Определение № 928 от 09.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 928 гр. Плевен, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500559 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.577 от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от Р.

Д. Д. в качеството й на пълномощник на Д. К. Х., ЕГН ********** против Определение № 75/27.05.2026 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Никопол.

В жалбата се излага становище, че обжалваното определение е неправилно, като неправилно са обсъдени писмените доказателства.

Жалбоподателката моли съда, да отмени обжалваното определение на съдия по вписванията при Районен съд – Никопол.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя доказателствата по делото, намира за установено следното: и

Служба по вписванията – Никопол към Агенция по вписванията е била сезирана със Заявление за вписване на искова молба вх. № 1418/27.05.2026 г., подадено от Д. К. Х., ЕГН ********** чрез особен представител – адв. М. Л. от Пл.АК, в качеството й на ищец по образувано гр. дело № 113/2026 г. по описа на РС – Никопол за вписване на искова молба вх. № 590/26.02.2026 г. по описа на РС – Никопол, въз основа на която е образувано гр. дело № 113/2026 г. по описа на същия съд, както и Уточнение на искова молба вх. № 1632/27.07.2026 г. Към заявлението са приложени следните документи: 2 бр.

1 копия от исковата молба и уточнение на исковата молба; Документ за платена държавна такса; Данъчна оценка изх. № 65020444452/15.05.2026 г.; Скица на поземлен имот № 15-358127/11.03.2026 г.; Разпореждане № 638/05.05.2026 г., постановено по гр. дело № 113/2026 г. по описа на НРС.

С обжалваното Определение № 75/27.05.2026 г., съдията по вписванията при Районен съд - Никопол е постановил отказ на нотариално действие по искане на адв. М. Л. за вписване на искова молба с вх. № 590 от 26.02.2026 г., заедно с уточняваща молба с вх. № 1632 от 27.05.2026 г. по образуваното гр. дело № 113/2026 г. по описа на Районен съд - Никопол, като искането е записано с вх. рег. № 1418 от 27.05.2026 г. във входящия регистър но описа на Служба по вписванията – Никопол.

За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията е приел, че представените за вписване актове - искова молба, ведно с уточняваща искова молба не отговарят на изискванията на чл. 6 от ПВ, а именно: на чл.6 ал.1 б.“а“ от ПВ, на чл.6 ал.1 б.„в“ от ПВ, на чл.6 ал.4 от ПВ, на чл.6 ал.1 б.“г“ от ПВ. Посочил е, че представената данъчна оценка, освен че не е представена като официален документ в оригинал, не може да бъде отнесена към направеното описание на имота в исковите молби, за да се определи дължимата държавна такса за вписване. Освен това, разпореждането на съдията-докладчик е представено като възпроизведено копие на електронно подписан документ, без надлежна заверка от служител на съда.

Съгласно разясненията, дадени в т.6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. по ТД № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписването представлява едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове. Касае се за акт на безспорна администрация, оказване на съдействие при законосъобразно развитие на гражданските отношения. Целта е оповестяване на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Предвид задължителните указания дадени в т.6 от цитираното ТР, проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл.32а, ал.1 от ПВ се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание.

Може да бъде отказано вписване на искови молби, ако те не отговарят 2 на изискването за идентификация на страните и имота. Вписването или отбелязването на искови молби се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса, съгласно чл.12 от ПВ. Затова не се изисква нарочен акт на съда, а вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, поради което същият е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл.6 от ПВ /чл.12 ал.1 изр.2 от ПВ/. Тази проверка включва преценка само за това, подлежи ли исковата молба на вписване и индивидуализирани ли са страните и недвижимият имот.

Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил изрично вписването, като в този случай съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка, тъй като той е проверил редовността на исковата молба. Ясни по съдържание са и разясненията към т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по т.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които съдията по вписванията, сезиран с искане за вписване на искова молба, проверява дали същата е от категорията на исковите молби, подлежащи на вписване съгласно ЗС и ПВ, дали е подадена в съда и дали отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВ относно индивидуализацията на страните и имота. Ключово в същата точка от тълкувателното решение е разясненото изключение от това правило:

"Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка“. Така например в Определение № 380 от 28.01.2026 г. по к.ч.гр.д. № 4944/2025 г. на ВКС се подчертава, че в никакъв аспект съдията по вписванията не може да проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда, тъй като съдът има контролни функции по отношение на съдията по вписванията, а не обратното. /в същия смисъл е и Определение № 2239 от 19.07.2023 г. по к. ч. гр. д. № 947/2023 г. на ВКС/.

В конкретния случай, с Разпореждане № 638/05.05.2026 г., постановено по гр. дело № 113/2026 г. по описа на РС – Никопол, съдът изрично е разпоредил да се впише исковата молба в седмичен срок от получаване на скицата. В този смисъл, при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл.127 от ГПК, респ. за необходимите приложения по чл.128 от ГПК и на установения принцип на служебното начало в чл.7 ал.1 от ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова 3 молба по чл.114 от ЗС е основание за нейното връщане на основание чл.129 ал.3 от ГПК. При наличието на такъв акт на сезирания с исковата молба съд, съдията по вписванията не е имал правомощието да извършва самостоятелна проверка за съответствието на молбата с изискванията на чл.6 от ПВ и да основава на нея своя отказ. Неговата функция се е свеждала единствено до това да изпълни разпореждането на исковия съд.

Съгласно чл.1 от ПВ, вписването е юридически акт с гражданско-правно действие, изразяващо се в даване гласност на подлежащия на вписване акт, визиран с разпоредбата на чл.112 от ЗС и защита на преобретателя на един недвижим имот или ограничено вещно право. Вписването на исковата молба има цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на страната - ищец срещу всички права, придобити от трети лица, след вписването. Като правно действие вписването е без отношение към съдържанието на гражданскоправния спор и без да може да въздейства на спора така, както обстоятелствата и исканията, заявени с исковата молба.

Съгласно чл.129 ал.3 от ГПК неизпълнението указанията на съда за отстраняване на констатиран недостатък на исковата молба или по приложенията към нея, води до връщането й на ищеца. Според приетото в ТР № 3/19.07.2010 г. на ВКС, от гледна точка на процесуални последици, неизпълнението от страна на ищеца в срок на указанието на съда за вписване на искова молба по чл.114 от ЗС следва да се приравни с тези по неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатиран порок /недостатък/ на исковата молба по чл.127 и чл.128 от ГПК, т.е. да се приеме, че при неизпълнение на указанието на съда за вписване на искова молба по чл.114 от ЗС е приложима разпоредбата на чл.129 ал.3 от ГПК. Изискването за вписване по чл.114, ал. 1 от ЗС вр. чл.112 от ЗС и чл.114 ал.2 от ЗС, макар и имащо за цел оповестително-защитна функция по отношение на трети лица или спрямо трети лица - приобретатели на спорното вещно право, от гледна точка на обществения интерес и правна сигурност на гражданския оборот, задължава съда като правоприлагащ орган да следи служебно в рамките на проверката по чл.127, чл.128 и чл.130 от ГПК за наличието на вписана искова молба по исковете по чл.114 от ЗС. Уредено от специалния закон, като предпоставка за надлежното движение на производството, изискването за вписване обуславя приложението на чл.129 ал.3 от ГПК в рамките на едно разширително 4 тълкуване и прилагане на санкционните последици на закона, след като съдът изрично е указал на страната задължението й да извърши съответното правно действие - вписване на исковата молба и е налице неизпълнение на това указание на съда. Неизпълнението от страна на ищеца по делото на допълнителните изисквания при предприетата от него искова съдебна защита на определен вид субективни права, установени от материалния закон, който ги урежда, следва да се приравни по последици с неизпълнението на изискванията за редовност на исковата молба, макар и това изискване да няма правната характеристика на реквизит на редовната искова молба.

Следва да се посочи, че може да бъде отказано вписване на искова молба, единствено, ако не отговаря на изискването за идентификация на страните и имота. В случая, от уточнението на исковата молба е видно кои са страните в производството – ищец и ответници, като е изпълнено изискването на чл.127 ал.1 т.2 от ГПК, както и е посочен имота, индивидуализиран чрез своите идентификатор, местонахождение и площ. Неправилен е изводът на съдията по вписванията, че исковата молба, чието вписване е поискано не съдържа индивидуализиращите белези на имота по чл.6 ал.1 б.“в“ от ПВ.

Процесният имот е индивидуализиран в достатъчна степен за нуждите на гражданскоправния спор, доколкото са посочени идентификатор, местонахождение и площ, а всички останали индивидуализиращи белези /като вид, предназначение, съседи на имотите/ са видни от приложената Скица на поземлен имот № 15-358127 от 11.03.2026 г. Изискванията за описание на имотите в исковата молба, с която се претендират права върху същите са въведени с цел еднозначна индивидуализация на имота. Когато индивидуализацията му е достатъчна, за да бъде безспорно установена неговата идентичност, липсваща информация за други данни не препятства вписването.

Освен това, съгласно чл.6 ал.3 от ПВ, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта /какъвто е настоящия случай/, описанията се извършват съобразно данните по чл.60 т.1-7 от ЗКИР и към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от АГКК или нотариално удостоверени преписи от такива. Това изискване на ал.3 на чл.6 от ПВ, обаче, съгласно ал.4 на същия текст не се прилага при вписвания, отбелязвания и заличавания по чл.11, т.е. на искови молби и в други, описани в 5 нормата случаи.

При така установеното, съдът счита, че законовите изисквания за вписване са налице. В случая, са представени и изискуемите документи: 2 бр. копия от исковата молба и уточнение на исковата молба; Документ за платена държавна такса; Данъчна оценка изх. № 65020444452/15.05.2026 г.; Скица на поземлен имот № 15-358127/11.03.2026 г.; Разпореждане № 638/05.05.2026 г., постановено по гр. дело № 113/2026 г. по описа на НРС.

Действително е налице изискване за незабавно вписване на акта, което не предполага никаква възможност за прилагане на предвиденото в исковото производство в хипотезата на чл.129 от ГПК, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. в случай на нередовност на молбата, съдията по вписванията не може да дава указания, а е длъжен да постанови отказ от вписване, но както се посочи по-горе, със същото тълкувателно решение е прието, че изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването, тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка, какъвто е настоящия случай.

Разпечатката съдържа 28 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/be373edc-5bd5-4165-a638-9b4bddb56480