Решение № 19 от 17.02.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. гр. Добрич, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20253200900035 по описа за 2025 година

Търговско дело № 35/2025 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 1403/04.03.2025 г. на регистратурата на Окръжен съд – Добрич, подадена от М. В. С. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес *** с която при условията на обективно съединяване срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД *** ЕИК 121076907, са предявени следните искове:

Иск за сумата от 30 677.51 евро ( 60 000.00 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки страдания, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на 11.06.2024 г. от водач на лек автомобил, застрахован по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Иск за сумата от 26.35 евро ( 51.53 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на 11.06.2024 г. от водач на лек автомобил, застрахован по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл.

432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Ответникът оспорва иска по основание и размер, като инвокира 1 възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от стрА. на пострадалото лице.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съгласно заключението на вещото лице инж. Е. Ж. по съдебноавтотехническата експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, на 11.05.2024 г., около 10.40 ч. по републикански път ІІІ-9002, в посока от гр. Генерал Тошево към гр. Балчик се е движел товарният автомобил „СИТРОЕН ДЖЪМПЕР“ рег. № ***, управляван от М. В. С., като с него в кабината е пътувал Р. К. Н.. Произшествието е стА.ло през светлата част на денонощието, при ясно слънчево време, много добра метеорологическа видимост, при наличие на видима хоризонтална и вертикална пътна маркировка. Пътната настилка е била асфалтова, суха, запазена, без неравности по нея, хоризонтална в района на произшествието.

Наближавайки мястото на произшествието, при навлизане в кръстовището с републикански път ІІІ-9002, товарният автомобил се е движел със скорост около 54.43 км./ч., при която опасната зона за спиране е имала дължина около 43.03 м. В същото време, по републикански път ІІІ-9002, в посока от с.

Малина към гр. Добрич се е движел лекият автомобил „ТОЙОТА РАВ 4“ рег.

№ ***, управляван от Л. И. В., като с него на предната дясна седалка пътувал Д. Н. Д.. Наближавайки мястото на произшествието, при навлизане в кръстовището с републикански път ІІІ-9002, лекият автомобил се е движел със скорост около 53.28 км./ч., при която опасната зона за спиране е имала дължина около 34.90 м. Когато товарният автомобил се е намирал на отстояние около 5.93 м. преди мястото на удара, лекият автомобил навлязъл в кръстовището, като водачът му имал намерение след преминаване през кръстовището да продължи движението си в права посока към гр. Добрич.

При създалата се ситуация, в резултат на пресичане на траекториите на движение на товарния автомобил и на лекия автомобил е настъпил удар между тях – челен прав за товарния автомобил и страничен в дясната част на купето на лекия автомобил. Вследствие на възникналите моментни инерционни сили в резултат на скоростите на движение, посоките на движение и масите на двата автомобила, товарният автомобил се е отклонил вдясно и след като е изминал разстояние от 20.09. м. се е установил в покой, а лекият автомобил се е отклонил вляво и след като е изминал разстояние от около 21.01 м. се е установил в покой. При пътно-транспортното 2 произшествие са причинени телесни увреждания на водачите на лекия и на товарния автомобил и на пасажерите, пътуващи в тях. Според експертното мнение на вещото лице, поведението на водача на лекия автомобил не е било съобразено с конкретната пътна обстановка; водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати удара с товарни автомобил, ако е спрял МПС пред знака „СТОП“ и е пропуснал преминаването на товарния автомобил през кръстовището; водачът на товарния автомобил не е имал техническа възможност да предотврати произшествието

Съобразно заключението на вещото лице д-р Д. Д., по съдебномедицинската експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, вследствие на пътно-транспортното произшествие пострадалият е получил следните травматични увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване капачето на дясна колянна става. В конкретния случай оздравителният период при ищеца е продължил около шест месеца, вместо обичайния период от два до три месеца, поради настъпилата контрактура на колянната става с придружаваща лекостепенна хипотрофия на мускулатурата.

Вещото лице е категорично в извода си за наличието на причинноследствената връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените от пострадалия травматични увреждания.

Според експертното мнението на вещото лице представените като доказателства по делото фискални бонове са свързани с лечението на получените от пострадалия увреждания.

Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на свидетелите, посочени от ищцата – В. С. Т. ( майка на ищеца ) и В. С. Т. ( баща на ищеца ), чиито показания съгласно чл. 172 ГПК се преценяват от Съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост, кредитирани от Съда изцяло като преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, установяват, че пострадалият изпитва и продължава да изпитва болки и страдания вследствие на получените при ПТП травми. Установява се, че по време на домашното лечение пострадалият не е бил във възможност сама да се обслужва и е била обгрижван от членовете на семейството си. Вследствие на изживения от ПТП шок същият се е затворил в себе си, стА.л е неактивен и стресиран. Според свидетелите е поведението на ищцата коренно се променило, като след инцидента се затворил в себе си. Преди инцидента пострадалият е бил жизнен и енергичен човек, но преживения от нея инцидент изиграл ролята на стресор.

3

Преживеният пътен инцидент, получените от него увреждания и последвалия оздравителен процес, съпроводен с много болки и неудобства в личен и социален план се отразили и на психо-емоционалното състояния на ищеца.

Липсват както твърдения, така и доказателства за патологична реакция на обичайния стрес от изживян като травматично събитие пътен инцидент.

Показанията на свидетелите за промяна в поведението на пострадалият не съдържат убедителни данни за някакво по-съществено засягане на психиката над обичайната адаптация на пациент, преминаващ през възстановителен период и затова не могат да се интерпретират като доказване на ясно проявена промяна на личността на пострадалия, изискваща допълнителна оценка като психотравма. Установените от гласните доказателства девиации в поведението на ищеца следва да се отнесат именно към периода на ограничените движения, когато физическата немощ несъмнено се отразява пряко на психиката и затова те не могат да се отчитат като трайна промяна в личността.

Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие – 11.06.2024 г. е налице валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е застраховА. отговорността на водачите на лек автомобил „ТОЙОТА РАВ 4“ рег. № ***, обективиран в полица № BG/11/***, с начална дата на покритието 29.01.2024 г. и с крайна дата на покритие 28.01.2025 г.

Не е спорно, че пострадалият е предявил застрахователна претенция вх.

№ 9Л-12547/27.11.2024 г. към застрахователя, по повод на която е образувА. преписка по щета № 10024100102578Н.

С писмо изх. № 10025-КЗ-763/26.02.2025 г. застрахователят е уведомил пострадалото лице, че не са налице основания за изплащане на обезщетение.

С влязло в законна сила Определение № 19/19.05.2025 г. по АНД № 41/2025 г. Районен съд – Генерал Тошево е одобрил споразумение между Прокуратурата на Република България и подсъдимия Л. И. В., по силата на което подсъдимият е признат за виновен в това, че на 11.06.2024 г. по второстепенен път № 9002 между гр. Генерал Тошево и гр. Балчик, на кръстовището с второстепенен път № 9701 между с. Малина и гр. Добрич, при управление на лек автомобил „ТОЙОТА РАВ 4“ рег. № ***, нарушавайки правилата за движение по пътищата от ЗДвП, като не е пропуснал движещия се по път с предимство товарен автомобил „СИТРОЕН ДЖЪМПЕР“ рег. № 4

***, по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, в т. ч. и на М. В. С., чиято средна телесна повреда се изразява в счупване на капачето на дясна колянна става, обусловило трайно затруднение на движението на долен крайник за период от около два месеца – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „а“ във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК и на основание чл. 375а, ал. 2 НПК във вр. с чл. 78 НК и чл. 343а, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 343, ал. 3, предл.

4, б. „а“ във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 2 НК е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 990.00 лв.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковете:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на иска, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

Налице са процесуалните упражняване на правото на иск. предпоставки относно надлежното

Ищцата е спазила процедурата по чл. 380 КЗ.

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.

ІІ. По основателността на иска:

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска 5 отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителна застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.

Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.