Решение № 3585 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3585 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. В.А като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20241110216693 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. А. К. чрез адв. И. Ю. срещу наказателно постановление (НП) № *****, издадено от Г. В. Б., на длъжност началник група към СДВР- ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя В. А. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. “А“ от ЗДвП за нарушение на чл.

102,т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно уведомен се явява лично и с адв. Г., преупълномощен от адв. И. Ю.. В хода на делото по същество адв. Г. моли съдът да отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като доверителката му никога- нито съзнателно, нито несъзнателно е давала ключ от лекия си автомобил на С. Ш.. Претендира разноски по делото в размер на 400 лева.

Наказващият орган- началник група в ОПП- СДВР, редовно призован не изпраща представител. Депозира писмени бележки, с които моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави 1 възражение за прекомерност на претендираните разноски в полза на жалбоподателката.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 060110 от 09.09.2024г., на И. А. С., на мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, е установено, че на 09.09.2024г., около 21.30 часа в ******, в качеството си на собственик на МПС *** с рег. № ********* жалбоподателят го преотстъпил на неправоспособното лице С. Б. Ш., който в 21.30 часа самокатострофира на ул. ***, като на водача е издаден акт № 1377614.

Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН и е наложил на жалбоподателя В. А. К., ЕГН ********** административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. “А“ от ЗДвП за нарушение на чл. 102,т.1 от ЗДвП.

При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното постановление.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си. Атакуваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентен орган.

В хода на съдебното следствие въз основа на събраните гласни доказателствени средства и писмени доказателства не се установява фактическата обстановка, описана в съставения АУАН, съответно НП.

В хода на съдебното следствие от събраните гласни доказателствени средства- показанията на свидетеля А. В. А. се установява, че непосредствено след инцидента жалбоподателката К. на отправен от него въпрос му отговорила, че не е предоставяла ключа от автомобила си на С. Ш..

2

Показанията на този свидетел се подкрепят и от показанията на свидетеля С.

Ш., който в открито съдебно заседание заявява, че не е искал ключовете от личния лекия автомобил на жалбоподателбката, както и че тя никога не го е молила да управлява автомобила и да го премества при нужда. Показанията на горните двама свидетели се подкрепят и от приложените към административно- наказателната преписка възражения на жалбоподателката срещу съставения АУАН. В тях тя заявява, че не е предоставяла ключовете от автомобила си на С. Ш., както и че на процесната дата те са били на портмантото в дома им.

В хода на съдебното следствие показания е дал и актосъставителят И.

А. С.. От тях не се установява, по какъв начин той и колегата му Д. И. /свидетел при установяване на нарушението/ са установили, че жалбоподателката е предоставила собствения си автомобил на Ш., за да го управлява. По административно- наказателната преписка не са налични материали, а и в хода на съдебното следствие не се събраха и представиха доказателства, които да изясняват този въпрос. Допълнително в показанията си С. не си спомня на място, дали той и колегата му са попитали жалбоподателката, преотстъпила ли е автомобила си на Ш.. С оглед на това съдът не кредитира показанията на актосъставителя С., в частта им, в която сочи, че жалбоподателката е предоставила автомобила си на Ш..

Предвид горното съдът намира, че по делото не са налице убедителни доказателства, че жалбоподателката К. е предоставила собственият си лек автомобил на неправоспособния водач- свидетеля Ш. да го управлява. Затова съдът счита, че по делото не са налице доказателства В. К. да е извършила действия, които да са административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. С оглед изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счита, че следва да определи претендираното адвокатско възнаграждение в 3 размер на 400 лева за извършеното процесуално представителство от страна на адвокат Г.. Съдът намира, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерен, тъй като делото се е развило в четири съдебни заседания, в хода които освен събраните гласни доказателствени средства- показанията на трима свидетели са събрани и съответен брой писмени доказателства.

Предвид изхода на делото съдът намира претенцията на наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за неоснователна и като такава тя следва да бъде оставена без уважение.

С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН от ЗАНН Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № *****, издадено от Г. В.

Б., на длъжност началник група към СДВР- ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя В. А. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б.

“А“ от ЗДвП за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В.

А. К., ЕГН ********** сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд, София-град от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4