Решение № 27 от 12.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. София , 08.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20201000502393 по описа за 2020 година при участието на секретаря ТАНЯ ВЪЛЧЕВА, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 28.11.2019 г. по гр.д. 14913/2017 г., Софийски градски съд, ГО 22 състав ответникът ЗАД „Алианц България“ АД е осъден да заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр. § 22 от КЗ следните суми: на П. Н. С. лично и като законен представител на малолетната си дъщеря – А. С. Е. и на непълнолетния й син Н. С. Е. по 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди/ за всеки /или общо в размер на 360 000 лв./ и на Е. С. И. и С. А. И. суми в размер на по 50 000 лв./петдесет хиляди/ за всеки / или общо 100 000 лв./ – представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от смъртта на С. Е. С. при ПТП на 09.10.2014 г. в гр. София в района на ЖП прелез „Обеля“ по вина на М. С. И., управлявал лек автомобил марка „Сеат“ модел „Толедо“ ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на извършване на деянието – 09.10.2014 г. до окончателното заплащане на сумата. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на ответника П. С. П. и ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба от ответника ЗАД „Алианц България“ АД и от третото лице помагач на страната на ответника П. С. П..

Жалбите са подадени в срок и са допустими.

В жалбата на ответника се съдържат оплаквания за нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Не е обсъдено наличието на присъда и възможността на водача да възприеме движещия се локомотив. Не е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество, алтернативно 1 определените обезщетения са завишени.

В жалбата на третото лице се съдържат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано. Неправилно е прието, че между поведението на третото лице и настъпилата смърт на пострадалия като пътник в МПС е налице причинна връзка. Няма доказателства, че П. П. не се е обадил на прелезопазачката Й. Р. да спусне бариерата. От показанията на св. С.

А. се установява, че бариерата е била пусната, а дори и да не е е била, водачът е следвало да се огледа и чак тогава да премине прелеза. Твърди се, че определените обезщетения са завишени.

В отговор на въззивните жалби адв. Д. като процесуален представител на ищците, оспорва въззивните жалби и възразява срещу оплакванията относно размера на присъденото обезщетение.

В отговори на въззивните жалби от името на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, подадени от директор на УДВГД София, потвърдени в с.з. от упълномощения юрк. В., се поддържат доводите за завишен размер на обезщетенията.

Оспорват се твърденията, че не е доказана вината на водача на МПС, в което е пътувал загиналият.

Не са събирани нови доказателства от въззивната инстанция.

В съдебно заседание адв. Б. от името на жалбоподателя П. пледира, че в жалбата са заявени основания за тяхното намаляване, изразяващи се в съпричиняващо се поведение от страна на Й. Р., която не е спазила задълженията си по Наредба №4, чл. 82 и чл.84 от същата.

Счита, че е налице съпричиняващ фактор, който е допринесъл за настъпването на противоправния резултат, като това обстоятелство не е обсъдено от страна на първоинстанционния съд. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат намалени присъдените обезщетения от СГС. Адв. Д. от името на ищците по делото, ответници по жалбите, счита, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и съобразено със установената съдебната практика.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Пред въззивния съд е спорно налице ли са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане за застрахования водач – виновно и противоправно ли е преминаването му през ЖП прелеза, на който е станал инцидентът. Не е спорно, че в резултат на сблъсъка между локомотив и МПС, в което е бил пътник на предна дясна седалка, е загинал С. Е. С.. Не е спорно, че ищците са съответно съпруга, деца и родители на загиналия.

От изслушаните по делото свидетели, събраните писмени доказателства, включително констативен протокол №К-1049 за ПТП и приетото заключение на комплексна съдебнотехническа железопътна експертиза се установява следният механизъм на инцидента. На 09.10.2014 г. М. И. управлявал лек автомобил марка "Сеат" модел "Толедо" с рег. № ***, а на предната седалка седял С. С.. Автомобилът се движел по ул. „Ефрем Чучков“ в посока от кв.

Обеля към ж.к. Люлин. Пътят минавал през прелез Обеля, на км 5+375 на железопътната линия между гарите София и Волуяк, съоръжен с бариери с електрическо задвижване и ръчно управление. От двете страни на прелеза по железния път на разстояние 400 м е монтиран прелезен светофар. По времето, по което М. И. наближавал прелеза, по ЖП линията се движел изолиран локомотив, номер на влак 10 997 с локомотивен машинист първо лице Г. Д.

И. и локомотивен машинист второ лице А. Б. И., последният разпитан като свидетел по настоящото дело. При приближаването към прелеза му локомотивните машинисти подали 2 звуков сигнал „Внимание“ – дълго изсвирване с локомотивната свирка. Приближаването на автомобила, управляван от М. И., било забелязано от машинистите, които предприели маневра екстремно спиране, за която обаче нямало достатъчно време и се стигнало до сблъсък между двете превозни средства, в резултат на който локомотивът влачил автомобила странично 125 метра. Видимостта според св. С. А. е добра за първата кола от колоната, като пътят от Обеля е под наклон, но ЖП линията не е повдигната. Същите показания дава и св.

Й. Р., а денивелацията на пътя е отразена и в констативния протокол.

От значение за изхода на спора е дали причината, довела до този сблъсък, е изцяло или отчасти поведението на водача на МПС и дали същото е противоправно.

Според въззивния съд е налице нарушение на правилата за движение по пътищата по следните съображения. Съгласно свидетелските показания на св. И. (с.з. от 07.05.2019 г.) и св. А. (с.з. 23.10.2018 г.), очевидец на пътния инцидент, бариерата е била спусната, а няколко коли са чакали и не преминавали през прелеза. Св. А. е категорична, че блъснатата кола е минала край нея, докато тя самата като водач на трета или четвърта кола в колоната преди прелеза е чакала да се вдигне бариерата. Св. И., локомотивен машинист второ лице на локомотива, си спомня, че прелезът е бил обезопасен, не са минавали други коли освен блъснатата, сигналите са показвали, че бариерата е задействана. Св. Й. Р., прелезопазач на смяна, разпитана като свидетел, разказва, че е вдигнала бариерата след преминаване на пътнически влак от София за Банкя, отишла до санитарния възел и чула трясък, за който впоследствие разбрала, че е резултат на сблъсък между локомотив и автомобил.

По делото е представена присъда № 121 от 15.05.2018 г., постановена по НОХД № 3501/16 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, Трети първоинстанционен състав, за която няма доказателства дали е вляза в сила. При служебна справка в публично достъпните Интернет страници на САС и ВКС се установява, че П. С. П. е осъден с влязла в сила присъда. С присъдата на СГС П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 2, вр. ал. 1 НК – за това, че на 09.10.2014 г., около 14.00 часа, в качеството му на работник по транспорта - ръководител движение „първо лице” на ж.п. гара „Волуяк” с правоспособност, професионална квалификация и свидетелство за заеманата длъжност, нарушил правилата за експлоатация на съоръженията - електрически, ръчно управляеми бариери, находящи се на ж.п. прелез „Обеля”, - визирани във Вътрешните правила, издадени на основание 115д, ал. 2 от Закона за железопътния транспорт и движение на влаковете и маневрената работа, уредени в чл. 99, ал.

1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, чл. 101, чл. 347, т. 1 от Правилата за движение на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт, като не изпълнил задълженията си в качеството му на ръководител движение на ж.п. гара „Волуяк”, а именно: не разменил телефонограма с прелезопазачката на ж.п. прелез „Обеля” - Й. Б. РА., с разпореждане за спускане на ръчната бариера с електрическо задвижване на ж.п прелез „Обеля”, след като получил такава от дежурния ръководител движение гара „София” централен пост за осигуряване на движението на влак № 10997 в състав дизелов локомотив инв. № 55078.0 и след като му е било осигурено направление на движение от гара „Костинброд” към гара „Подуяне” със заповед № 52 от 09.10.2014 г. на влаковия диспечер при „Регионално звено оперативно диспечерско”- РЗОД - София, като бездействал и не изпълнил своевременно служебните си задължения да изпрати телефонограма на прелезопазачката на ж.п. прелез „Обеля” и най-малко три минути преди потеглянето на влака от ж.п. гара „Волуяк”, за да може същата да спусне електрическите бариери на ж.п. прелез Обеля и да осигури безопасността за преминаване на локомотива през прелеза, в резултат на което подвижният железопътен състав с машинист Г. Д. И., движещ се по железопътното трасе с посока на движение от гара „Волуяк” към „Централна ж.п. гара София”, реализирал пътнотранспортно произшествие с движещия се по ул. ”Ефрем Чучков” от с. Обеля към ул.”Обелско шосе” и преминаващ през железопътният прелез „Обеля” при вдигнати бариери лек автомобил марка „Сеат”, модел „Толедо” с рег. № ***, управляван от водача М. С. И., като с бездействието си причинил смъртта на пътника от автомобила С. Е. С., ЕГН ********** - и при условията на 3 чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, което да изтърпи, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, при първоначален общ режим, и на лишаване от право да упражнява професия, свързана с управление на движението на влаковете и гаровата дейност в страната, за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

С решение № 460 от 22.11.2018 г. на САС, Наказателно отделение, II състав по н.д.

1032/2018 присъдата е потвърдена. С решение № 97 от 01.08.2019 г. на ВКС по н.д. 195/2019 е изменено решението на въззивния съд, като П. П. е оправдан да е управлявал подвижен железопътен състав по чл. 342, ал. 1 НК и е намалено наложеното му наказание лишаване от свобода на три години, като изпълнението е отложено за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В останалата му част въззивното решение е оставено в сила.

Независимо дали бариерата е била вдигната или спусната, поведението на водача на МПС е противоправно. Съгласно чл. 52 ЗДвП на участниците в движението е забранено да преминават през железопътен прелез при спуснати, започнали да се спускат или да се вдигат бариери. Съгласно чл. 53 ЗДвП преди да премине през железопътния прелез, всеки участник в движението е длъжен, независимо от състоянието на бариерите, на светлинната и на звуковата сигнализация, да се убеди, че към прелеза не се приближава релсово превозно средство и че преминаването през прелеза е безопасно. По делото се установява безпротиворечиво, че няколко минути преди изолирания локомотив по линията е минал пътнически влак, че няколко коли са чакали да преминат през ЖП прелеза, както и че пътят има лек наклон. При тези данни следва да се приеме, че водачът е имал видимост към приближаващия влак, като следва да е чул и подадения звуков сигнал. Дори и да е нямал видимост заради денивелацията, е следвало да изчака, а не да изпреварва спрелите коли и да преминава прелеза, без да се е убедил, че по него не се движи релсово превозно средство.