Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1671 от 06.10.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 627/2026
Вид
Определение № 1671
Подписан
06.10.2026
В сила
06.10.2026
Състав
Даниела Димова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 369, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 375, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 286 · Търговски закон
  • чл. 287 · Търговски закон
  • чл. 301 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1671 гр. Варна, 06.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20263100900627 по описа за 2026 година

С искова молба, заведена с вх. № 26543/17.08.2026 г. от ищеца „БГ ДОМ 1“ ООД, ЕИК 205547630, седалище град Варна, срещу ответника „НИКИ КОСТОВ“ ЕООД, ЕИК 201872181, седалище град Варна, са предявени следните искове:

1 . за плащане на сумата 16 000 евро, представляваща сбор на дължимите и неплатени наемни цени за периода от 01.12.2025 г. до 31.07.2026 г. по сключен между страните договор за наем от 01.08.2023 г. и анекс от 19.06.2026 г. към него, а в условие на евентуалност – като дължимо обезщетение за ползването в този период на наетия обект след прекратяването на договора, ведно със законната лихва върху главницата от 16 000 евро, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.08.2026 г., до окончателното изплащане на задължението;

2. за плащане на сумата 4 700 евро, представляваща дължима съгласно т. 5 от анекса от 19.06.2026 г. към договора за наем от 01.08.2023 г. неустойка, начислена за периода от 02.07.2026 до 17.08.2026 год., включително, а в условие на евентуалност – за плащане на сумата 1 700 евро, представляваща дължима неустойка за периода от 01.08.2026 до 17.08.2026 год., включително, ведно със законната лихва върху търсената главница, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.08.2026 г., до окончателното изплащане на задължението;

3. за плащане на сумата 727,27 евро, представляваща обезщетение за 1 забава в размер на законната лихва върху всяка от неплатените месечни наемни вноски, начислено от деня на падежа на всяка вноска до 17.08.2026 г. включително, а в условие на евентуалност – за плащане на сума в размер на 130,58 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху общия неплатен размер на дължимите месечни наемни цени от 6 000 евро за периода от 02.07.2026 г., съответно върху 10 000 евро за периода от 01.08.2026 до 17.08.2026 год., включително.

Ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати направените разноски за водене на делото.

С разпореждане № 5341/27.08.2026 г. съдът е постановил начало на размяна на книжа между страните. В срока по чл. 367 ГПК не е депозиран отговор от ответника, с което процедурата по размяна се счита за завършена.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Предявените искове са допустими. Същите намират своето правно основание в чл.232, ал.2, евентуално – чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Не е направено възражение от страните относно реда за разглеждане на делото (чл. 369, ал. 1 ГПК).

Доколкото страните по делото са търговци (чл. 1, ал. 2 и ал. 1, т. 5 ТЗ) и предвид предмета на спора - неизпълнение на сделка, която е търговска (чл.

286 и чл. 287 ТЗ), съдът приема, че приложение в случая намира разпоредбата на чл. 365, т. 1 ГПК и делото следва да бъде разгледано по реда на гл. 32 ГПК.

Представените от ищеца писмени доказателства съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните. Същите следва да бъдат допуснати, като събирането им ще се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл. 375, ал. 1 ГПК.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е обусловено от евентуалното оспорване от страна на ответника на предявените искове. Предвид липсата на подаден от ответника отговор на исковата молба и в тази връзка, липсата на оспорване на ищцовите твърдения и противопоставяне на собствени твърдения както по основанието, така и по размера на предявените искове, съдът намира, че произнасянето по това 2 доказателствено искане следва да бъде отложено за открито съдебно заседание. На ищеца следва да се укаже необходимостта от нарочно изявление за това, дали поддържа това искане с оглед процесуалното поведение на ответника.

Искането по чл. 190 ГПК следва също да бъде отложено, с оглед евентуалното оспорване от страна на ответника на предявените искове.

Не са направени други доказателствени искания.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. И това е така, тъй като именно в това заседание се прави окончателния доклад по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

На страните следва да бъдат дадени и други указания от значение за надлежното упражняване и защита на процесуалните им права.

По изложените съображения и на основание чл. 374 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ допустими искове на „БГ ДОМ 1“ ООД, ЕИК 205547630, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Гавраил Кръстевич“ № 2, ет. 6, aп. 16, срещу „НИКИ КОСТОВ“ ЕООД, ЕИК 201872181, със седалище и адрес на управление град Варна. ул. „Отец Паисий“ № 26, представлявано от управителя Н. К. А., с правно основание чл.232, ал.2, евентуално – чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД:

1 . за плащане на сумата 16 000 евро, представляваща сбор на дължимите и неплатени наемни цени за периода от 01.12.2025 г. до 31.07.2026 г. по сключен между страните договор за наем от 01.08.2023 г. и анекс от 19.06.2026 г. към него, а в условие на евентуалност – като дължимо обезщетение за ползването в този период на наетия обект след прекратяването на договора, ведно със законната лихва върху главницата от 16 000 евро, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.08.2026 г., до окончателното изплащане на задължението;

3

2. за плащане на сумата 4 700 евро , представляваща дължима съгласно т. 5 от анекса от 19.06.2026 г. към договора за наем от 01.08.2023 г. неустойка, начислена за периода от 02.07.2026 до 17.08.2026 год., включително, а в условие на евентуалност – за плащане на сумата 1 700 евро , представляваща дължима неустойка за периода от 01.08.2026 до 17.08.2026 год., включително, ведно със законната лихва върху търсената главница, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.08.2026 г., до окончателното изплащане на задължението;

3. за плащане на сумата 727,27 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от неплатените месечни наемни вноски, начислено от деня на падежа на всяка вноска до 17.08.2026 г. включително, а в условие на евентуалност – за плащане на сума в размер на 130,58 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху общия неплатен размер на дължимите месечни наемни цени от 6 000 евро за периода от 02.07.2026 г., съответно върху 10 000 евро за периода от 01.08.2026 до 17.08.2026 год., включително.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл. 32 ГПК „Производство по търговски спорове”.

Д О П У С К А като писмени доказателства представени ищеца с исковата молба. писмените документи,

ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за допускане на съдебно - счетоводна експертиза и за задължаване на основание чл. 190 ГПК ответника да представи находящи се у него счетоводни документи за открито съдебно заседание след изслушване на устните обяснения на страните, при съобразяване на изложеното в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че всяка от тях може да поиска постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставките, визирани в чл. 238 ГПК.

4

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).

УКАЗВА на страните възможността да уредят доброволно заявения за съдебно разрешаване спор помежду си чрез медиация или спогодба, в който случай за производството по делото ще се дължи само половината от държавната такса (чл.78, ал.9 ГПК).

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по настоящото търговско дело №627 по описа за 2026г. за 26.10.2026г. от 13,00 часа, за която дата да се призоват страните.

На страните ДА СЕ СЪОБЩИ и следният проект за доклад по делото:

1. Твърди се в исковата молба, че на 01.08.2023 г. между ищеца „БГ ДОМ 1“ ООД (наемодател) и ответника „НИКИ КОСТОВ“ ЕООД (наемател) е сключен Договор за наем на недвижим имот - магазин в гр. *******.

Договорът е бил със срок от три години (до 31.07.2026 г.) при месечна наемна цена от 2000.00 евро, дължима авансово между 20-о и 25-о число на предходния месец.

2. Ищецът поддържа, че е изпълнил изцяло задължението си и е предал обекта на наемателя, който го е ползвал непрекъснато, безпрепятствено и по предназначение за целия уговорен период.

3. Наред с това се твърди, че ответникът системно е спрял да плаща наема, като е натрупал осем последователни неплатени вноски – за декември 2025 г. и от януари до юли 2026 г., възлизащи общо на 16000.00 евро.

5

4. Във връзка с този дълг, на 19.06.2026 г. страните са подписали Анекс, с който ответникът изрично и безспорно е признал задължението си от 16000.00 евро, потвърдил е липсата на каквито и да е претенции или забележки към наемодателя и е поел ангажимент да се издължи разсрочено:

6000.00 евро до 01.07.2026 г. и останалите 10000.00 евро до 31.07.2026 г.

5. Ищецът сочи, че в същия анекс е уговорена прекратителна клауза – при неизпълнение на което и да е от двете плащания в срок, договорът за наем се прекратява автоматично по право и без предизвестие, а наемателят дължи незабавно опразване на магазина.

6. Тъй като наемодателят изрично е обективирал воля, че се противопоставя на по-нататъшно ползване на обекта, страните изрично са изключили възможността договорът да се превърне в безсрочен след изтичането на неговия краен срок.

7. Ищецът сочи още, че съгласно т. 4 от Анекса има право да претендира законната лихва върху всяко едно вземане от деня на неговия падеж.

8. В т. 5 от Анекса е уговорена мораторна неустойка в размер на 100.00 евро на ден в случай, че наемателят не изпълни задълженията си за плащане и не освободи имота, а продължи да го ползва въпреки противопоставянето на наемодателя.

9. По отношение на валидността на Анекса в исковата молба се пояснява, че при сключването му на 19.06.2026 г. от името на наемодателя е действало трето лице – „БГ ДОМ 2“ ООД, без да е разполагало с изрична представителна власт.

10. С писмено потвърждаване по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД с дата 15.08.2026 г. ищецът изцяло е потвърдил действията на мнимия представител.

10.1. Оригиналът на това волеизявление се представя с исковата молба, като ищецът заявява, че с връчването на преписа от нея по реда на чл. 131 ГПК потвърждаването се смята достигнало до ответника, чието поведение до момента е било насочено към системно осуетяване на получаването на книжа.

10.2. Поддържа се, че потвърждаването има обратно действие и обвързва страните от 19.06.2026 г., като допълнително се изтъква, че активната легитимация за основния дълг произтича директно от първоначалния договор за наем, а при условията на евентуалност се релевират 6 и последиците на чл. 301 ТЗ (липса на противопоставяне от търговеца непосредствено след узнаването).

11. Във връзка с неизпълнението се твърди, че ответникът не е заплатил сумата по т. 1.1 от Анекса на падежа (01.07.2026 г.), поради което договорът за наем се счита прекратен по право на основание т. 2, считано от 02.07.2026 г.

12. Въпреки това ответникът не е предал обекта с приемо-предавателен протокол и продължава да го ползва и към момента на подаване на исковата молба.

13. Поради това за периода от прекратяването (02.07.2026 г.) до 17.08.2026 г. включително (47 календарни дни) ищецът претендира уговорената неустойка в размер на 4700.00 евро, която следва да се начислява и занапред до фактическото опразване.

14. Претендира се и законна лихва за забава върху осемте неплатени наемни вноски от падежа на всяка от тях до 17.08.2026 г., възлизаща на 727.27 евро съгласно представена справка по чл. 366 от ГПК.