Определение № 2974 от 20.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2974 гр. Варна, 20.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов като разгледа докладваното от Иван Стойнов Частно гражданско дело № 20263110101297 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 390 ГПК, образувано по подадена молба от Г. Д. И., ЕГН **********, за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 135 ЗЗД срещу „П. и П.С.И ЕООД, ЕИК ************ и М. П. Е., ЕГН **********, за обявяване за недействителен по отношение на молителката на Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 12.08.2025 г., с който първият ответник е прехвърлил на втория вземането си срещу молителката в размер на 20 000 лв., произтичащо от Нотариален акт № 132, том I, рег. № 3458, дело № 112 от 2020 г., ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ на обезпечителни мерки: ЗАПОР върху вземането на М. П. Е. срещу Г. Д. И. по изп. дело № ************ по описа на ЧСИ Н.Д и СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по същото изпълнително дело.

Молителката твърди, че на 04.06.2020 г. е сключила с първия бъдещ ответник предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за строителство, като впоследствие е подписан окончателен договор с нотариален акт от 19.06.2020 г. Излага, че по силата на договорите продавачът е имал задължение да завърши обекта (Апартамент № 11) и да го предаде до 30.12.2020 г., а сградата да бъде въведена в експлоатация до три месеца след това. Твърди, че е налице значително забавяне в строителството (повече от две години), като сградата е въведена в експлоатация едва на 17.02.2023 г., както и че са констатирани множество некачествено извършени СМР и дефекти, които не са отстранени въпреки многократните покани. Поради неизпълнението, молителката счита, че в нейна полза е възникнало вземане за неустойка за забава в размер на 12 258.06 евро, за което е предявила иск по гр.д. № 15246/2023 г. по описа на ВРС (висящо пред ВОС).

Твърди се още, че поради нуждата от финансови средства на строителя, молителката е извършила авансови плащания, като към момента остатъкът от продажната цена по договора възлиза на 19 280 лв. С уведомление от 10.04.2023 г. молителката е заявила на „П. и П.С.И ЕООД, че извършва прихващане на това свое задължение с насрещното си вземане за неустойка. Впоследствие установила, че на 12.08.2025 г. дружеството-продавач е прехвърлило процесното вземане на трето лице – бъдещия ответник М. Е., който въз основа на договора за цесия и издаден изпълнителен лист по чл. 417 ГПК е образувал изпълнително дело № ************ срещу нея. Молителката поддържа, че цесията е извършена при знание на двете страни за увреждането , доколкото чрез нея тя е лишена от възможността да направи прихващане, а цедентът няма друго имущество, от което тя да се удовлетвори.

Счита, че е налице интерес от предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД и обезпечителна нужда от налагане на исканите мерки.

Съдът, като взе предвид твърденията на молителката и приложените писмени доказателства, за да се произнесе съобрази следното:

1

За да бъде допуснато обезпечение по реда на чл. 390 ГПК, е необходимо бъдещият иск да е допустим, вероятно основателен (подкрепен с убедителни писмени доказателства), да е налице обезпечителна нужда и исканата мярка да е подходяща. Целта е да се предотврати затрудняване осъществяването на правата по бъдещото решение.

В настоящия случай бъдещият иск по чл. 135 ЗЗД е допустим. Налице е и обезпечителна нужда, предвид образуваното изпълнително производство срещу молителката за вземането, предмет на оспорената цесия, което поставя в риск възможността за ефективна защита чрез прихващане. Исканите мерки – запор на вземането и спиране на изпълнението, са подходящи и съответстват на характера на търсената защита.

По отношение на вероятната основателност, представените доказателства (договори, нотариални актове, протоколи за дефекти, договор за цесия и книжа по изпълнителното дело) дават индиция за наличие на облигационни отношения и извършено разпореждане с вземане в хода на съдебен спор. Независимо от това, представените доказателства на този етап не могат да обосноват еднозначен извод за наличието на всички елементи от състава на чл. 135 ЗЗД, по-специално знанието за увреждане у третото лице-цесионер.

Отделно от това за вземането на молителката все още се води съдебно производство.

Същото не е ликвидно, а и твърдението и относно невъзможността да извърши прихващане към стария кредитор след цесията, се разколебава от неприемането на цесията и от разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗЗД.

Въпреки горното, множеството кредитори на нейния длъжник и възможността цесията да е извършена единствено с цел да се осуети изпълнението, води до голяма вероятност същата да не може да събере вземането си, а същевременно по сметка на съдебния изпълнител по силата на незабавното изпълнение от нея е събрана сума, която да отиде в полза на цесионера, независимо от подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение, доколкото й е отказано спиране на изпълнението по реда на чл. 420 ГПК, макар и да е обжалвала определението.

За молителката не е налице друг път за бърза защита срещу възможността неправомерно да бъдат разпределени събраните суми по изпълнителното дело, освен настоящата молба, с която се иска налагане на запор върху това вземане.

Предвид изложеното, съдът намира, че обезпечението следва да бъде допуснато, но при условията на внесена парична гаранция в обичайния размер от 1 600 евро, която е съобразена с размера на запорираното вземане от 16 026.54 евро (без таксите на съдебния изпълнител) и потенциалните вреди за бъдещия ответник-кредитор от забавата на изпълнението. Допълнително следва да се съобрази, че съгласно чл. 390, ал. 4 ГПК обезпечение чрез спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция.

Събраната принудително по изпълнителното дело сума не се счита за гаранция.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещ иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, който ще бъде предявен от Г. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „************ срещу „П. и П.С.И ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *************** и М. П. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **************, за обявяване за недействителен по отношение на Г. Д. И. на Договор за прехвърляне на вземане от 12.08.2025 г., с който първият бъдещ ответник е прехвърлил на втория вземането си срещу молителката в размер на 10 225.83 евро главница (левова равностойност 20 000 лв.), ведно с акцесорните му вземания, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ:

1. ЗАПОР върху вземането на М. П. Е., ЕГН **********, спрямо Г. Д. И., ЕГН **********, в размер на 10 225.83 евро главница, ведно със законната лихва и разноските, предмет на изпълнение по изп. дело № ************ по описа на ЧСИ Н.Д, рег. № 807;

2

2 . СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп. дело № ************ по описа на ЧСИ Н.Д, рег. № 807, до приключване на производството по бъдещия иск, ПРИ УСЛОВИЯТА НА ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 1 600 евро, вносима от молителката по депозитната сметка на Варненски районен съд.

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесената гаранция.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за предявяване на обезпечения бъдещ иск, считано от датата на постановяване на настоящото определение – 20.02.2026 г.

ЗАДЪЛЖАВА молителката, на основание чл. 390, ал. 2 ГПК, да представи доказателства в същия едномесечен срок за предявяването на иска, като при неспазване на срока обезпечението ще бъде отменено служебно.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА не по-късно от една седмица след изтичане на срока за предявяване на иска, в случай че не постъпят по-рано доказателства от молителя.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд от молителката в едноседмичен срок от връчването му, а от ответниците – в едноседмичен срок от деня, в който им е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.

ПРЕПИС от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на молителката.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3