Решение № 395 от 11.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. В., 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100500320 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 307, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 258 - чл.

273 от ГПК.

Настоящото производство е образувано, като след като с Решение № 72/06.02.2025 г., постановено по гр.д. № 3552/2024 г. на ВКС, I г.о. е отменено Решение № 429/22.04.2024 г., постановено по в.гр.д. № 204/2024 г. по описа на ВОС, г.о, на основание чл. 307, ал. 3 от ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Депозирани са въззивни жалби от Й. А. В. срещу 1/ Решение № 119/12.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 589/2022 г. по описа на Районен съд Провадия, II състав, с което е признато за установено, че В. Й. Д. е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в село С., община Д., област В., а именно: Дворно място с площ 990 кв.м, съставляващо УПИ № *** по плана на селото, при граници : улица, *****, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, както и Дворно място с площ 1000 кв.м, съставляващо УПИ № *** по плана на селото, при граници: улица, УПИ № ***** по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1967 г. до 2016 г., като е осъден да предаде на Д. владението върху горните два имота, на основание чл. 108 от ЗС 1 и срещу 2/ Решение № 290/30.10.2023 г., постановено по гр.д.№ 589/2022 г. по описа на Районен съд - Провадия, II състав по реда на чл. 250 от ГПК с което се допълва Решение № 119/12.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 589/2022 г. по описа на Районен съд - Провадия, II състав, като се отхвърля насрещния му иск против В. Й. Д. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в село С., община Д., област В., а именно: Дворно място с площ 990 кв.м, съставляващо УПИ № *** по плана на селото, при граници : улица, *****, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, както и Дворно място с площ 1000 кв.м, съставляващо УПИ № *** по плана на селото, при граници: улица, УПИ № ***** по давност чрез владение, упражнявано в периода от 2007 г. до 23.08.2022 г. – датата на предявяване на насрещния иск.

Във въззивните жалби се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваните решения като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че първоинстанционните решения са постановени са в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила.

Излага се, че безкритично са възприети за достоверни показанията на ангажираните от ищцата по първоначалните искове и настоящ въззиваем В. Д. свидетели, без да са отчетени противоречията в тях. Неправилно и в нарушение на процесуалните правила доказателствата не са обсъдени във връзка едно с друго и в съвкупност, в резултат на което и изводите на първоинстанционния съд, че през 2014 год. ищцата В. Д. е живяла в жилищната сграда /къща/, построена в УПИ *** по плана на с. С., общ. Д., са неправилни, без да е съобразено, че от други, събрани по делото, доказателства е установено, че през този период къщата не е била изобщо годна за обитаване; не са съобразени и показанията на ангажиран от самата ищца свидетел, според които от 1985/1987 год. до настоящия момент къщата е ползвана за склад и не е годна за живеене. Въззивникът навежда още, че изтичането на давностния срок по чл. 79 ЗС не е достатъчно условие за настъпването на вещноправния ефект на придобивната давност, а е необходимо владелецът да се позове на нея, което е спорил и въззивникът – ответник по първоначалните искове и ищец по насрещните – като е предприел процедура по снабдяване с нот. акт за собственост по давност върху процесните два имота. Счита, че анализът на доказателствата дава основание 2 за извод, че от 2007 год. ищцата изцяло се е дезинтересирала от имотите, а през същата 2007 година въззивникът е установил свое владение върху процесните два имота, в продължение на 15 години /2007 год. – 2022 год./ е осъществявал владение върху тях и ги е придобил по давност. Иска се отмяна на първоинстанционните решения и постановяване на ново такова, с което исковете с правно основание чл. 108 от ЗС да бъдат изцяло отхвърлени, а предявените от жалбоподателя насрещни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Въззиваемата В. Й. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговори на подадените въззивни жалби, с които се оспорват същите и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ПРС е образувано по искове на В. Й. Д. против Й.

А. В. с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че В. Й. Д. е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в село С., община Д., област В., а именно: Дворно място с площ 990 кв.м, съставляващо УПИ № *** по плана на селото, при граници: улица, *****, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, както и Дворно място с площ 1000 кв.м, съставляващо УПИ № *** по плана на селото, при граници: улица, УПИ № ***** по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1967 г. до 2016 г. и за осъждане ответника да предаде владението върху същите.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Й.

А. В., с който се оспорват исковете с правно основание чл. 108 от ЗС като неоснователни и се отправя искане за тяхното отхвърляне. Предявявя се насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на В. Й. Д., че е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в село С., община Д., област В., а именно: Дворно място с площ 990 кв.м, съставляващо УПИ № *** по плана на селото, при граници : улица, *****, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, както и Дворно място с площ 1000 кв.м, съставляващо УПИ № *** по плана на селото, при граници: улица, УПИ № ***** по давност чрез владение, 3 упражнявано в периода от 2007 г. до 23.08.2022 г. – датата на предявяване на насрещния иск.

По отношение на въззивните жалби:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решенията са постановени в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК са допустими доколкото се касае за защита правото на собственост.

По отношение неправилността на първоинстанционните съдебни актове, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

От молба-декларация от Й. А. В., с вх. № 9400- 942/23.03.2022 год. по описа на община Д., писмо с изх. № 9400- 942/5/14.04.2022 г. от община Д. до ищцата В. Д. и два броя скици от 24.02.2022 год., изд. от Община Д., е видно, че ответникът Й. А. В. е започнал процедура за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по давност н а два имота – на дворно място с площ 990 кв. м., съставляващо урегулиран поземлен имот VII[1]213 в кв. 24 по ПУП (ЗРП) на с. С., общ. Д., ведно с построената в горния УПИ жилищна сграда и на дворно място с площ 1010 кв. м, съставляващо урегулиран поземлен имот VIII-213 в кв. 24 по плана на селото. Видно от скиците, в регистъра към ЗРП на селото, одобрен със заповед на кмета на общината от 18.07.1990 год., за собственик на имотите е вписан Й. Щ. Й.ов, за когото не е спорно, че е баща на ищцата и дядо по майчина линия на ответника.

От писмо на община Д. от 14.04.2022 г. до В. Д. и от Уведомление от същата до нотариусите с район на действие РС – Провадия се установява, че 4 след уведомяването й за инициираната от ответника процедура по снабдяване с необходимите документи във връзка с изготвяне на КНА за процесните имоти, ищцата своевременно отправя възражение пред надлежните органи досежно принадлежността на правото на собственост.

С договор от 11.04.2101982 год., сключен в обикновена писмена форма, Р.Д. Й. – майка на ищцата и баба по майчина линия на ответника, е дарила на семейството на ищцата недвижим имот в с. С., Варненски окръг, с общо пространство от 2 дка, заедно с построената в него малка жилищна сграда, състояща се от стая и предверие. В договора е посочено, че дарението се извършва от Р.Д. в изпълнение на волята на починалия й съпруг Й. Щ. Й.ов и в знак на благодарност към ищцата и съпруга й Виолин, че са поели грижата и издръжката изцяло, както на Р.Д., така и на двете й по-малки дъщери /средната с две малки деца/ и най-малката да завърши образованието си във В..

От удостоверението за данъчна оценка на процесните два имота от дата 05.07.2022 год., /отразени в удостоверението като имот с кадастрален номер 213, кв. 24, УПИ, парцел 7 и 8 по плана от 1990 год., ведно с постройки/ е видно, че според записванията в данъчните регистри на общината, ищцата е записана като собственик на 1 / 3 ид. част от имотите.

От разписка № 0400012555632752/22.02.2021 г., ведно с приложение; разписка № 0400015149077889/09.03.2022 г., ведно с приложение; разписка № 0400010455642576/13.02.2020 г.; Фактура № 0000000312/28.01.2015 г.;

Фактура

№

000037/13.11.2006 г.; приходна квитанция

№

**********/24.04.2013 г.; приходна квитанция № 3843/19.03.2002 г.; приходна квитанция № 5149/16.03.2001 г.; приходна квитанция № 2391/10.03.2000 г.; приходна квитанция № 6018/06.08.2004 г.; приходна квитанция № 1057/06.02.2003 г.; приходна квитанция № 12369/23.03.1999 г.; приходна квитанция № 5310007934/24.04.2013 г.; приходна квитанция № 6019/06.08.2004 г.; приходна квитанция № 3848/19.03.2002 г.; приходна квитанция № 1050/06.02.2003 г.; приходна квитанция № 2392/10.03.2000 г.; приходна квитанция № 5151/16.03.2001 г.; приходна квитанция № 12370/23.03.1999 г.; се установява, че ищцата е заплащала дължимите местни данъци и такси за процесните недвижими имоти за периодите 1998г. – 2003г., 2013г., 2020г. - 2022г.

5

От фактури с № 37/13.11.2006 год. и с № 312/28.01.2015 год. е видно, че на 13.11.2006 год. В.Д. /съпруг на ищцата/ е закупил мотофреза, а на 28.01.2015 год. - семена люцерна – 5 кг. и маркуч за капково напояване – 3 бр.

От фактура от 20.05.1994 г. се установява, че В.Д. е закупил и ремарке.

Пред ВРС са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Д.В.Д. /дъщеря на ищцата и братовчедка на ответника/, Р.П.Б.

/зет на ищцата/, М.М.К. /без родство и дела със страните/ и И.В.Д. /без родство и дела със страните/, които съдът възприема в частта, в която се съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

В настоящото производство пред ВОС е приет договор от 13.08.1969 г., сключен в обикновена писмена форма между И.М.Х., в качеството му на продавач и Й. Щ. Й.ов, в качеството му на купувач за прехвърляне правото на собственост върху дворно място с площ от 2 дка, при граници: на изток - път, на юг - И.М. и на север - К.П. за сумата от 70 лева.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи: