Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12324 от 24.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6523/2025
Вид
Решение № 12324
Подписан
24.06.2025
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 139б · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 13, ал. 1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 12324 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110106523 по описа за 2025 година

Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124 ГПК.

Ищецът Д. Г. С. е предявил иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК против „Топлофикация София“ ЕАД за признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата общо в размер на 3360,02 лева, дължими за периода от м. 08.2015 г., от м. 07.2016 г. до м. 12.2018 г., м. 05.2020 г., от м.

03.2022 до м. 02.2024 г. вкл. поради липса на облигационно отношение с ответника за топлоснабден имот с адрес:гр. София, . В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата общо в размер на 2500,18 лева, дължими за периода от м. 08.2015 г. до м. 05.2020 г. вкл. за топлоснабден имот с адрес:гр. София, ж.к. поради погасяване на вземането по давност.

Ищецът Д. Г. С. твърди, че съгласно издадена от ответното дружество справка от 09.04.2024 г. има задължение към „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 3360,02 лева за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. , с договорна сметка № .

Сочи, че не се намира в облигационно отношение с ответника, поради което не дължи процесната сума. Твърди, че не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да установи недължимост на процесната сума.

В условията на евентуалност моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата в размер от 2500,18 лева, дължими за периода от м. 08.2015 г. до м. 05.2020 г. вкл. за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. поради погасяване на вземането по давност. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва предявения главен иск. На първо място сочи, че процесната сума от 3360,02 лева не се претендира от ищеца в 1 пълен размер, като от него се претендира ½ част от нея – съответстваща на неговия съсобствен дял от процесния топласнабден имот. Твърди, че ответникът е собственик на ½ част от имота, поради което между страните са налице облигационни отношения при публично известни общи условия съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ. По отношение на предявения в условията на евентуалност иск заявява, че признава същия, като сочи, че вземанията за процесния по него период действително са погасени по давност. Сочи обаче, че прави изрично признание по смисъла на чл. 237 ГПК за сумата от 1250,09 лева, явяваща се ½ част от задълженията за процесния период, доколкото останалата ½ част не е претендирана за заплащане от ищеца, а от другия съсобственик на имота Л Счита, че не са дали повод за завеждане на делото, поради което в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника не ангажира становище по искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124 ГПК поради липса на облигационно отношение:

В тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорените фактури, между страните е съществувало валидно облигационно отношение за доставяне на топлинна енергия за процесния имот.

При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже, че е погасил задължението.

Ищецът отрича съществуването на задължение за заплащане на сумата общо в размер на 3360,02 лева, дължими за периода от м. 08.2015 г., от м. 07.2016 г. до м.

12.2018 г., м. 05.2020 г., от м. 03.2022 до м. 02.2024 г. вкл. поради липса на облигационно отношение с ответника за топлоснабден имот с адрес: гр. София, Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало облигационно правоотношение, респ. дали ищецът се явява потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ищецът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на 2 разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

По делото е приет договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. който се установява, че на 21.03.1978 г. лицето Д. Г. С. придобива собствеността на ап. № , находящ се в гр. София, ж.к. В /л. 30 - 31/.

Неоснователно е направеното от ищеца възражение, че се касае за различен имот, тъй като процесният се намира в ж.к. . От приетото по делото удостоверение от ГИС София с изх. № 68-00-1546/21.10.2013 г. се установява, че настоящият адрес на процесната сграда е променен от ж.к. „З“ на ж.к. „И, което съответства на процесния административен адрес /л. 35/.

Прието по делото е и извлечение от подадена данъчна декларация по чл.

ЗМДТ в Столична община за процесния имот - ап. № находящ се в гр. София, ж.к.

В. неоснователно е направеното от процесуалния представител на ищеца възражение в проведеното открито съдебно заседание, че лицето, подало декларацията не е ищецът, тъй като бил посочен различен от неговия единен граждански номер. При анализ на това обстоятелство следва да се посочи следното: единният граждански номер на ищецът е **********, а посоченият единен граждански номер на деклараторът . Първите 6 цифри от ЕГН-то на всеки човек съдържат рождението му. Първите две цифри са за годината, следват месеца и датата. Тъй като няма месец с пореден номер 29, то обосновано може да се направи извод, че е допусната техническа грешка в изписването на ЕГН в декларацията, като втората двойка цифри /09/ погрешно са изписани като трета двойка цифри. Още повече, че декларацията е подадена от две лица, второто от които е ЛС.а, за която се установи, че е съпруга на ищеца съгласно Акт за женитба № г. /л. 83/. Ето защо съдът приеме, че декларацията е подадена от ищеца по делото.

Поради изложеното следва да се направи обоснован извод, че ищецът е собственик на процесния имот в процесния период. За пълнота следва да се отбележи, че твърдението на ищеца за липсата му на свързаност с имота се опровергава и от служебно изготвената справка справка НБД, от която се установява, че процесният адрес - ап. № находящ се в гр. София, ж.к. е 3 регистрираният както постоянен, така и настоящ адрес на ищеца в регистрите на населението, считано от м. 03.2000 г.

Не се установи отчуждаване на имота след неговото придобиване от ищеца, поради което и с оглед на гореизложеното страните са се намирали в облигационни отношения за процесния топлоснабден имот. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Поради отхвърляне на предявения главен иск се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск.

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124 ГПК поради погасяване на задължението по давност:

В тежест на ответника по предявения евентуален отрицателен установителен иск е да докаже, че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. За задълженията за процесния период е приложимо уговореното в действащите общи условия, одобрени на 27.06.2016 г. от КЕВР, както и действащите преди тях общи условия, доколкото част от процесния период се урежда при тяхното действие. Съгласно действащите понастоящем общи условия купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а в действащите преди това общи условия – в тридесет дневен срок след това. Следва да се отбележи, че независимо, че е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата, то по време на висящността на исковото производство давност не тече /чл. 115, б. „ж“ ЗЗД/.

Длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен. Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен – в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. дело № 720/2022 г. на IV г.о. на ВКС. Ето защо съдът съобразява налице ли е изтекъл срок на погасителна давност до образуване на настоящото исково дело. Погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 04.02.2022 г.

В случая това са всички вземания за процесния период. Ответникът не доказа, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността по смисъла на чл.

115 и чл. 116 ЗЗД. Ето защо се налага извод, че вземанията за целия процесен период са погасени поради изтекъл давностен срок.