Решение № 319 от 29.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 2844/2023
- Вид
- Решение № 319
- Подписан
- 29.05.2024
- В сила
- 21.05.2024
- Състав
- Ралица Манолова, Цветан Иванов Колев, Петър Стоицев
Цитирани разпоредби
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.20,ал.2,изр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.129,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.343,ал.1,б."Б" · Наказателен кодекс
- чл.78А,ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 319 гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ралица Манолова
Членове:
Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев при участието на секретаря Таня Т. Митова в присъствието на прокурора А. Ст. В. като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602844 по описа за 2023 година С Решение, постановено на 30.06.2022 година по НОХД № 6442/ 2021 година, Софийски районен съд е признал за виновен обвиняемия А. Н. К., ЕГН **********, в това че на 15.06.2018 година, около 07,15 часа, в град София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, ДК № СВ **** АТ по булевард „Симеоновско шосе“, с посока на движение от бул. „Г.М.Д.“ към „Околовръстен път“, в района на кръстовището на улица „Асен Разцветников“, нарушил правилата за движението по пътищата – чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП, /Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие/, и при движение със скорост, несъобразена с характера и интензивността на движението, с конкретните пътни условия и с условията на видимост, не пропуснал пресичащия пътното платно пешеходец Н.Т.М., ЕГН **********, като реализирал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 НК, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост в близката до рамото част, реализирало медико-биологичния признак – трайно затрудняване на движението на левия, горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни – престъпление по чл.343,ал.1,б.“Б“, във вр. с чл.342,ал.1,прдл.3 от НК.
На основание чл.78А,ал.1 от НК, съдът е освободил обвиняемия от 1 наказателна отговорност, налагайки му административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Съдът е признал А. Н. К., ЕГН ********** за невиновен и го е оправдал по повдигнато обвинение да е нарушил разпоредбата на чл.116 от ЗДвП, /водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата/.
Недоволен от това решение, /в осъдителната му част/, е останал обвиняемият А. Н. К.. Обжалва го, чрез упълномощен защитник в законоустановения срок с въззивна жалба. Моли отмяна на решението, в атакуваната му част и постановяване на ново, с което той бъде оправдан изцяло.
В съдебно заседание, Прокурорът оспори въззивната жалба и пледира за постановяване на решение, с което решението, в атакуваната му част да бъде потвърдено.
Защитникът на подсъдимия оспори доводите на представителя на Софийска градска прокуратура, поддържа въззивната жалба и изложи доводи в нейна подкрепа.
Обвиняемият подкрепи пледоарията на защитника си.
В „последната си дума“, подсъдимият поиска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което бъде оправдан.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима. Подадена е в срок от активно-легитимирана страна.
Разгледана „по същество“ се явява неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
Производството е образувано въз основа на обвинителен акт, депозиран от Софийска районна прокуратура срещу А. К. за това, че това че на 15.06.2018 година, около 07,15 часа, в град София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, ДК № СВ **** АТ по булевард „Симеоновско шосе“, с посока на движение от бул. „Г.М.Д.“ към „Околовръстен път“, в района на кръстовището на улица „Асен Разцветников“, нарушил правилата за движението по пътищата – чл.20,ал.2,изр.1 от ЗДвП, /Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие/, както и на чл.116 от ЗДвП, /водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата/ и при движение със скорост, несъобразена с характера и интензивността на движението, с конкретните пътни условия и с условията на видимост, не пропуснал пресичащия пътното платно пешеходец Н.Т.М., ЕГН **********, като реализирал пътно транспортно произшествие и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 НК, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост в близката 2 до рамото част, реализирало медико-биологичния признак – трайно затрудняване на движението на левия, горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни – престъпление по чл.343,ал.1,б.“Б“, във вр. с чл.342,ал.1,прдл.3 от НК.
Преди да очертае фактическата обстановка, да направи самостоятелен анализ на доказателствата и съответно преди да коментира правната страна на спора, СГС ще насочи вниманието на първоинстанционния съд към следното:
Производството е протекло по реда на глава 28 НПК. Съдът, без съмнение е разполагал с процесуалното задължение, констатирайки наличието на основанията за това, да проведе процеса именно по тази, диференцирана процедура. Единственото, на което следва да бъде обърнато внимание е обстоятелството, че той в разпоредително заседание е констатирал, че ще проведе производството по този ред, но е пропуснал да отрази това в диспозитивната част на определението си, както между впрочем е пропуснал да се произнесе с диспозитив и по точките 3 и 6 на чл.248,ал.1 НПК, /липса на допуснати съществени, отстраними процесуални пороци на досъдебното производство и мярката за неотклонение/. Изрично произнасяне по последните две точки е задължително, с оглед възможността за обжалване на определението на съда в тези му части. Диспозитивът за провеждане на съдебното производство по реда на гл.28 НПК има значение за очакваните от съда яснота и предвидимост на съдебното произнасяне.
„По същество“ на делото, въззивният съд намира следното:
Фактите, установени в производството са следните:
На 15.06.2018 година, около 07,15 часа, обвиняемият управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, ДК № СВ **** АТ по булевард „Симеоновско шосе“, с посока на движение от бул. „Г.М.Д.“ към „Околовръстен път“, в района на кръстовището на улица „Асен Разцветников“.
Пътното платно на булевард „Симеоновско шосе“ е с двупосочно движение, като лентите за движение в срещуположните посоки са отделени чрез разделителен остров, като платното в посоката на движение на обвиняемия е от три ленти.
Движението по пътното платно било натоварено, платното било мокро, предполагало и налагало повишено внимание. Трите ленти са с обща ширина от 9,50 метра, като дясната и средната са с ширина от по 3,50 метра, докато лявата със ширина 2,5 метра.
Преди кръстовището с улица „Асен Разцветников“ дясната лента е предвидена за автомобилите, които ще предприемат маневра „завой на дясно“. Също там има и обозначена пешеходна пътека, маркирана с хоризонтална пътна маркировка и регулирано с трисекционна светофарна уредба за МПС и пешеходци, която към инкриминираната дата работила.
Максималната, разрешена скорост за движение в този участък е „общата“ за движение в населено място от 50 км.ч.
При приближаване на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и улица „Асен Разветников“, обвиняемият управлявал автомобила си със скорост от 61 км./ч. и се движел в най-лявата лента за движение, т.е. тази която е предназначена за движение направо. В средната лента, предназначена 3 също за движение на право, в този момент се движел лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, ДК № СО **** АТ, управляван от свидетеля Е.Д.Т., а на предната седалка пътувала и свидетелката Т.И.П..
В това време, на десния тротоар, спрямо посоката на движение на автомобила на обвиняемия се намирал пострадалият Н.Т.М. и възрастен мъж, който не е установен по делото. Когато свидетелят Е.Д.Т. приближил пешеходната пътека, светофарната уредба, регулираща преминаването на автомобилите и пешеходците, светела в зелен светофар за преминаване на автомобилите и съответно в червен – забранителен за преминаване на пешеходците, в това число и за малолетния Н.М.. Въпреки това, възрастният мъж, предприел пресичане и успешно преминал до разделителния остров, преди да достигнат до пешеходната пътека и автомобилите. Очевидно, подведен от неговото поведение, малолетното дете също опитало да пресече, като тичешком по пешеходната пътека, навлязъл на платното. Свидетелят Е.Т. го забелязал и намалил скоростта на автомобила си и пропуснал детето. Н.М. за секунда се поколебал, но след това затичал, за да пресече и лявата лента за движение, по която в този момент се движел лекият автомобил, управляван от обвиняемия К.. Скоростта му в този момент била 61 км.ч. Той не пропуснал тичащия Н.Т.М. и го ударил с предната част на автомобила, тялото на детето се качило на предния капак на автомобила му, ударило се в челното стъкло, било отхвърлено и паднало на платното на разстояние 25 м. от мястото на удара.
В резултат на това произшествие, пострадалият получил описаните погоре наранявания.
Това са фактите, които е приел за установени първоинстанционният съд, /по отношение на тях спор между страните и не възникна/. До такива фактически констатации достига и въззивната инстанция, позовавайки се на следния доказателствен анализ:
Гласни доказателства:
Свидетелските показания на пострадалия Н.Т.М. са съществени за разкриване на обективната истина и доколкото тези показания са еднопосочни и взаимо-допълващи се с показанията на свидетелите-очевидци Е.Д.Т. и Т.И.П., съдът няма причина да не ги кредитира с висока доза доверие.
Съдебни експертизи:
Показанията на тези свидетели са солидно подкрепени и от изготвените в досъдебното производство и на съдебното следствие съдебни автотехнически експертизи.
Показанията на свидетелите Ю.И.М. и Т.А.М. имат производен и допълващ характер, но доколкото информацията на тези лица е получена от пострадалия, непосредствено след настъпилото произшествие, то те имат стойност, доколкото изнасят фактите, такива, каквито Н.М. им ги е предал, преди да бъде разпитан в досъдебното производство, т.е. преди да може да се предположи, че времето и емоцията са „изкривили“ отпечатъка на фактите в съзнанието на малолетното тогава дете. Те имат допълващо значение и досежно изясняване на фактите, касаещи нараняванията на малолетния пострадал.
4
Съдебно-медицинската експертиза установява нараняванията на пострадалия - счупване на лявата раменна кост в близката до рамото част.
Писмени доказателства и доказателствени средства:
Механизмът на настъпване на произшествието е установен и чрез Протокол за оглед на местопроизшествие, Скица и фотоалбум, изготвени при огледа, Констативен протокол № К-391 на ДЗЗД „Консорциум трафик мениджмънт София“, Писмо на СДВР, отдел „ОДЧ“, ведно с оптичен носител на видеозапис от инцидента, План на фазите на преминаване през кръстовището. Тези доказателства са в пълен унисон с установеното, посредством показанията на свидетелите М., П. и Т..
Констатациите на съдебно-медицинската експертиза пък са подкрепени от първичните медицински писмени доказателства, констатиращи нараняванията на Н.Т.М., непосредствено след постъпването му в болница.
Всички тези доказателства, преценени в съвкупност очертават фактическата картина, описана по-горе, която в обобщен вид показва, че на 15.06.2018 година, около 07,15 часа, в град София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, ДК № СВ **** АТ по булевард „Симеоновско шосе“, с посока на движение от бул. „Г.М.Д.“ към „Околовръстен път“, в района на кръстовището на улица „Асен Разцветников“, подсъдимият, движейки се със скорост от 61 км.ч. не пропуснал пресичащия пътното платно пешеходец Н.Т.М. и реализирал пътно-транспортно произшествие и му причинил счупване на лявата раменна кост в близката до рамото част.