Определение № 1587 от 31.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1587 гр. София, 31.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002100847 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. В. Б., действащ чрез пълномощника си адвокат Б. И. Б. от АК - Пловдив, срещу въззивно решение № 1482/09.12.2024 г., постановено по в. гр. дело № 2632/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 2295/22.05.2024 г. по гр. д. № 7153/2023 г. на РС – Пловдив, с което са отхвърлени исковете на Т. В. Б. срещу ответника Общинско предприятие Дезинфекционна станция град Пловдив , БУЛСТАТ 0004715040569, с правно основание в чл. 344, ал. 1, т.1-т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, осъществено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, извършено със заповед № *** г. на ответния работодател, поради промяна на условията за заеманата длъжност и изисквания за образование, да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „началник отдел, технически“ в Общинско предприятие Дезинфекционна станция - град Пловдив и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение от общо 11 777.34 лв., представляващо сбора от шестмесечните брутни трудови възнаграждения за периода от 20.03.2023 г. до 20.09.2023 г., през който твърди, 1 че е останал без работа вследствие уволнението.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на закона. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното въззивно решение.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът посочва основанието за допускане на касационно обжалване, посочено в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че решението противоречи на Тълкувателно решение №4/01.02.2021 г. по тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС и на съдебната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 107 от 12.05.2022 г. по гр. дело № 3553/2021 на ВКС, IV г. о.; решение № 235 от 04.10.2017 г. по гр. д. № 4531/2016 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 37 от 05.03.2019 г по гр. д. № 3148/2018 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 753 от 18.12.2024 г. по гр. дело № 935/2023 г. на ВКС, IV г. о.

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответната страна чрез адвокат Н. Т. Ч. от АК – Пловдив, в който отговор се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и се моли решението да не се допуска на касационно обжалване. Претендират се разноски в касационното производство.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

За да постанови обжалваното съдебно решение, въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от Т. В. Б. срещу Общинско предприятие Дезинфекционна станция - гр.

Пловдив искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ като няма спор и е установено по делото, че по силата на трудово правоотношение между страните ищецът, считано от 01.07.2003 г. е заемал длъжността „началник отдел технически“ в ответното предприятие, от която е бил уволнен с атакуваната Заповед № *** г. на работодателя, считано от 20.03.2023 г. на 2 основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ - промяна на изискването досежно необходимото за длъжността образование. Въззивният съд е приел за установено, че към датата на уволнението от работодателя е утвърдена нова длъжността характеристика за заеманата длъжност по надлежния ред, според която изискващото се за нея образование е „висше техническо“ с образователна квалификационна степен /ОКС/ „магистър“, като съгласно предходната длъжностна характеристика изискващото се образование е било „висше“, ОКС „магистър“, каквото ищецът е притежавал като завършил през 1982 г. пълния курс на обучение на Висшия институт за физическа култура /ВИФ/ „Георги Димитров“ - гр. София. Въззивният съд е посочил, че въведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на уволнението са, че работодателят е извършил уволнението в хипотеза на злоупотреба с право, тъй като промяната в изискуемото се за длъжността образование не почивала на обективни критерии /производствена необходимост и/или други такива/ във връзка с изпълнението на работата, а било направена единствено с цел неговото уволнение, което работодателят не могъл да осъществи на другите предвидени за това основания по КТ предвид ползваната от ищеца синдикална защита; че уволнението му е извършено само няколко месеца преди да придобие право на пенсия; че не му е предложена работа на друга длъжност при наличието на незаети такива, на които е назначил впоследствие външни лица в нарушение на КТД, даващ предимство на съкратените служители да заемат вакантните длъжности; че след приключване на устните състезания пред районния съд, а именно година и половина след уволнението му, считано от 01.11.2024 г. е назначено лице, което не притежава изискуемото се по новата длъжностна характеристика висше техническо образование; че спрямо него е налице хипотеза на т.1а от ТР №4/01.02.2021 г. на ВКС, ОСГК, според която основанието за уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ не е налице, ако още при сключването на трудовия договор работникът/служителят не е отговарял на възведените от работодателя изисквания за образование и квалификация за изпълняваната работа. В мотивите си въззивният съд е приел, че основанието за прекратяването на трудовия договор на ищеца е налице като е посочил, че работодателят едностранно е променил по надлежния за това ред изискването за притежаваното от работника/служителя образование за заемането на длъжността „началник отдел технически“, което изискване не е установено с нормативен акт. Съдът е посочил още, че съдебният контрол за 3 законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ включва и преценката дали работодателят не е злоупотребил с правата си в аспекта да е извършил уволнението с единствената цел да прекрати трудовия договор с конкретния работник/служител, която преценка съдът извършва на база въведени и доказани от ищеца конкретни факти и обстоятелства, от които да може да се направи категоричен извод в насока твърдяната злоупотреба с права. Според въззивния съд в случая не е налице разминаване на логично относимото за заемане на длъжността „началник отдел технически“ образование и нововъведеното такова от работодателя „висше техническо образование“, в която насока съдът съобразил и характера и естеството на работата на тази длъжност, посочени в длъжностната характеристика, раздел „Трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността“, които са съответни и на посочените такива в предходната длъжностна характеристика, раздел „ Описание на длъжността“. Съдът е приел, че нововъведеното от работодателя образование „висше техническо“ напълно отговаря на същността на длъжността. Съдът е обсъдил и факта, че след уволнението на въззивника на длъжността е назначено лице, завършило през 1990 г. полувисше образование в Институт по машиностроене и електротехника - гр. Пловдив по специалността: Технология на машиностроенето и уредостроенето - т.е. назначено е лице с висше техническо образование, ОКС „бакалавър“ съгласно чл. 42, ал. 1, б. „а“ от ЗВО вр. § 32, ал.

2 от ПЗР на ЗИД на ЗВО /ДВ бр. 41/2007 г./ вр. § 5 от ПЗР на ЗВО. По-ниската квалификационна степен „бакалавър“ вместо „магистър“, според въззивния съд, не обосновава извод за злоупотреба с права при уволнението на ищеца предвид притежаваното от него образование /висше, специалност „Физическа култура“/ и същевременно предвид признатата от закона възможност на работодателя да приеме, че по-ниската от въведената ОКС „магистър“ не представлява обективна причина за изпълнение на трудовите функции, изпълняващи съдържанието на длъжността, при положение, че за нея не е имало кандидат с висше техническо образование, притежаващ ОКС ,“магистър“. Съдът е посочил, че хипотеза на чл. 1а от посоченото ТР не е налице, тъй като същата предвижда изначално несъответствие между въведеното от работодателя образование и притежаваното такова от работника/служителя - т.е. още при назначаването си на съответната длъжност той да не е отговарял на това изискване за заемането й. Съдът е посочил, че в 4 случая ищецът е отговарял на изискванията за заемане на длъжността при назначаването си на нея, и в частност на изискването за висше образование/магистър, което изискване впоследствие е променено и на което ищецът вече не отговаря - висше техническо образование/магистър – т.е. изменението на изискващото се от работодателя образование за заемането на длъжността е настъпило след възникване на трудовоправната връзка.

Въззивният съд е обобщил, че изложеното налага извода, че в случая работодателят не е упражнил превратно по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ правото си да въведе ново изискване за образователен ценз за длъжността „началник отдел технически“. Обстоятелствата, че при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ законът не предвижда приложение на синдикалната защита, както и че той е уволнен само месеци преди да придобие право на пенсия без да му е предложена работа в предприятието на друга длъжност, която е квалифициран да заеме, според въззивния съд, не обосновават извод за твърдяната от ищеца злоупотреба с права от работодателя при уволнението му.

Предвид изложеното Пловдивският окръжен съд, е приел, че предявените искове са неоснователни и е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение.

По основанията за касационно обжалване настоящата касационна инстанция приема следното:

В настоящото производство по предварително селектиране на касационните жалби съставът на ВКС трябва да се произнесе с определение дали да допусне или не до касационно обжалване въззивното решение, т.е. произнася се по наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в рамките на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, и служебно в указаните от закона случаи.

Касаторът цитира чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като сочи съдебна практика без обосновка кой въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е в противоречие с така цитираната практика. В изложението на касатора са поставени два конкретни въпроса и те са следните:

1. Може ли работодателят да въвежда изисквания за образование и квалификация, на които служителят не отговаря и поради това е прекратен трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, при положение, че длъжността, за която се въвеждат изискванията, не съществува в НКПД?

5

2. Може ли работодателят да въвежда по-ниски изисквания за образование и квалификация, в частност за трудов стаж, от досега съществуващите за заемане на длъжността?

Първият въпрос, конкретизиран от касатора, не е бил обсъждан от въззивния съд, поради което спрямо него не е налице общата предпоставка за допускане на въззивното решение на касационен контрол.

Все пак, за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) определя професионалната и длъжностната структура в Република България. За всяка длъжност в НКПД е определено минималното образователно и квалификационно ниво за нейното заемане. Когато естеството на работата се характеризира със съвместяване на функции и задачи, характерни за повече от една длъжност, длъжността се класифицира само с един код, като за неговото определяне се използват определени приоритети. При комбиниране на задължения, изискващи различни равнища на образование и квалификация и различен стаж, приоритет има длъжността с най-висока степен на квалификация. С изключение на длъжностите, определени с нормативен акт, работодателите решават индивидуално всеки отделен случай на несъответствие между изискваното от НКПД минимално образователно и квалификационно ниво за заемане на дадена длъжност и притежаваните от заетото или кандидатстващото за длъжността лице образование и професионална квалификация.