Определение № 20652 от 23.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20652 гр. София, 23.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511371 по описа за 2025 година Производството е по чл.248, ал.3 ГПК.

Подадена е частна жалба от Кредисимо ЕАД срещу определение № 32760/05.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 20842/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 48 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, в която жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗА на адвокат А. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като се поддържа, че определеното от съда възнаграждение не съответства на действителна фактическа и правна сложност на делото, надвишава цената на иска, поради което представлява злоупотреба с право и се отклонява от критериите за справедливост. При тези доводи се прави искане да се намали размера на възнаграждението до 200 лв.

В отговора на жалбата се поддържа становище за неоснователността й с доводи определеното възнаграждение да е съответно на фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото намира следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на М.П., с която е предявен срещу Кредисимо ЕАД осъдителен иск за сумата от 300,41 лв., представляваща платена без основание сума въз основа на нищожни клаузи от договор за потребителски кредит, като са претендирани и 1 разноски. Исковата молба е подадена чрез адвокат А. Д., като с нея са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ.

Производството по делото е приключило след три открити съдебни заседания, като в никое от тях не са се явявали представители на страните, между които са разменяни книжа в периода преди и между заседанията, в първото съдебно заседание на ищеца са дадени указания за уточняване на претенциите, във второто съдебно заседание е прието, че тези указания не са изпълнени и е допусната служебно счетоводна експертиза, която е приета в третото заседание и делото е обявено за решаване. С постановеното решение искът е уважен изцяло, а на адвоката на ищеца са присъдени разноски за възнаграждение в размер на 480 лв. с включен ДДС за предоставената правна помощ.

В срока по чл.248 ГПК ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските и намаляване на адвокатското възнаграждение до 200 лв., като искането е отхвърлено с обжалвания акт.

Въззивният съд счита, че с решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/2022 г. е прието с обвързваща съда сила, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения с наредба, приета от съсловна организация нарушава конкуренцията, съответно националната норма, която го допуска противоречи на европейското право, а съдът е длъжен да откаже да я приложи, дори и когато предвидените в наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Понастоящем Наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет, която до изменението от ДВ, бр.14 от 18.02.2025г. въз основа на законова делегация в чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата предвиждаше минимални размери на адвокатските възнаграждения, които чрез препращане в чл.78, ал.5 ГПК се съобразяваха при възражение за прекомерност, е изменена и вече не предвижда минимални размери на адвокатските възнаграждения, а «критериите» за определяне на възнаграждение при липсата на договор между адвокат и клиент. С това изменение Висшият адвокатски съвет е излязъл извън законовата делегация, поради което е налице нищожен акт, който изобщо не поражда правни последици, като никакви промени в заглавието и съдържанието на въпросната наредба не биха могли да преодолеят постановката в решението на СЕС, че регулация на възнаграждения от съсловен орган нарушава конкуренцията.

При липсата на нормативна уредба, която да урежда пределите на възнагражденията, съдебният състав счита, че при определянето им от съда, както и при възражения за прекомерност, преценката следва да се извършва при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, защитимия интерес, респективно вида и обема на процесуалните действия и продължителността на делото, както и направените от насрещните страни разходи като ориентир за възможността и пазарните условия, при които е възможно да се ангажира адвокатска защита по конкретния спор.

2

В случая никоя от страните не е направила реално разноски за процесуалната си защита, като ищецът е защитаван безплатно, а ответника – от юрисконсулт, поради което и съпоставка на пазарните условия, при които е възможно ангажирането на адвокат с конкретното по предмет дело не е възможна. Извършените процесуални действия от адвоката на ищеца се изразяват в подаването на искова молба и депозирането на писмени становища във връзка с възраженията на ответника за нередовност на исковата молба, за което са давани неколкратно указания от съда, които така и не са изпълнени, което е мотивирало съда да допусне експертиза, респективно е обусловило двукратно отлагане на делото. При тези факти относно съдържанието на процесуалните действия, които по същество се изразяват в писмено изложение на фактите относно облигационното отношение между страните и не са спорни и като съобрази продължителността на производството, която е обусловена от поведение на ищеца, съдът намира, че разноски за адвокатско възнаграждение в размер 200 лв., включително и с ДДС, са напълно съответни на приложимите критерии за справедливост и равностойност на насрещните престации и с изискването за причинна връзка с поведението на насрещната страна, която е обуславяща възникването на отговорността за разноски.

По изложените съображения обжалваният акт следва да се отмени и да се измени решението в частта за разноските по искането на ответника.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 32760/05.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 20842/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 48 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 5065/23.03.2025г., постановено по гр.д.№ 20482/2024г. на СРС, 48 състав, като го ОТМЕНЯ в частта, в която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на А. З. Д., за разликата над 200 лв. до 480 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3