Определение № 378 от 06.08.2021, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. Стара Загора , 06.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20215500501484 по описа за 2021 година Производството е образувано по частна жалба на от ЗК ”Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр. С., район "***********, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. - Изпълнителни директори, представлявано от пълномощника юрисконсулт К.М. против протоколно определение от 16.12.2018 г., постановено в открито съдебно заседание по гр. дело № 418/ 2020 г. по описа на РС-Ч., с което се прекратява производството по гр.д. № 418/2020г. по описа на PC Ч..

Частният жалбоподател счита, че постановеното в открито съдебно заседание по делото определение е незаконосъобразно и неправилно, както и че съдът неоснователно е прекратил гражданското дело. Предвид изложеното, моли да бъде отменено обжалваното определение, като съдът се произнесе с друго такова, с което да укаже на Районен съд - Ч. да продължи съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че подадената срещу П.М. искова молба е на основание чл. 422 от ГПК. В подадената искова молба не било посочвано, че същата е с правно основание чл. 422 от ГПК и представлява иск за съществуване на вземане. Напротив в същата няма споменаване на ч. гр. д. 765/2019 г., нито че против длъжникът е издадена заповед за изпълнение. Основанието на предявения иск е чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на горепосоченото съдебният състав бил нарушил разпоредбата на чл. 129 от ГПК като е следвало да остави исковата молба като нередовна, като укаже на ищец да отстрани пороците в исковата молба като прецизира петитума и довнесе държавна такса. Неправилното презюмиране, че се касае за установителен иск на основание чл. 422 от ГПК е лишило дружеството от възможността да 1 защити законите си права и интереси, поради което моли да бъде отменено така постановеното определение.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба, подадена от ЗК ”Л.И.” АД против П. М. М. с правно основание чл.274 ал.1 т.1 предл.1 от КЗ /отм./ чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът е изложил подробни съображения в исковата си молба, като е посочил, че на 19.10.2015 г., около 00:35 ч., в гр. Ч., на ул. “*******,лек автомобил „Фолксфаген” модел „Поло“ с peг. № СТ ** ВН, управляван от П.

М. М., по време на движение губи контрол под въздействието на алкохол и реализира ПТП с автомобил „Ивеко“ модел,Даили“ е peг. № СТ ** ВА, собственост на М.Д.Д. Фолксфаген” модел „Поло“ с per. № СТ ** ВН, е управляван от П. М. М., който е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Посочил е, че към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил „Фолксфаген” модел „Поло“ с peг. № СТ ** ВН, е застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗК „Л.И.” АД, застрахователна полица № 22115001482985, със срок на валидност от 02.06.2015 г. до 01.06.2016 г. В резултат на реализиране механизма на пътнотранспортното произшествие е увреден лек автомобил „Ивеко“ модел,Даили“ с peг. № СТ ** ВА, собственост на М.Д.Д.. Във връзка с причинените щети по автомобила в Дружеството е образувана ликвидационна преписка по щета № 2631-5060-15305198. В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения договор за застраховка “Гражданска отговорност“ застрахователна полица № 22115001482985, със срок на валидност от 02.06.2015 г. до 01,06.2016 г. ЗК “Л.И.“ АД е изплатило на собственика на пострадалия автомобил, застрахователно обезщетение в размер на 2 301,20 лева (две хиляди триста и един лева и двадесет стотинки) и 10.00 лв. ликвидационни разходи.

Изложил е съображения, че във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането/отм./, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ЗК “Л.И.“ АД придобива право на регрес срещу виновното лице - П. М. М., до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 2 301,20 лева и 10.00 лв. ликвидационни разходи, по щета№ 2631-5060-15305198. Посочил е, че на 29.02.2016 г. е сключено писмено споразумение, с което П. М. М. признава своите задължения към ЗК „Л.И.“ АД, в общ размер от 2 321,20 лева. Длъжникът се е задължил да изплати горепосочената сума на разсрочено плащане, чрез 12 погасителни вноски с последна 12-та вноска в размер на 121.20лв., като е заплатил три вноски по размер на 200.00 лева, след 2 което е преустановил плащането. Във връзка с последното претендираме остатъка от неизплатената сума по горепосоченото споразумение, в размер на 1 721,20 лева. Във връзка със сключеното споразумение, длъжникът не бил изпълнил своето задължение, поради което на основание чл. 84 ал. 1 във връзка с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за ЗК „Л.И.“ възниква правото да претендира лихва за забава в размер на 523.57 лв.

Петитумът на исковата му молба е следния: Предвид изложените обстоятелства, Молим да ни призовете на Съд и след капо се запознаете с доказателствата по делото и изтъкнатите от нас аргументи, да постановите решение, с което да приемете за установено по отношение на П. М. М., ЕГН:

**********, че дължи на ЗК “Л.И.“ АД сумата в размер на 1 721,20 лева (хиляда седемстотин двадесет и един лева и двадесет стотинки) - главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета 2631-5060-15-305198, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и всички направени съдебно - деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и гражданско производство.Моля да осъдите ответника да плати на ищеца мораторна лихва в размер на 52357 лв. /шестстотин осемдесет и един лева и 65 ст./ върху сумата от 1721,20 лева /хиляда седемстотин двадесет и един лева и двадесет ст./, за периода от 01.102016 г. до 30.092019г.

От така изложеното от ищеца, въззивният съд намира, че е налице противоречие между петитума на исковата молба и изложената фактическа обстановка. С оглед на това ЧРС е следвало да остави без движение исковата молба, като укаже на ищеца, че следва да отстрани това противоречие между петитума на исковата молба и изложената фактическа обстановка.

Вместо това е посочил, че съдът след като се запозна с материалите по настоящото дело и ч.гр.д. № 765/2019г. по описа на PC Ч., намира за установено следното:

На 25.10.2019г. в PC Ч. е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от ЗК „Л.И.“ АД против П. М. М.. По това заявление съдът е издал Заповед № 263/03.12.2019г. за изпълнение на парично задължение.Длъжникът не е бил намерен на посочения адрес, нито по месторабота, поради което на 17.02.2020г. връчителят на съдебни книжа при PC Ч. е залепил уведомление на входната врата на жилището на длъжника. В двуседмичния срок длъжникът не се е явил в PC Ч. да получи книжата, поради което с Определение от 10.03.2020г. съдът е указал на заявителя ЗК „Л.И.“ АД, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на определението, като довнесе съответстващата се ДГ в размер на 44.90лв. като му е указал, че ако не предяви иск или не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение частично или изцяло.Изпратено е било съобщение 3 до заявителя ЗК „Л.И.“ АД което е получено на 15.05.2020г.Видно от Справка с изх.№ 1139/25.06.2020г. от гражданско деловодство при PC Ч., в едномесечния срок ЗК „Л.И.“ АД не са предявили иск за вземането си/ няма заведено дело по чл. 422 от ГПК/.Поради това, с определение от 25.06.2020г. съдът е обезсилил изцяло Заповед № 263/ 03. 12. 2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумите в размер на: - 2 244.77лева /две хиляди двеста четиридесет и четири лева и 77ст./, от която:- 1 721, 20лв./ хиляда седемстотин двадесет и един лева и 20ст./ - главница, - 523.57лв. / петстотин двадесет и три лева и 57ст./ наказателна лихва от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.10.2019г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за ДТ в размер на 44,90лв. и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение и е прекратил производството по гр.д. № 765/2020г. по описа на PC Ч..

Предвид гореизложеното, ЧРС е приел, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес и недопустимост на исковата претенция, тъй като по същество исковата молба е заведена в PC Ч. след едномесечния срок.

Въззивният съд намира, че това определение е неправилно и незаконосъобразно.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че подадената срещу П.М. искова молба е с правно основание чл. 422 от ГПК. В подадената искова молба не е посочвано, че същата е на основание чл. 422 от ГПК и представлява иск за съществуване на вземане. Напротив в същата няма споменаване на ч. гр. д. 765/2019 г., нито че против длъжникът е издадена заповед за изпълнение. Основанието, което е посочено в исковата молба на предявения иск е чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивният съд намира, че е налице противоречие между изложената от ищеца фактическа обстановка и заявения петиттум. В този случай първоинстанционният съд е следвало да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да отстрани това противоречие и едва след това да извърши преценка за правното основание на предявения иск. Още повече, че никъде в исковата си молба ищеца не сочи като правно основание чл.422 от ГПК, а напротив не оспорва обстоятелството, че такъв иск не е предявен в дадения му от съда едномесечен срок, поради което е предявил иск по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. След като е пропуснал срока за предявяване на иск по чл.422 от ГПК за ищеца действително остава правната възможност да предяви иск по общия ред.

С оглед на горепосоченото съдебният състав е нарушил разпоредбата на чл. 129 от ГПК. Следвало е да остави исковата молба като нередовна като 4 укаже на ищецът да отстрани пороците в исковата молба, а именно: да прецезира петитума и довнесе държавна такса. Неправилното презюмиране, че се касае за установителен иск на основание чл. 422 от ГПК е лишило дружеството от възможността да защити законите си права и интереси, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия - за продължаване на процесуалните действия по администриране на исковата молба и разглеждане на предявения иск по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.12.2018 г., постановено в открито съдебно заседание по гр. дело № 418/ 2020 г. по описа на РС-Ч., с което се прекратява производството по гр.д. № 418/2020г. по описа на PC Ч..

Връща делото на Ч.ския районен съд за продължаване на процесуалните действия по администриране на исковата молба и разглеждане на предявения иск по чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________