни наказания са оразмерени в минималните размери на предвидения в закона диапазон, поради което е безпредметно да се обсъжда допълнителната им редукция. Следователно като е наложил глобата и лишаването от правоуправление именно в този размер, АНО правилно е приложил закона.

По отношение на второто описано нарушение в НП. Нормата на чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП, посочена в т.2 от Наказателното постановление предвижда, че се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. водач, който управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС. Извършването на така посоченото административно нарушение от страна на жалбоподателя С. е безспорно установено въз основа на събраните доказателства, показанията като свидетел на актосъставителя и приложената справка от с-р „Пътна полиция“ от която е видно, че жалбоподателят притежава СУМПС, валидно за категориите „В“ и „АМ“, но същият няма правоспособност за категория „А“- мотоциклети, поради което е и безспорно обстоятелството, че същият е неправоспособен водач за такава категория МПС. При определяне размера на наказанието и за това нарушение административно-наказващият орган е съобразил прецизно 3 изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като за извършеното нарушение е определил размера на глобата в минимума на предвидения в закона диапазон.

По отношение на възражението, че в НП не е прецизно посочено относимото предложение на приложимата санкционна разпоредба същото е неоснователно. Съдът констатира,че действително е допусната неточност като вместо правилното предложение 2 на чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП е посочено пр.1. Тъй като при квалифицирането на нарушенията, посочването на номера на изброените предложения не е задължително, доколкото правилно е посочена относимата санкционна норма индивидуализирана като чл., алинея и точка, а именно чл. 177 ал.1 т.2 от ЗдвП, то този порок не е от такава категория, че да може да обуслови незаконосъобразност на цялото НП. За коректност следва да се каже, че не всички нарушения на процесуалните правила, водят до пълна незаконосъобразност на акта, а само такива, които са съществени. От гледна точка на правната теория и практика обаче, съществени са тези, които до такава степен компрометират административното обвинение, че да е невъзможно за жалбоподателя да разбере конкретиката на обвинението и какво точно нарушение му се вменява във вина. Изхождайки от това ръководно разбиране, съдът намира, че посочената неточност не може да се квалифицира като процесуално нарушение, а още по-малко пък съществено такова, тъй като по никакъв начин не е ограничена възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, а още по-малко пък се явява пречка, същият да организира и реализира адекватно правото си на защита срещу постановлението в пълен обем. Това е така, тъй като при описанието на нарушението са описани всички елементи на неговия обективен фактически състав.

По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на разноски.

Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес е изрично уреден в чл. 63 ал.3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК, което изключва приложението на принципа на чл. 189, ал.3 НПК.

В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая предвид изхода на делото право да претендира заплащането на разноски има само административно-наказващия орган.

Административно-наказващият орган не е бил представляван от пълномощник и не е претендирал и доказал заплащането на разноски поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Предвид гореизложеното и като намери обжалваното НП за обосновано, 4 правилно и законосъобразно на основание чл. 63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0239001128/18.08.2023 г., издадено от Началника на РУ– гр. Асеновград - П.

Костадинов Бабугеров, с което на Д. А. С., с ЕГН: ********** от *** са наложени следните административни наказания:

1. На основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в размер на 200 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП и 2. На основание чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 100 лв. за нарушение по чл.150А ал.1 от ЗДвП.