Решение № 3225 от 30.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3225 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20241100503268 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С първоинстанционното решение № 17485 /26.10.2023 г., постановено по гр.д. № 56 447/2022 г. на СРС, ГО, 58 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дисциплинарното уволнение на В. Й. Й. извършено със Заповед № ЧР-09-295/28.09.2022 г. на Изпълнителния директор на СБАЛ по детски болести „Проф. И.М." ЕАД. Ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „Старши рентгенов лаборант“ при СБАЛ ПО ДЕТСКИ БОЛЕСТ „ПРОФ. И.М." ЕАД; ответникът е осъден на основание чл. 344, ал.

1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на ищцата сумата 11 151,18 лв. (бруто) – обезщетение за оставане без работа в периода от 01.10.2022 г. до 31.03.2023 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба (14.10.2022 г.) до окончателното изплащане, както и сумата 2 320 лв. – съдебни разноски.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 343652/30.11.2023 г. на СБАЛ по детски болести „Проф. И.М.“ срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Излага, че районният съд неправилно е приел за основателни исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Сочи, че съдът не е обсъдил гласните и писмените доказателства обстойно, а и делото е останало неизяснено от фактическа страна поради допуснати от съда нарушения.

Поддържа, че ищцата е изготвяла нефункционални графици, които са затруднили дейността на цялото отделение, което също е причина за уволнението й. Излага, че ищцата е надлежно поканена да даде обяснения за всички дисциплинарни нарушения 1 съгласно заповедта. Работодателят е обсъдил дадените писмени обяснения. Относно допуснатото нарушение по изготвяне от ищцата на нефункционални графици, водещи до извънреден труд, излага, че ищцата е поканена устно да даде обяснения. Относно проблема с рентгеновия апарат от 15.09.2022 г. сочи, че допуснатото нарушение от ищцата е тежко, понеже при ответника – едно от малкото специализирани детски заведения в България, апаратурата следва да работи безотказно. Моли на осн. чл. 266 ГПК поради сочените нарушения да бъде допуснат до разпит свидетел от въззивния съд.

На осн. чл. 266 ГПК е изслушан в хода на въззивното пр-во свидетел по подборни мотиви, съдържащи се в о п р е д е л е н и е № 4635/28.03.2024 г.

Подаден е отговор на въззивната жалба от ищцата В. Й. Й. от 31.01.2024 г.

Ищцата излага, че са й искани обяснения с писмена покана единствено относно проблема с рентгеновия апарат от 15.09.2022 г., което е изложила още в исковата молба. Също така в исковата молба било посочено, че по друг начин не са й били искани обяснения. В отговора на исковата молба обаче се съдържали твърдения единствено относно отправена писмена покана. Позовава се на концентрационното начало в гражданския процес и на настъпила преклузия относно част от исканията на ответника по чл. 266 ГПК.

Относно проблема с рентгеновия апарат от 15.09.2022 г. изтъква, че не могло да посочи друг заместник освен Ф. за датите на отсъствието й поради това, че всички други лаборанти са били в годишен отпуск. Отрича да е давала устни заповеди за забрана на останалите лаборанти да подават заявки за ремонтни дейности; макар и в отпуск ищцата е съдействала да се поправи апаратът. Също така наказанието било несъразмерно.

Постъпила в срок е и частна жалба вх. № 79700/11.03.2024 г. от СБАЛ по детски болести „Проф. И.М.“ срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 7359/16.02.2024 г. Излага, че в договора, представен от ищеца, фигурират двама адвокати, поради което се дължи ½ от сумата /1/2 от сумата от 2 320 лв./. Неправилно с определението е отхвърлена молбата на страната частен жалбоподател по чл. 248 ГПК. Също така минималното адв. възнаграждение според приложимата редакция на МНРАВ е в размер на 1 774 лв., а не възприетото от съда 2 284 лв.

Постъпил е отговор на тази жалба от 05.12.2023 г. Ответникът по жалбата В. Й.

– Д. излага, че заплатеното възнаграждение е едно и не е прекомерно.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Ищцата оспорва уволнението, сторено със Заповед № ЧР – 09-295/28.09.2022 г., връчена на ищцата на 30.09.2022 г. С исковата молба и уточняващи молби от 17.11.2022 г. /л. 32/ и от 29.05.2023 г. /л. 78/ ищцата излага, че завръщайки се на работа от годишен отпуск на 26.09.2022 г. получила писмена покана за даване на обяснение във връзка с водено срещу нея дисциплинарно пр-во от работодателя ответник.

2

Оспорва да е извършила сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.

Сочи, че е определила свой заместник за времето на отсъствието си по отпуск – лаборант Б. Ф., която била единственият служител, който не е в отпуск по график за времето на отсъствие на ищцата. Същевременно било вярно, че лаборант Б. Ф. е излязла също в отпуск считано от 19.09.2022 г. или е налице застъпване на периодите на отсъствие на ищцата и Ф., но: на първо място Ф. е посочила заместник Е.Г.; на второ място е бил налице един лаборант в рентгенологията през цялото време на отпуска на ищцата. Така въпреки отсъствието на втори лаборант за периода 14 16.09.2022 г., то това е било сведено до знанието на преките ръководители на ищцата.

На дата 15.09.2022 г. се установило, че рентгеновият апарат не работи поради проблеми с електроподаването, но ищцата своевременно докато е била в отпуск изготвила доклад до г-н Д. /директор на Административно - стопански блок/, провела разговор по телефона с д-р Е. и д-р З. /Началник отделение „Образна диагностика“/ и те я уверили, че не необходимо да прекъсва отпуска си. Ищцата сочи, че за 2 часа проблемът бил разрешен и апаратурата отново заработила. Ищцата оспорва да е забранявала на останалите лаборанти да подават заявки за ремонт на рентгена.

Относно пункт втори от уволнителната заповед, според който ищцата е допускала и други нарушения като изготвяне на хаотичен график, нередности с Инструктажните тетрадки и други, ищцата оспорва да е допуснала подобни нарушения. Излага, че работи наред с останалите лаборанти в среда с йонизиращи лъчения, поради което винаги се натрупвали извънредни часове. Оспорва да са й искани обяснения относно пункт втори от уволнителната заповед – на стр. 5 от исковата молба сочи, че са й искани писмени обяснения единствено относно проблема с апаратурата на 15.09.2022 г., но не и относно другите вменени нарушения. Оспорва да са й искани изобщо обяснения по пункт втори.

С исковата молба ищцата претендира обезщетение за оставане без работа в размер на 11 151, 18 лв. за „не повече от шест месеца“. В тази вид исковата молба е нередовна и с разпореждане от 23.10.2022 г. на ищцата са дадени указания и с молба от 17.11.2022 г. ищцата уточнява, че претендира обезщетение за оставане без работа в размер на 11 151, 18 лв. за периода 01.10.2022 г. – 31.03.2023 г. или за пет месеца.

Според молба от 29.05.2023 г. се претендира именно сумата от 11 151, 18 лв. бруто.

Ищцата представя фиш за заплата от м. 08.2022 г., предхождащ уволнението, според който размерът на брутното й трудово възнаграждение е от 1 858,53 лв.

С отговора на исковата молба ответникът прави следните оспорвания. Оспорва формално ищцата да е била в трудово правоотношение с ответника, но впоследствие излага, че уволнението е законосъобразно. Сочи на стр. 2 от отговора, че на ищцата са искани писмено обяснения /“връчена покана“ и че второто нарушение – относно графиците и цялостната организация на работата, е „проявна форма на поведението на ищцата, визирано във връчената й покана“/. Сочи, че са допуснати груби нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва иска за обезщетение за оставане без работа по основание и размер.

По този начин с отговора и своевременно ответникът не е навел твърдения, че ищцата е била канена да даде обяснения отделно от писмената покана. Твърденията съгласно молба от 09.06.2023 г. относно отправена устна покана за даване на обяснения са преклудирани. В този смисъл е Определение № 399 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д.

№ 3748/2022 г., III г. о., ГК , според което налице е преклузията за нови възражения след изтичането на срока за отговор на исковата молба с оглед разпоредбата на чл. 133 ГПК и липсата на възможност за нови такива включително и при бързи производства.

3

Установява се по делото, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 18.01.2018 г., по силата на който ищцата била назначена на длъжност „Старши рентгенов лаборант“. Оспорването на ответника за липса на правоотношение е формално, а и се опровергава от писмените доказателства. Съгласно представената длъжностна характеристика за длъжността „Старши рентгенов лаборант“ на л. 20, връчена на ищцата, то същата е назначена по трудов договор с ответника именно на тази длъжност. Също така в процесната Заповед № ЧР – 09295/28.09.2022 г./ л. 11/ се съдържа признание на неизгодния за ответника факт, че ищецът е назначена по „трудов договор № 74/18.01.2018 г.“. Така при съвкупния анализ на доказателствата по делото и при отчитане на извънсъдебното признание на неизгоден за ответника факт, съпоставени във взаимовръзка, съдът намира, че е правилен изводът на районния съд, че страните са били в трудово правоотношение.

Ищцата е заемала към датата на уволнението длъжност „Старши рентгенов лаборант“ при ответника по трудов договор.

Според длъжностната характеристика задължение на ищцата е да ръководи и организира дейността на рентгеновите лаборанти и санитарите, да изготвя и представя за утвърждаване месечен работен график и график на разположения, да заявява необходимите материали и да следи за изрядното състояние на апаратурата.

Не е спорно /молба от 17.11.2022 г. на л. 32/, че със Заповед № ЧР – 09295/28.09.2022 г., връчена на ищцата на 30.09.2022 г., трудовото правоотношение на ищцата е прекратено с налагане на наказание „уволнение“ на осн. чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ.

Според чл. 195, ал. 3 КТ наказанието се смята за наложено в деня на връчване на заповедта на служителя. В случая процесната заповед е връчена на служителя лично на 30.09.2022 г., когато и е наложено наказанието и е прекратено трудовото правоотношение.

Процесната Заповед № ЧР – 09-295/28.09.2022 г. е издадена от работодателя, представляван от изпълнителния директор д-р Б.З.. Според служебно извършена справка в ТР към момента на издаване на заповедта именно това лице е представлявало дружеството.

Според чл. 195, ал. 1 КТ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да е мотивирана, като се посочат нарушителят, нарушението и наказанието, което са налага. Работодателят следва да обоснове и съразмерността на наложеното наказание предвид извършеното нарушение.

В заповедта се сочи, че наказание се налага за следните извършени от служителя нарушения на трудовата дисциплина:

1. Че на 15.09.2022 г. /когато ищцата е била в отпуск, но и посоченото от нея лице, което да я замества, също не е било на работа и така в отделението е имало само един лаборант/ в отделението по „Образна диагностика“ е възникнал проблем – рентгеновият апарат е престанал да работи. Ответникът е болница, специализирана да работи с деца. Разрешаването на проблема било „затруднено“ поради отсъствие на ищцата като „Старши рентгенов лаборант“ , както и и на посочения от нея заместник лаборант Б. Ф.. Също така се установило, че на останалите служители в отделението „не е позволено“ от ищцата да подават заявки за извършване на ремонти. В заповедта е възпроизведено и то дословно посоченото в докладна вх. № РД -36-2868/27.09.2022 г. на мед. сестра В., че „никой от рентгена не е упълномощен и не знае“ процедурата за отремонтиране 4 на апарата, като неведнъж е „възниквало напрежение между ст. Лаборант“ тоест ищцата и В. за „неспазване на йерархията и погрешното й изтълкуване като своеволни решения“.