Решение № 20886 от 17.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20886 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20251110116684 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Микрофонд“ ЕАД срещу А.

М. М. и Н. Р. Г., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 28007/2020г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:

834,91 евро - непогасени месечни вноски по договора за заем за периода 19.12.2019г.19.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на заявлението 01.07.2020г. до окончателното плащане; 46,06 евро - лихва по чл. 4, ал. 1 от договора, дължима за периода 19.12.2019г.-19.06.2020г. и 168 евро - рискова премия по чл. 4, ал.

4 от договора за заем за периода 19.12.2019г.-19.06.2020г.

Ищецът твърди, че на 19.12.2018г. сключил с ответника А. М. договор за потребителски заем № *********** с нотариално удостоверяване на подписите за сумата от 2000 евро, като сумата била преведена по банкова сметка. Заемателят се задължил да заплаща фиксирана годишна лихва от 16% съгласно чл. 4, ал. 1 и допълнителна месечна рискова премия от 1,2% от заемната сума. Всички задължения следвало да бъдат изплатени на 18бр. равни месечни вноски от по 149,71 евро до 19.06.2020г. Ответникът Н. Г. бил поръчител по договора. Част от задълженията останали непогасени, поради което предявявал исковете.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в срок, с който оспорват исковете. Твърдят, че имат качеството потребители по договора, а същият е недействителен. Шрифтът, на който бил изписан, не бил с размер 12, като не били спазени и чл. 5, ал. 8 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Не била посочена ясно и общата сума, която е дължима от потребителя в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което не позволявало да преценят икономическите последици от сключване на договора. Счита, че е следвало да бъде предоставен и стандартен европейски формуляр, което не било сторено.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 19.12.2018г. между „Микрофонд“ АД, в качеството на заемодател, А. М., в качеството на заемател, и Н. Г., в качеството на поръчител, е сключен договор за заем, съгласно който заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 2000 евро, която ще се използва за „пълно погасване на дог. ************* с „Микрофонд“ АД в размер на 749 евро и потребитеслки за ремонт“.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят заплаща фиксиран ГЛП в размер на 16%, изчислен върху остатъка от заемната сума, като лихвата се начислява от датата на предаване на сумата. Според ал. 2, като допълнителна цена на финансовата услуга по ал. 1, заемателят заплаща допълнително на заемодателя месечна рискова премия в размер на 1,20% от заемната сума по чл. 1, която се определя на база скоринг система за кредитния риск, резултатът от който зависи от следните фактори – доход на член на семейството, размер на месечните вноски по кредити, кредитна история. ГПР по смисъла на ЗПК възлиза на 39,76%. В чл. 5, ал. 1 е предвидено заемната сума и възнаграждението да бъдат изплатени до 19.06.2020г., като според ал. 2 сумата подлежи на връщане на 18 броя равни месечни вноски от по 149,71 евро, платими на 19 число от месеца, считано от 19.01.2019г. до 19.06.2020г. по посочена банкова сметка. В чл. 6 е предвидено обезпечение на договора чрез поръчителството на Н. Г.. В чл. 12 е уговорено, че при просрочване на плащане, заемателят дължи обезщетение за забава върху просрочената главница в размер на ОЛП+ 10%. Подписите на всички страни по договора са нотариално удостоверени.

По делото не е спорно, че заемната сума е усвоена от страна на заемателя, като това обстоятелство е отделено за безспорно и с доклада по чл. 146 ГПК.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 5 ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.

Информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2. Това изискване е изпълнено и такъв формуляр е предоставен /л. 5153/.

Според чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В чл.

11 от ЗПК е изброено задължителното съдържание на договора за кредит, чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 2 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Чл. 11, ал. 1, т. 7-12 предвиждат, че договорът за кредит трябва да съдържа: 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; 9а. (нова - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; 12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.

Нормите на ЗПК са императивни, като за тяхното приложение съдът следи служебно, включително дали договорът за потребителски кредит е действителен – в тази насока е и ТР № 1/27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020г., ОСГТК на ВКС. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона.

При съобразяване на горните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че сключеният между страните договор за потребителски кредит се явява недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като не притежава предвиденото в ЗПК по императивен начин съдържание. В договора за кредит липсва посочване на общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Липсва и погасителен план, който да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и на допълнителните разходи. Това са нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 12 от ЗПК, които влекат недействителност на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК. За пълнота следва да се посочи, че ищецът, чиято е процесуалната тежест според чл. 154 ГПК и 3 установената съдебна практика, не е доказал, че шрифтът, на който е изписан договорът, е минимум 12, което представлява нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което също влече недействителност на целия договор.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи. Тази норма представлява своеобразна санкция за недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания, които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни, както и други разходи по кредита като такси, неустойки и др. под. В най-актуалната практика на ВКС решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г.о и решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т.дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т.о., решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС, се приема, че при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД (включително в хипотезата по чл. 422 ГПК), съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.

От изложеното следва, че заемателят дължи само чистата стойност по договора за кредит, която възлиза на 2000 евро, колкото е размерът на предоставената главница.

В настоящото производство ищецът претендира само незаплатените вноски по договора за кредит за периода 19.12.2019г.-19.06.2020г., които са последните седем от него. При извършена служебна проверка съдът установи, че останалите вноски по кредита са предмет на други съдебни производства. В тази насока, ответниците не твърдят и установяват да са извършили някакви погасявания по договора, въпреки изрично дадените указания в тази насока с определението по чл. 140 ГПК /л. 44/, че е тяхна тежестта и че не сочат доказателства. Ето защо, съдът приема, че същите дължат солидарно (предвид че Н. Г. е поръчител – чл. 141, ал. 1 ЗЗД) сумата от 834,91 евро, представляваща вноските за главница с падежи 19.12.2019г.-19.06.2020г., но не дължат останалите суми – договорна лихва, лихва за забава, включително законна такава, както и рискова премия. Както се посочи, според трайната практика на ВКС, главницата се присъжда в същото производство, след като договорът е обявен за недействителен, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване - ВКС - решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г.о и решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т.дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т.о., решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС.