Решение № 167 от 05.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Бургас, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252100500270 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.463 ГПК.

Образувано е по жалба на А. К. А., в качеството й на майка и законен представител на малолетната си дъщеря Д. И. Л., длъжник по делото и собственик на недвижимия имот, върху който е насочено принудително изпълнение, срещу действията на ЧСИ Станимира Николова, с район на действие района на Окръжен съд Бургас, извършени по изп.д. №202480550400323 (323/24г.), представляващи Протокол за разпределение на суми от 24.01.25г., получени в резултат на публична продан на недвижим имот САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на град Бургас, с адрес на имота ***, находящ се в Сграда №1, в поземлен имот е идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, с посочена площ в документа 184,14 кв.м., ведно с прилежащи части:две избени помещения с обща площ от 28,77 кв.м., ведно с 1/4 идеални части от ПИ с идентификатор ***.

Според жалбоподателя, при разпределението са нарушени процесуалния и материалния закон - чл.135 и чл.136, ал.1 от ЗЗД, тъй като исковата молба въз основа на която на кредитора И. И. М. е призната привилегия за Павловия иск, е вписана за сумата от 10000 лева, докато с Разпределението и е призната сума без основание за 281756,99 лева. Намира, че неправилно ЧСИ не е признал и не е разпределил суми за покрИ.е на публични задължения на длъжника И. Д. Л. в размер на 16395,78 лева.

Намира, че имотът предмет на принудително изпълнение, собственост на длъжника Д.

И. Л. попада под защитата на чл.444, т.7 от ГПК, поради което не може да бъде предмет на продан.

Взискателят И. И. М. представя по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК писмен отговор, с който оспорва изцяло основанията изложени в жалбата. Намира, че жалбата е 1 бланкетна и в нея не се съдържат конкретни оплаквания за нарушенията, извършени при разпределението от страна на ЧСИ и не съответства на постановките приети с ТР № 2/22.11.2022 год. на ОСГТК, посочващи пороците на разпределението, за които съдът следва да се произнесе по наведените от страните оплаквания. Взискателят заявява, че в решението, постановено по искът й по чл. 135 ЗЗД, съдът е приел, че тя се лигитимира като кредитор спрямо длъжника И. Л. за сумата от 100000 евро, със съществуващо вземане от него, възникнало през м.12.2014г., преди разпоредителната сделка. Заявява, че оплакването в жалбата, че не са разпределени суми за покриване на публични задължения на И. Д. Л. в размер на 16 395,78 е бланкетно, без да изрично да сочи в какво точно се състои твърдяното нарушение и кои законови норми са били нарушени.

Взискателят оспорва оплакването за нарушение нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК, като заявява, че с воденото съдебно производство по чл.135 от ЗЗД е обявен за относително недействителен спрямо нея, в качеството й на кредитор по договор за заем от м.12.2014г. на И. Л., договорът за покупко - продажба на процесния недвижим имот, поради което разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК е неприложима.

На основание чл.436, ал.3, изр. последно ГПК ЧСИ Станимира Николова представя подробни мотиви и излага цялостната хронология на извършените по делото изпълнителни действия. Намира, че жалбата е процесуално недопустима. Доколкото жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии, намира, че подадената жалба на А. К. А. не се съдържат гореописаните основания, за да се разгледа същата по същество.

Евентуално по основателността заявява следното: по първото възражение на жалбоподателя намира същото за неправилно и противоречащо на действителността, тъй като в производството съдът приема, че И. М. се легитимира като кредитор спрямо И. Л. за сумата от 100 000 евро, със съществуващо вземане от него,възникнало през м.12.14г. договор за заем преди разпоредителната сделка.

По второто оплакване заявява, че сумата от 16 395.78 лв не подлежи на разпределение към ТД НА НАП, т.к. осребрения недвижим имот е собственост на Д.

Л., а само спрямо взискателя И. М. е на И. Л., и то в обхвата на вземането й по Павловия иск.

По оплакването за несеквестираумост на имота ЧСИ Николова излага съображения, че с воденото съдебно производство по чл.135 от ЗЗД е обявен за относително недействителен спрямо И. М. в качеството й на кредитор на И. Л. договорът за покупко- продажба на процесния недвижим имот, по силата на който И.

Л. се е разпоредил в полза на дъщеря си Д. Л.. Поради това намира, че разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК е неприложима в случая.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните, съображенията на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 02.04.24г. пред ЧСИ Станимира Николова е образувано изпълнително дело № 20248050400323/ 2024г., по молба на И. И. М., чрез адв.Стоян Чапразлиев против И.

Д. Л. и Д. И. Л., действаща чрез нейната майка и представител по закон А. К. А..

Представен е изпълнителен лист от 21.03.2024г., издаден от БОС на основание Решение №27/28.02.2023г., постановено по в.гр.д. №11/2023г.по описа на БАС и Определение №652/15.02.2024г. по гр.д. №2959/2023г. по описа на ВКС. С решението И. Д. Л. и Д. И. Л. са осъдени да заплатят на И. И. М. направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 5216.30 лв., направени пред въззивния съд разноски в размер на 3266.50 лв. Д. И. Л. е осъдена да заплати И. И. М. сумата от 5000.00 лв. В изпълнителното производство е прието адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

След извършени справки за налично имущество/активи на длъжника, на 23.04.2024г. е наложена възбрана на недвижим имот, собственост на Д. Л., а именно:

2

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на град Бургас, с адрес на имота ***, находящ се в Сграда №1, в поземлен имот е идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, с посочена площ в документа 184,14 кв.м., ведно с прилежащи части:две избени помещения с обща площ от 28,77 кв.м., ведно с 1/4 идеални части от ПИ с идентификатор ***.

На 04.06.2024г. е постъпило искане с вх. №10553/ 04.06.2024г., за присъединяване на други вземания на взискателя, с приложени 4 бр. изпълнителни листи: №1328/21.05.2024г. по ч.гр.д. №2100/2024г. на БРС, №1367/ 23.05.2024г. по ч.гр.д. №2259/2024г. по описа на БРС, №1271/16.05.2024г. по ч.гр.д. №2177/2024г. по описа на БPC и изпълнителен лист №1276 от 16.05.2024г. по ч.гр.д.№1974/2024г. на БРС. С Постановление на ЧСЕ е прието възнаграждение на адв.Таня Илиева, в размер на 500.00 лв.

С молба от 07.06.2024г., взискателят, чрез адв.Таня Илиева е поискала да се извършат опис, оценка и публична продан на гореописаните недвижими имоти. По отношение на тях е постановено влязло в сила решение по иск с правно основание чл.

135 от ЗЗД, с което е обявен за недействителен спрямо И. М., в качеството й на кредитор по договор за заем на И. Л., договорът за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с Нотариален акт №47/03.09.2019г., том 4, д. №553/2019г. на нотариус с peг. №248, с който И. Л. продава на дъщеря си Д. Л., правото на собственост върху процесния недвижим имот.

С оглед постановеното решения по Павловия иск, е наложена нова възбрана върху имота.

Извършени са опис и оценка на имота, с помощта на съдебно-техническа експертиза. На 24.07.2024г. Д. Л., чрез законния си представител А. А. е подала възражение на осн. 485, ал.2 от ГПК, поради което и извършена нова оценка. С Протокол за определяне на начална цена за публична продан по чл. 485 от ГПК, ЧСИ Николова е определила началната цена и е насрочила първа публична продан в период от 03.09.2024г. до 03.10.2024г. при начална цена от 385 891.00 лв.

На 29.07.2024г. взискателят И. М. е представила още 4 бр. изпълнителни листи срещу длъжника. На 03.10.2024г. е постъпила молба за присъединяване от Г. В. С., като взискател по делото срещу Д. Л. по предоставен изпълнителен лист от 01.08.2024г. по ч.гр.д. 1858/2024г. на ХРС. На 03.10.2024г. е постъпила молба за присъединяване от А.

К. А. като взискател по делото срещу И. Л. по предоставен изпълнителен лист от 16.05.2024г. по гр.д. 137/2022г. на ХОС.

С протокол от 04.10.2024г., публичната продан е обявена за нестанала. С молба от 15.10.2024., взискателят М. е поискала насрочване на нова продан. Такава е насрочена в периода от 12.11.2024г. до 12.12.2024г. с Обявление с изх. № 31051/ 06.11.2024г., при начална цена от 347302.00 лева.

На 10.12.2024г. взискателят И. М. е подала молба за присъединяване на нов изпълнителен лист срещу длъжника И. Л. от 06.12.2024г. на БPC по ч.гр.д. № 8351/2024г.

С Определение №1905 от 22.10.2024г. на ХРС, е спряно изпълнението по изп.дело спрямо длъжника Д. Л..

Ha 13.12.2024г. е изготвен Протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения с изх.№ 35435/ 13.12.2024г., видно от който е постъпило само едно предложение от взискателя И. М. за сумата от 347305.00 лв. Същата е обявена за купувач.

На 24.01.2025г. е изготвено тук обжалваното разпределение изх.

№2480/24.01.2025г.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид установените факти и обстоятелства, становищата на страните и като съобрази закона намира, че действията на съдебния изпълнител, са правилни и законосъобразни.

3

В Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г.

ОСГТК е посочено, че при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.

Съдът служебно проверява само дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. Следователно за да е налице незаконосъобразност на разпределението, водеща до неговата отмяна, е необходимо същото да съдържа съществени пороци, водещи до накърняване основните права на обжалващия, които същият да е изложил и конкретизирал. Оплакванията следва да се конкретни и обосновани – жалбоподателят следва да посочи в какво точно се състои незаконосъобразността на извършеното разпределение, а не да излага необосновани съмнения за неправилност или за неяснота. В този смисъл оплакванията, че при разпределението са нарушени нормите на чл.136 и чл.136 ЗЗД са бланкетни и по тях съдът не дължи произнасяне.

Оплакванията, че с решението по иска по чл.135 ЗЗД е призната „привилегия“ на кредитора за 10000 лева, а разпределението е за 281756,99 лева е неотносимо и неоснователно. С решение по Павлов иск не се формира СПН по отношение размера на задълженията на длъжника – прехвърлител, а само се констатира, че той има задължения спрямо кредитора – ищец. Размерът на задълженията се установява в отделно исково (или заповедно) производство и няма пряко отношение към иска по чл.135 ЗЗД.

Оплакванията, че в разпределението не е включено публично задължение на длъжника И. Л. и това, че по отношение на Д. Л. имотът е несеквестируем са неоснователни поради следното: Извършеното разпореждане с процесния имот от И.

Л. по отношение на Д. Л. е валидно и действително по отношение на страните по договора и всички трети на правоотношението лица. С уважаване на иска по чл.135 ЗЗД на И. М. спрямо И. и Д. Л., се обявява относителна недействителност на договора.

Това означава, че същият продължава да е валиден за всички, освен спрямо М..

Следователно спрямо държавата и всички субекти имотът е собственост на Д. Л. и те не могат да удовлетворят вземанията си спрямо И. Л. от стойността му. Поради това вземанията на държавата срещу И. Л. не могат да бъдат част от разпределението на сумите, получени от продажбата на имот, който спрямо държавата принадлежи на Д.