Решение № 261735 от 25.05.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12649/2020
- Вид
- Решение № 261735
- Подписан
- 25.05.2021
- В сила
- 25.05.2021
- Състав
- ВИОЛЕТА ТОДОРОВА КОЖУХАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 261 · Кодекс на труда
- чл. 285, ал. 1 · Кодекс на труда
НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 261735/25.5.2021г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12649 по описа на Районен съд - Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г.Д.Г., ЕГН: **********, чрез пълномощник срещу „А.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от 793.07 лв., представляваща сбор от възнаграждения за положен извънреден труд, в периода 01.08.2018 г. – 01.04.2019 г. и 139.29 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава, начислено върху всяка от главниците, считано от датата на съответния падеж, за периода
30.09.2018 г. – 01.04.2019 г. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че в периода 01.08.2018 г. – 01.04.2019 г. между страните са обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заема длъжността „*“ в ответното дружество. Уговореното трудово възнаграждение е 510.00 лева, платимо до 30- то число на следващия месец. Твърди се още, в периода 02.08.2018 г. – 01.04.2019 г., работникът е полагал извънреден труд - 122 смени по 12 часа, който не е заплатен от работодателя.
Същевременно не са заплатени и средставата за безплатна храна, съгласно Наредба № 11/ 2006 г., от 2.00 лева, дневно.
Ответникът – „А.“ ЕООД, не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В исковата молба се излага, че в периода 01.08.2018 г. – 01.04.2019 г. между страните са обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заема длъжността „*“ в ответното дружество. Уговореното трудово възнаграждение е 510.00 лева, платимо до 30- то число на следващия месец. Твърди се още, в периода 02.08.2018 г. – 01.04.2019 г., работникът е полагал извънреден труд - 122 смени по 12 часа, който не е заплатен от работодателя.
Същевременно не са заплатени и средставата за безплатна храна, съгласно Наредба № 11/ 2006 г., от 2.00 лева, дневно.
Ответникът – „А.“ ЕООД, не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 261 КТ, чл. 285, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, след като съобрази отправеното искане в съдебно заседание, проведено на 18.05.2021 г., за постановяване на неприсъствено решение, съобрази следното:
Ответникът е редовно уведомен при условията на чл. 50, ал. 4, вр. ал. 2 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл.
131 ГПК (л. 20) и призовката (л. 26) са приложени по делото като редовно връчени на седалището на адреса на управление, вписан в Търговския регистър, а именно: *.
Същевременно, предявените искове са вероятно основателни, с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства.
По изложените съображения, се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което предявените искове бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВРС сумата от 100.00 лева, представляващи държавна такса, определена по реда на чл. 72, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и извършените разноски за дължимо адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.Д.Г., ЕГН: ********** сумите от: 793.07 (седемстотин деветдесет и три лева и седем стотинки) лева, представляваща сбор от възнаграждения за положен извънреден труд, в периода 01.08.2018 г. – 01.04.2019 г. и 139.29 (сто тридесет и девет лева и двадесет и девет стотинки) лева, представляваща сбор от обезщетения за забава, начислено върху всяка от главниците, считано от датата на съответния падеж, за периода 30.09.2018 г. – 01.04.2019 г., на основание чл. 261 КТ, чл. 285, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.Д.Г., ЕГН: **********, сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК:
*, със седалище и адрес на управление
***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: