Решение № 5575 от 10.12.2019, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№

……………../10.12.2019 г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА при участие на секретаря

Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16783 по описа за 2018 г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Р.Й.П., Р.Й.П., Д.К.Я., Р.К.Я., Р.И.Т., Г.И. *, Р.И.С., Е.Р.В. срещу * *, кумулативно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот: 2500 кв.м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ 5444 кв.м., при граници: *, одобрен с решение № * по протокол № */16.04.2009г. на общински съвет гр. *.

Твърди се в исковата молба, че Р.

* Й., починал на 09.12.1977 г., през

1938г., по силата на покупко-продажба, обективирана в нот. акт № *на Нотариус при Варненски областен съд, вписан в книгите със записка от 15.07.1938 г. е придобил правото на собственост върху недвижими имоти в землището на с. * описани в т. 6, като - нива от 3 дка, в местността „*“, при съседи: *; и в т.7 като - къща в селото с общо дворно място от 2 дка, при съседи: * К. и път, които имоти, реално на място са се ползвали винаги като един общ и никога не е имало ограда между тях. Ищците сочат, че съгласно регулационния план от 1959 г. имотът е записан като двор 27 парцел I, II на името на наследодателя Р. * *. Към регулационния план от 1987г. имотът бил записан като двор 93 извън плана на името на наследодателя им С. *, починал на 18.12.2017 г., който бил син на Р. *. Поддържа се, че наследеният от ищците имот, записан като двор 27 парцел I, II на името на наследодателя Р. * от регулационния план от 1959 г. е идентичен с този от регулационния план от 1987 г., записан като двор 93 извън плана на името на С. Радев Неделчев, както и с този по картата за възстановената собственост с номер 037024, предвид обстоятелството, че имотът винаги е бил във владение на техните наследодатели. Излагат, че за първи път по картата за възстановената собственост освен наследодателят им С. * като собственик е вписана и държавата. Към момента с ПУП-ПР за местността „*, за имота е определен поземлен имот с идентификатор * с площ 5444 кв.м., при граници: ***. Съгласно издадена на 04.06.2018г. заповед № *. на Кмета на Община *, се нареждало придобиването на собствеността на посочения имот от наследниците на С. *, в т. ч. ищците, съгласно нот. акт *г. и Държавата, съгласно АДС № * от 22.02.1957 г. Считат, че ответникът не притежава собственост върху имота, особено на посоченото в АДС № * от 22.02.1957г. основание – изпълнителен лист от 27.03.1953 г. по гр.д. № 2799/53 г. на Варненски народен съд. Претендирайки права върху целия имот, били водени от наследодателя им С. * различни производства с предмет установяване, признаване и/или възстановяване правата му върху имота по административен, извънсъдебен, съдебен ред, като в тези производства му е било посочено, че права върху имота има именно Държавата, съобразно Акт за държавна собственост № */22.02.1957 г. Посочват, че от извършена справка в служба „Архив“ при Варненски районен съд се установявало, че гр.д. № 2799/1953 г. не се съхранява в службата, както не се съхранява и срочна книга от същата година и единствено се съхранява описна книга за тази година. От предоставено копие на тази описна книга било видно, че гр.д. № 2799 от 1953 г. е със страни * и Д.О. „* *. Твърдят, че в отговор на изричното разпореждане на съда по гр.д. № 3949/2007 г. по описа на ВРС 10 с-в, за предоставяне заверена за вярност пълната преписка по съставянето на АДС № * от 22.02.1957 г., областна администрация на област Варна е предоставила, но преписка по съставяне на АДС № 2270/01.02.1999 г., касаеща имот в с. П. ***, т.е. друг имот, в друго населено място. Твърдят, че не им е известно наследодателят им Р. * Й. да е имал задължения за погасяването на които да се е налагало да му бъде отнемано каквото и да било имущество. Имотът бил винаги изцяло във владение на наследодателите им, като след смъртта на Р. * Й., наследодателят С. * живеел там с майка си и продължил да обработва и стопанисва цялото дворно място от над 6 дка. Поддържат, че в годините като негови близки и единствено негово семейство са били винаги до него и са му помагали, вкл. за поддържането и обработването на имота, събиране на плодовете и пр., което продължавало и до момента. Считат, че държавата не е придобила право на собственост по посочения в акта начин върху дворно място - 2500 кв.м. и не е собственик на идеални части от притежавания от тях поземлен имот. Оспорват процесния акт за държавна собственост, като твърдят, че не са били налице предпоставките за съставянето му и намират, че същият нарушава правата им и създава привидност за третите лица. При тези съображения молят за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител адв. Д. поддържат заявената искова претенция и молят за уважаването й. Подчертава се, че ищците владеят лично и за себе си изцяло процесния недвижим имот и държавата няма права върху имота.

Посочва,че страни по вписаното като основание за съставяне на акта за държавна собственост гражданско дело са * и Д.О.*, които нямат касателство с наследодателите на ищците. Представя писмени защита с подробно изложени съображения по същество на спора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника * и благоустройството, чрез областния управител на област с административен център – *, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Ответникът счита, че ищците нямат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, доколкото видно от доводите им, целят признаване на тяхната претенция за собственост.

Сочи, че за поземлен имот с площ 2500 кв. м., при граници: * находящ се в с. *, представляващ имот с пл. № *, извън регулация, бивша собственост на Р. *, има съставен АДС с № * от 22.02.1957 г., на основание Изпълнителен лист от 27.03.1953 г. по гр. д. № 2799/53 г., като в АДС е записано, че имотът се ползва от С. * Липсвала яснота с какъв точно документ ищците удостоверяват материалната си собственическа легитимация върху поземления имот, предмет на настоящото производство. Не се оспорва, че Р. * Й. е закупил земи в с. * по силата на приложеното копие на нот. акт * г. на Нотариус при Варненски областен съд, вписан в книгите със записка от 15.07.1938 г. Счита, че не би следвало, посредством предположения да се твърди идентичността на наследствените имоти с този описан в Акта за държавна собственост, както и със записаните такива в разписните листи на разписните книги към действащите регулационни планове на с. *, одобрени съответно със Заповед № */31.07.1959 г. и Заповед

584/14.04.1987 г. Ответникът излага, че твърдението на ищците, че спорният имот е бил във владение на наследодателя им С. Радев Неделчев, кореспондира с фигуриращото в АДС № 2270/22.09.1957 г. положение - като ползвател било вписано същото лице. Навежда се довод, че правото на ползване по чл. 56 ЗДС е срочно с максимален срок от 10 години, представлява неотчуждимо вещно право и се учредява с оглед личността на ползвателя, съответно е непрехвърлимо и ненаследимо. В този смисъл ответникът намира, че правото на ползване, се погасява със смъртта на ползвателя, поради личния си характер и вещта/имотът следва да бъде върнат и не биха могли да се изведат твърдения в посока за изтекла придобивна давност в полза както на наследодателите, така и на наследниците. Сочи, че според разпоредбата на чл. 86 от ЗС в редакцията му в ДВ бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г. давността е изключена като придобивен способ само за вещите които са публична държавна или общинска собственост. За вещите частна държавна или общинска собственост завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 от ЗС ДВ бр. 33 от 1996 г., давностният срок започвал да тече от 01.06.1996 г. и съобразно Тълкувателно решение № 3/ 2017 г. по т. д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГК, изтича на 01.06.2006 г. Съгласно последните изменения в установения мораториум в § 1. (Изм. -ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) (1) (Предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) от ПЗР към Закона за допълнение на закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г.) „Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.“ Ответникът посочва, че представеният от ищцовата страна констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит установява, че С. * се е снабдил със собственически титул за 3592 кв. м. идеални части от поземлен имот, целия с площ 6092 кв. м., находящ се в землището на с. *но не е успял да се снабди и за останалите 2500 кв. м., защото се намират в патримониума на Държавата. Не кореспондирало с доводите в исковата молба, че на ищците не им е известно наследодателят им Р. * Й. да е имал задължения за погасяването, на които да се е налагало да му бъде отнемано каквото и да било имущество, основанието за отчуждителната процедура по воденото от С. * производство по гр. д. 3949/2007 г., на Варненски районен съд, X състав, по предявен иск с правно основание чл.

11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В това производство била поддържана тезата, че отнемането на тази част от имота е извършено поради неплатени задължения за наряд за селскостопанска продукция. Съдебният състав бил отхвърлил иска като неоснователен и не било установено по безспорен начин, че Р. * е бил лишен от право на собственост върху притежаван поземлен имот, който следва да му бъде възстановен. Твърди се, че още към 2005 г. С. * е бил със съзнанието, че процесният имот е държавен, като посочва, че след като на 13.07.2005 г. по негово искане е издадено Удостоверение по обстоятелствена проверка от което е видно, че за 2500 кв. м. ид. ч. от имот № 0374024, находящ се в землището на с. * е съставен АДС с № */22.02.1957 г., няколко месеца по-късно с молба от 26.09.2005 г. същият е отправил искане до областния управител на област с административен център - Варна, за закупуването на горецитирания поземлен имот. С писмо с от 25.10.2005 г. молбата била изпратена по компетентност на кмета на община Бяла, след като било прието, че искането за закупуването е по реда на ПМС 235/1996 г. На 01.11.2005 г. на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС община * съставила АОС № *, като в графа 9 „номер и дата на по-рано съставени актове“ бил посочен АДС № */22.02.1957 г. Със Заповед № */21.12.2005 г. издадена от заместник-кмета на община * на основание § 1 от ПМС № */1996 г. С. * бил определен за купувач на правото на собственост на 2500 кв. м. ид. ч. от имот № *, представляващ нива м. „*ч“. На 12.09.2006 г. в Областна администрация * постъпил сигнал от С. *, в който се навеждали твърдения за извършени закононарушения от служителите на общинската администрация в гр. *. Във връзка с подадения сигнал било изискано от кмета на община * да извърши проверка по случая с писмо от 12.02.2007 г., след което на 29.03.2007 г. била издадена Заповед № 122, с която кмета обявява за нищожна Заповед № */21.12.2005 г. на заместник кмета на община * и постановява връщане на заплатените от лицето суми. Срещу заповедта на кмета, с която е обявена за нищожна заповедта, с която С. * е определен за купувач, постъпила жалба от 11.04.2007 г. Съставеният Акт за общинска собственост № */01.11.2005 г. бил отменен със Заповед № *06.06.2007 г. на областния управител. С Решение № */29.02.2008 г. по адм. дело № 443/2007 г. по описа на Административен съд -*, същата Заповед № */29.03.2007 г. на кмета на община * била обявена за нищожна и преписката била изпратена областния управител за произнасяне по искането за закупуването на имот № 0374024, находящ се в землището на с. Господиново, подадено от С. *. На 14.04.2008 г. в деловодството на Областна администрация гр. * постъпило искане със заявител С. Радев Неделчев за извършване на административна услуга - деактуване на описания в АДС № */22.02.1957 г. имот и съответно ликвидиране на съсобствеността върху земята между Държавата и наследения от праводателя му – Р* Й. парцел. Относно искането бил депозиран отказ на заместник областен управител до заявителя от 27.06.2008 г. въз основа на преценка, че не е налично законово основание, което да обуслови възстановяване правото му на собственост върху имота предмет на заведенето към днешна дата дело. В този смисъл ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.