Решение № 5146 от 24.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5146 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330111971 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, срещу В.

Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 837,51 лв. - главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 03.04.2023 г., сключен между страните, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, 141,31 лв.

– възнаградителна лихва за периода 20.09.2023 г. – 05.03.2025 г., 53,94 лв. – обезщетение за забава за периода 20.09.2023 г. – 05.03.2025 г., 4,22 лева – обезщетение за забава за периода 06.03.2025 г. – 19.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.03.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 2535/25.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 5376/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

В исковата молба се твърди, че на 03.04.2023 г. между страните е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата в размер на 1068,00 лв., която била усвоена чрез разплащателна сметка, открита на името на кредитополучателя на същата дата. Срокът на издължаване на кредита бил 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Договорената падежна дата била 20-то число на месеца, съгласно чл. 4 от договора. Крайният срок за погасяване на задълженията по договора бил 03.04.2025 г. Твърди се, че ответникът не погасил осемнадесет броя погасителни вноски по кредита за периода 20.09.2023 г. – 20.02.2025 г., поради което на 06.03.2025 г. била обявена 1 предсрочната изискуемост на вземанията по договора, за което длъжникът бил надлежно уведомен. За събиране на вземанията по договора за кредит, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 5376/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив. По делото била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на банката, срещу която длъжникът възразил. Поради изложеното за ищецът възникнал правен интерес от предявяване на настоящите установителни искови претенции.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да уважи предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника В. Г. Д..

В съдебно заседание ищецът „Банка ДСК” АД, чрез процесуалния си представител ******. Б. Х., поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение по делото.

Ответникът В. Г. Д., редовно призован за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от ищеца „Банка ДСК” АД, чрез ******. Б. Х., искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, срещу която длъжникът е възразил бланкетно в срок, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 о т ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответникът В. Г. Д. не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С Разпореждане № 21241/28.07.2025 г. и Определение № 13121/13.10.2025 г., и двата съдебни акта, постановени по настоящото дело, надлежно връчени на ответника, на същия са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

2

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявените искове следва да се уважат по този ред.

По разноските:

При този изход на правния спор, право на разноски има ищецът.

Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът своевременно е претендирал присъждане на разноските в заповедното производство в размер на 25,00 лв. - за държавна такса и 50,00 лв.

- за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в исковото производство в размер на 175,00 лв. - за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. За заплащането на държавната такса ищецът е представил писмени доказателства по делото. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за настоящото производство в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Следователно на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат сторените по делото разноски в общ размер на размер на 350,00 лв., от които: 75,00 лв. – разноски в заповедното производство и 275,00 лв. – разноски в исковото производство.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че ответникът В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, дължи на ищеца „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, следните суми: 837,51 лв. - главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 03.04.2023 г., сключен между страните, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, 141,31 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.09.2023 г. – 05.03.2025 г., 53,94 лв. – обезщетение за забава за периода 20.09.2023 г. – 05.03.2025 г., 4,22 лева – обезщетение за забава за периода 06.03.2025 г. – 19.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.03.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 2535/25.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 5376/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Московска“ № 19, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 350,00 лв., от които: 75,00 лв. – разноски в заповедното производство и 275,00 лв. – разноски в исковото производство.

3

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4