Решение № 136 от 22.11.2021, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. гр. Лом, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20201620101280 по описа за 2020 година

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Г. С. С., ЕГН ********** и адрес: гр. Лом, ***, В. ЦВ.

ТР. с ЕГН ********** и адрес: г, Г. АНТ. С. с ЕГН ********** и адрес: и ИЛ. ИЛ.

ЯНК. с ЕГН ********** и адрес: представлявани от адв. С.Т. от АК- Монтана, против АТ. АНГ. АТ. с ЕГН ********** и Н. К. Г. с ЕГН **********, последните с адрес в , за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Лом, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД -18-5/26.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 5484 кв.м., с адрес: трайно предназначение на територията: земеделска и с начин на трайно ползване: овощна градина, пета категория земя, с номер по предходен план: 279007, при граници и съседи: *** и ***. Иска се и отмяна на издадения Нотариален акт № 4, том 6, рег. № 3857, дело № 506/2019г. на Станислав Станчев – Нотариус при РС- Лом, вписан в СлВп- Лом под № 17, том 8, дело № 732, вх.рег. № 2610/2019г. Ищците се легитимират като собственици на описания имот на основание наследствено правоприемство от Г.С. В, бивш жител на гр. Лом, починал на 03.12.1962г., комуто с Решение № 01 от 29.06.1998г. на Поземлена комисия - гр. Лом имотът е реституиран.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на описания имот на основание наследствено правоприемство от Г.С. Великов, бивш жител на гр. Лом, починал на 03.12.1962г., комуто с Решение № 01 от 29.06.1998г. на Поземлена комисия - гр. Лом имотът е реституиран. С протокол на ПК – Лом ищците са били въведени във владение на имота на 15.11.2001г., като оттогава до момента единствено те владеят имота. Ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху имота, като ищците твърдят, че ответниците не са владели имота, включително след реституционното решение.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответниците чрез пълномощника им адв. Р.Б. от АК- Монтана, с който оспорват иска като неоснователен 1 с довод, че ответникът А.А. и наследодателите му владеят имота повече от 40 години явно и открито, без да е имало през тези години спорове за собствеността върху имота от страна на ищците и техните наследодатели. Заявява се, че в имота са направени подобрения на стойност над 100 000 лв. със знанието и без противопоставяне на ищците и наследодателите им, като се прави възражение за извършени подобрения и за задържане на имота до заплащане от ищците на направените подобрения- двуетажна тухлена вила и 3 броя селскостопански постройки. С определение от 01.02.2021г., влязло в сила на 13.02.2021г., е оставено без уважение искането на ответниците за приемане на възражението за извършени подобрения в имота и за право на задържане до заплащане на подобренията като недопустимо. Моли се с отговора на исковата молба исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се от ответниците деловодни разноски.

В съдебно заседание ищците Г. АНТ. С., В Ц Т., Г. С. С. и ИЛ. ИЛ. ЯНК., не се явяват, като се представляват от адв. С.Т., който поддържа иска. В процеса е починал ищецът Г. С. С., като на основание чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му Н.

М. С., С. Г. С. и ЦВ. Г. С., представлявани също от адв. С.Т., които поддържат иска.

Ответниците А.А. А и Н. К. Г. се представляват в съдебно заседание от адв. Р.Б. от МАК, който оспорва иска като неоснователен.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

От анализа на събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Процесният имот се идентифицира като поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Лом, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД -185/26.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 5484 кв.м., с адрес: , трайно предназначение на територията: земеделска и с начин на трайно ползване: овощна градина, пета категория земя, с номер по предходен план: 279007, при граници и съседи: *** и ***.

От представената преписка на ПК – Лом е видно, че Г.С. В, б.ж. на гр. Лом, със заявление-декларация до председателя на ТКЗС – Лом от 30.03.1956г. е внесъл обработваема земя - лозя 4 дка, овощна градина 1,4 дка и гора 2 дка, или общо 7,4 дка.

В приложен опис-декларация са посочени границите и местността на изброените имоти. С Решение № 568Л 02.08.1996г. на ПК – Лом е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.С. В в съществуващи стари реални граници на два имота в местността „Садовете“, гр. Лом – лозе от 4,000 дка, пета категория земя и нива от 3,400 дка, пета категория земя, неидентифицирани със съответни номера, като не са посочени и граници на двата имота. С Решение 01/29.06.1998 г. на ПК - Лом, в което е вписано, че се издава на основание цитираното Решение № 568Л/02.08.1996г., съгласно чл.18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и във връзка с направените измервания на земята в доказаните реално съществуващи /възстановими/ стари граници, е възстановено на наследниците на Г.С. Великов в съществуващи възстановими стари реални граници правото на собственост върху два имота в местността „Садовете“ в гр. Лом: процесният имот - овощна градина от 5,483 дка, пета категория земя, имот № 279007 и още един – лозе от 2,311 дка, пета категория земя, имот № 279015. Вписано е във второто цитирано Решение 01/29.06.1998 г. на ПК – Лом, че същото допълва и изменя първото Решение № 568Л от 02.08.1996г. Издадена е и към Решение № 01/29.06.1998 г. на ПК – Лом скица № 279007/26.09.2000г., приложена на л. 94 от делото.

С Протокол № 01 на ПК – Лом на 15.11.2001г. наследниците на Г.С. В са въведени във владение на двата имота в местността - процесният имот с имот № 279007 и имот № 279015.

От представеното удостоверение за наследници с изх. № 745/31.07.2020г. на 2

Община Лом се установява, че ищците Г. АНТ. С., В Ц Т., Г. С. С. и ИЛ. ИЛ. ЯНК. са наследници на Г.С. В, роден на г., починал на 03.12.1962г. в гр. Лом. Починалият ищец Г. С. С. е заместен в процеса от наследниците си Н. М. С., С. Г. С. и ЦВ. Г. С., съгласно удостоверение за наследници с изх. № АО – 14-361 от 30.08.2021г. на Община Лом.

С Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобито по давност, с № 4, том VІ, рег. № 3857, дело № 506 от 2019г. от 25.04.2019г. на Станислав Станчев – нотариус с рег. № 577 от РНК, който акт е вписан под акт № 17, том 8, дело № 732, вх. рег. № 2610/2019г. на СлВп- Лом, е признат за собственик по давностно владение ответникът АТ. АНГ. АТ., на имота, предмет на делото - поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 5484 кв.м., в землището на гр. Лом, местността „Садовете“, трайно предназначение на територията: земеделска и с начин на трайно ползване: овощна градина, пета категория земя, при граници и съседи:

*** и ***, с всички подобрения в имота.

От приложена Скица на поземлен имот № 15- 921702 от 07.10.2020г. на СГККМонтана се установява, че имотът с номер по предходен план № 279007 съставлява поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Лом, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД -18-5/26.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК.

От същата е видно, че в имота попада и сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 17 кв.м., на два етажа, с предназначение вилна сграда, еднофамилна.

Съгласно удостоверение изх. № 94-00-1526/1 от 14.03.2019г. на Главен архитект на Община Лом, построената през 1979г. в имот с идентификатор № *** двуетажна вила е търпим строеж при условията на пар. 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ вр. пар.16, ал. 1 от ЗУТ.

От удостоверение за сключен граждански брак с акт за граждански брак № 0029/14.07.2009г. на Община Лом се установява, че ответникът АТ. АНГ. АТ. е сключил граждански брак с ответницата Н. К. Г. на 14.07.2009г.

Св. Емануил Илиев /л.147/ посочва, че в местността „Садовете“ се направили реформи от Общинския съвет и се оставило за ползване по един декар от семейство земя, като са се обособили три имота за ползване и на бащата на ответника А бил даден за ползване един декар. Сочи, че след 2000 г. не е виждал ответника А С. да ползва някаква част от имота, нито вилата, построена от баща му. Не е виждал А да прави подобрения след 2000г., като мястото на А.А. не се обработва. Когато имота бил даден на дядото на А, нямало вила, а тя била направена след 1961-1962 г.

Св. З А, брат на ответника, сочи, че имотът е бил даден за ползване на баща му, като през 1980г., когато с ответника още са били деца, е построена сградата, но тя е строена от възрастните, т.е. от родителите му. Сочи, че баща им е починал през 1994г. и малко преди това 1990-1993г. е освободил реституирания имот. Това се случило около 1990г., след като Г /С./ им заявил „Парцелът е наш, наследствен, реституиран е.“ След това изявление на Георги свидетелят заявява, че работили имота още около година и го напуснали.

Св. Н Г заявява, че в имота не е виждала А.А. и съпругата му. След 2000г. ответникът не е ползвал къщата. След като починали родителите на ответника, никой не е идвал в имота.

Св. В М сочи, че след 2000г. само Г.С. е обработвал имота, като след посочената година не е виждал А.А. в имота, нито същият да е правил подобрения. Уточнява, че от 2000г. до 2014г. не е виждал ответника в имота.

Св. Н Зл. П посочва, че на дядо й била дадена част от имота за ползване около декар и от 1975г. до реституцията са го ползвали. С настъпване на реституцията били предупредени от собствениците да освободят имота. Баща й, З З, бил починал, когато им съобщили да освободят имота. Посочва, че след 2000г. Надежда, една от 3 наследничките, съпруга на Г.С., и нейната майка са ходили в имота. Родителите на ответника А и З /свидетеля/ са построили малка къщичка след 1975-76г., т.е. след като нейното семейство почнали да ползват лозето. Посочва, че един от другите ползватели - А Р, помолил собственика Г.С. да му разреши да ходи в имота от време на време на въздух и получил такова съгласие.

Св. Е Г И посочва, че до към 2000г. е виждал, че лозето работят А и дядо му, след което го напуснали.

Св. Т В сочи, че е обслужвал вилата на А, бащата на З и А /ответника/, от 19771978г., като е карал продукция до вилата с камиона си. През 1997- 1998г. сочи, че било последният Зарезан, който са прекарали на вилата. Сочи, че А след 1998г. продължава да се грижи за лозето, да изкоренява дръвчета, като го е виждал как работи там последно преди две –три години.

Св. Р Р сочи, че отв. А и баща му чистили гората, дърветата в имота. След 19751976г. е виждал, че Н е чистил дърветата, преди години, не сега, но не знае преди колко.

Съдът приема от правна страна следното:

Съдът е сезиран с установителен иск за собственост, с който ищците търсят защита на правото си на собственост с твърденията, че са собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство от наследодателя Г.С. В, починал на 03.12.1962г. От своя страна ответникът АТ. АНГ. АТ. се е снабдил с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, на 25.04.2019 г., с който е признат за собственик на процесния имот на основание давностно владение. Тъй като същият е имал сключен граждански брак към датата на издаване на нотариалния акт, то и съпругата му, ответницата Н.Г., се легитимира като собственик на имота, придобит в режим на СИО.

При спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират да са собственици, било по наследствено правоприемство или с нотариални актове констативни или такива за правна сделка, всяка една от тях следва да докаже своето право по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест. В посочения смисъл е ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. Затова съдът е указал с доклада на всяка от страните да установи претендираното си право на собственост на наведеното основание. Правото на собственост се установява на заявеното от страната основание.

За да бъде възстановено правото на собственост на основание чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ в стари реални граници, следва лицето, на което е възстановена собствеността или неговият наследодател да е бил собственик конкретно на тази земеделска земя и да е подал заявление за възстановяването й. Въведени са твърдения от страна на ищците, че правото им на собственост е възникнало именно на основание извършена реституция в стари реални граници. Следователно придобивното основание, заявено от ищците, е наследствено правоприемство, а от ответниците - придобивна давност.