Решение № 3202 от 30.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3202 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100506810 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 4753/27.03.2023 г. по гр. д. № 47043/2022 г. по описа на СРС, 78 състав, при участието на трето лице помагач ТАЕС Нелбо Инженеринг ООД, К. Й. П. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД 3/6 от сумата от 330 лева – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода от 31.08.2019 – април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал.

1 от ЗЗД 3/6 от сумата от 65 лева – лихва за забава за присъжданата главница от 3/6 от 330 лева за периода от 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г., сумата от 3/6 от 25 лева – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода от 31.08.2019 г. – април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 3/6 от сумата от 6 лева – лихва за забава на присъжданата главница от 3/6 от 25 лева за периода от 31.08.2019 г. до 16.08.2022 г., като исковете са отхвърлени за разликата над 3/6 от 330 лева до 361,53 лева, и за периода май 2018 г. до 31.08.2019 г. за 1 разликата над сумата от 3/6 от сумата от 65 лева до предявения размер от 3/6 от 132,74 лева, за разликата над сумата от 3/6 от 25 лева до пълния предявен размер от 3/6 от 27,39 лева и за периода от юли 2019 до 31.08.2019 г., както и за разликата над сумата от 3/6 от 6 лева до пълния предявен размер от 3/6 от 7,11 лева; Д. В. В. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД 1/6 от сумата от 330 лева – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода от 31.08.2019 – април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 1/6 от сумата от 65 лева – лихва за забава за присъжданата главница от 1/6 от 330 лева за периода от 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г., сумата от 1/6 от 25 лева – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода от 31.08.2019 г. – април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 1/6 от сумата от 6 лева – лихва за забава на присъжданата главница от 1/6 от 25 лева за периода от 31.08.2019 г. до 16.08.2022 г., като исковете са отхвърлени за разликата над 1/6 от 330 лева до 361,53 лева, и за периода май 2018 г. до 31.08.2019 г. за разликата над сумата от 1/6 от сумата от 65 лева до предявения размер от 1/6 от 132,74 лева, за разликата над сумата от 1/6 от 25 лева до пълния предявен размер от 1/6 от 27,39 лева и за периода от юли 2019 до 31.08.2019 г., както и за разликата над сумата от 1/6 от 6 лева до пълния предявен размер от 1/6 от 7,11 лева; И. В. П. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД 1/6 от сумата от 330 лева – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода от 31.08.2019 – април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 1/6 от сумата от 65 лева – лихва за забава за присъжданата главница от 1/6 от 330 лева за периода от 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г., сумата от 1/6 от 25 лева – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода от 31.08.2019 г. – април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 1/6 от сумата от 6 лева – лихва за забава на присъжданата главница от 1/6 от 25 лева за периода от 31.08.2019 г. до 16.08.2022 г., като исковете са отхвърлени за разликата над 2

1/6 от 330 лева до 361,53 лева, и за периода май 2018 г. до 31.08.2019 г. за разликата над сумата от 1/6 от сумата от 65 лева до предявения размер от 1/6 от 132,74 лева, за разликата над сумата от 1/6 от 25 лева до пълния предявен размер от 1/6 от 27,39 лева и за периода от юли 2019 до 31.08.2019 г., както и за разликата над сумата от 1/6 от 6 лева до пълния предявен размер от 1/6 от 7,11 лева; Й. В. П. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД 1/6 от сумата от 330 лева – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода от 31.08.2019 – април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 1/6 от сумата от 65 лева – лихва за забава за присъжданата главница от 1/6 от 330 лева за периода от 15.09.2019 г. – 16.08.2022 г., сумата от 1/6 от 25 лева – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода от 31.08.2019 г. – април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД 1/6 от сумата от 6 лева – лихва за забава на присъжданата главница от 1/6 от 25 лева за периода от 31.08.2019 г. до 16.08.2022 г., като исковете са отхвърлени за разликата над 1/6 от 330 лева до 361,53 лева, и за периода май 2018 г. до 31.08.2019 г. за разликата над сумата от 1/6 от сумата от 65 лева до предявения размер от 1/6 от 132,74 лева, за разликата над сумата от 1/6 от 25 лева до пълния предявен размер от 1/6 от 27,39 лева и за периода от юли 2019 до 31.08.2019 г., както и за разликата над сумата от 1/6 от 6 лева до пълния предявен размер от 1/6 от 7,11 лева. Ответниците К. Й. П., Д. В. В., И. В. П. и Й. В. П. са осъдени да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ Ад на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разделно при квоти съответно 3/6 за първия и по 1/6 за втория, третия и четвъртия ответник, сумата от 159, 99 лева деловодни разноски.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени по отношение на всеки от тях, е постъпила въззивна жалба вх. № 107/19.04.2023 г., подадена от И. В. П., Д. В. В. и Й. В. П., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Поддържат, че неправилно районният съд е приел, наличието на облигационни връзки именно между дружеството и тези трима ответници. Посочват, че видно от представените документи към исковата молба ответника К. Й. П. е депозирала заявление – декларация за откриване на партида на нейно име за процесния имот, датираща от 2018 г., с което е 3 заявила изрично волеизявление да бъде открита партида на нейно име. По своето правно естество това заявления било предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Като дружеството е приело това предложение, е сключен договор за доставка на топлинна енергия.

Поддържат, че с отговорите на исковата молба са оспорили изрично качеството си на потребители или на лице в облигационни отношения с ищеца. Изрично в проведено открито съдебно заседание на 23.03.2023 г. изрично било заявено това и пред съда. Въпреки направеното възражение, обаче, районният съд не е изложил мотиви. За пълнота на изложението, въззивниците поддържат, че ищецът не е доказал поставянето им в забава.

Молят решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 134106/15.05.2023 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

С молба вх. № 106276/18.04.2023 г., подадена от процесуалните представители на ответниците е направено искане за допълване на Решение № 4753, постановено на 27.03.2023 г. от СРС, 78 състав в частта му за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати дължимите адвокатски възнаграждения съразмерно с отхвърлените части от иска.

С Определение № 16065/03.05.2023 г. по гр.д. № 47043/2022 г. по описа на СРС, 78 състав молба от 18.04.2023 г.е отхвърлена, като съдът е препратил към мотивите, изложени в обжалваното решение.

Против Определението е постъпила частна жалба вх. №

138402/17.05.2023 г., подадена от адв. Н. И., К. Б., М. Л. и В. С., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Жалбоподателите поддържат, че по делото са представени адвокатски пълномощни и договори за правна помощ и съдействие, в които изрично било посочено, че адвокатите са длъжни да предоставят правна помощ и съдействие безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като доверителите им са материално затруднени. Неправилно първоинстанционният съд приел, 4 че не следва да им се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като не се установявало, че ответниците са материално затруднени. Предмет на делото били кумулативно съединени искове, поради което и следвало да бъде определено възнаграждение съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.

Молят обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде определено адвокатско възнаграждение.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 47043/2022 г. по описа на СРС, 78 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против К. Й. П., Д. В. В., И. В. П. и Й. В. П., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че К. Й. П., Д. В. В., И. В. П. и Й. В. П. са собственици при дялове 3/6 за първия ответник и по 1/6 за другите ответници на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 259057 и са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през 5 отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 259057. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2018 – 04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 631,53 лева. Поддържа, че за периода от 15.09.2019-16.08.2022 г. са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат и обезщетение в размер на 132,74 лева. Твърди, че дължат и суми за дялово разпределение в размер на 27,39 лева – главница за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2020 г., както и 7,11 лева – лихва за периода от 31.08.201916.08.2022 г. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят сумите съобразно дяловете си в собствеността на топлоснабдения имот, ведно със законната лихва върху главниците. Претендира направените по делото разноски.