Решение № 4171 от 25.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4171 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Надежда Св. Масова в присъствието на прокурора Т. Ив. П. като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20231100100660 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от У. Г., с ЕГН **********, чрез адв. М. Д. - САК съдебен адрес: гр. София, бул.“****, срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 35 000лв., представляваща обезщетение за незаконно повдигнато обвинение по Досъдебно производство №3384/2013г. на 9 РУ на СДВР, пр. пр№38216/2013г. на СРП, наказателното производство по което е прекратено с Постановление от 28.01.2020г. на СРП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 13.11.2012г. е участвал в спречкване на светофар, находящ се в столичния квартал „Люлин“. При управлението на лек автомобил марка „Ауди“ по бул.

„Европа“ с посока от ГКПП „Калотина" към АМ „Хемус“ предприел спиране. По тава време възприел агресивен и продължителен звуков сигнал от клаксон на автомобила, движещ се зад ищеца. Погледнах наляво и в същия момент В.М. отворил шофьорската врата на колата на ищеца и започнал да го псува по най-груб и вулгарен начин. При самоотбрана ищецът нанесъл с юмрук удар по М., който паднел на земята. Инцидентът бил забелязан от намиращи се наблизо полицейски служители, които разтървали участниците в спречкването.

Към датата на инцидента ищецът работел като професионален състезател“ (футболист вратар) на ПФК „Л-****“ АД. Няколко дни след инцидента М. изпратил писмо до ищеца, с което търсил обезщетение за нанесената му лека телесна повреда. След като не получил такова обезщетение М. образувал н.ч.х.д. № 6586/2013г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107 състав. С Разпореждане от 29.08.2013г.

1 образуваното дело е прекратено, поради извод на съдията - докладчик, че твърденията в тъжбата сочат, че са налице данни за извършено престъпление от общ характер и материалите са изпратени на Софийска районна прокуратура, където е образувано процесното Досъдебно производство №3384/2013г. на 9 РУ на СДВР, пр. пр№38216/2013г. на СРП.

Развило се дългогодишно разследване, в което твърденията на пострадалия М. се променяли. Междувременно ищецът преустановил активна спортна кариера и се прибрал в Република Сърбия, като упълномощил адвокат в България. Междувременно обаче бил издадено постановление за задържане на ищеца за 72 часа. Адвокатът отправил искане до горестоящата прокуратура, но същото било оставено без уважение. Пред ищеца имало два варианта - да не влиза повече в Република България, при който и до настоящия момент воденото срещу него наказателно производство вероятно нямаше да е приключило, или да се яви за повдигане на обвинение с цената на задържането му за 72 часа и последвалите го съдебни процедури по искане за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Ищецът избрал втория вариант и на

02.10.2017г., приготвен за предстоящите дни в следствения арест, влязох в Република България през ГКП „Калотина“, където бил задържан и отведен за повдигане на обвинение.

Такова му било повдигнато на същата дата вечерта, след като му била направена и регистрация по ЗМВР, като късно през нощта бил закаран в следствения арест на бул. „Г. М.

Д.“ в гр. София. Наблюдаващият прокурор внесъл искане за налагане на мярка задържане под стража, което било оставено без уважение с Определение от 04.10.2017 г. по н.ч.д. № 16698/2017 г. по описа на СРС, НО, 22 състав. Независимо от това ищецът бил освободен едва на следващия ден - 05.10.2017г. Срещу определението на СРС наблюдаващият прокурор подал протест и било образувано в.н.ч.х.д. № 4748/2017 г. по описа на СГС, HO, VI въззивен състав. На 12.10.2017г. атакуваното определение било потвърдено. И двата, произнесли се по искането за налагане на мярка за неотклонение съдебни състави, изрично посочиха, че разследването продължава твърде дълго и в нарушение на изискванията за провеждане на наказателното производство в разумен срок.

Независимо от тези констатации и дадени указания, разследването продължило и ищецът бил призоваван за последващи процесуално-следствени действия. На 09.01.2018г. ищецът бил призован и му било повдигнато ново обвинение.

На 05.06.2019 г. наказателното производство, водено за престъпление по чл. 144, ал.

3, вр. ал. 1 НК било прекратено, поради липса на извършено престъпление. В частта относно престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. ал. 1 НК производството било спряно, поради същия извод и на М. било указано, че в шестмесечен срок може да подаде тъжба за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1 НК (лека телесна повреда, която се преследва по тъжба на пострадалия). Тъжба не била подадена и с Постановление от 28.01.2020г. на наблюдаващия прокурор наказателното производство беше прекратено.

В резултат на неоснователното обвинение в продължение на повече от 7 години срещу ищеца било водено наказателно производство и същият бил привлечен като обвиняем 2 за извършени две престъпления от общ характер — причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди, предвиждащо наказание „лишаване от свобода“ до 3 години и закана за убийство, предвиждащо наказание „лишаване от свобода" до 6 години; в хода на това производство му било повдигнато незаконно обвинение; бил незаконосъобразно задържан за 72 часа и вместо да бъде освободен веднага, след като съдът се произнесе по искането за задържане, ищецът бил принуден да прекара в следствения арест още една нощ и половин ден; Ищецът многократно идвал в България за извършване на процесуално-следствени действия, претърпял неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер, като иска отхвърлянето им като неоснователни.

Ответникът твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Няма доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между вредите и дейността на Прокуратурата на Република България. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 35 000 лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Постоянната съдебна практика приема, че правната квалификация на спорното право е служебно задължение на съда. Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум, като същият не е обвързан от дадената от страните правна квалификация. Ищецът твърди, че е предявил иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.1 и 3 от ЗОДОВ. В процесния случай съдът намира, че e предявен един иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съгласно константната съдебна практика искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ поглъща иска по чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Ако лицето е оправдано или наказателното производство е прекратено държавата отговаря по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и неимуществените вреди от незаконното задържане под стража. В този смисъл е т. 13 от Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ВКС на РБ.

По основателността:

Не се спори по делото, а видно от приетите писмени и гласни доказателства, че ищецът У. Г. е гражданин на Република Сърбия. Същият е живял и работил в Република България за период от около 10 години, предхождащи процесния инцидент, като се е състезавал за футболните клубове „Локомотив София“ и „Литекс“, преди да стане вратар в ПФК„Л.-****“ЕАД.Към датата на процесния инцидент 13.11.2012г. ищецът е бил в трудови 3 правоотношения с ПФК„Л.-****“ЕАД, като се е прибирал с лек автомобил към Република Сърбия.

Видно от приложеното към делото копие на Досъдебно производство №3384/2013г. на 9 РУ на СДВР, пр. пр№38216/2013г. на СРП, същото е образувано на 08.10.2013г. с постановление на прокурор от СРП срещу ищеца У. Г., за това че на 13.11.2012г. , около 11ч., в гр.София, на кръстовището на бул.“Европа“ с „Околовръстен път“, чрез нанасяне на удари с юмруци по лицето, е причинил лека телесна повреда на В.С. М., като му е причинил временно разстройство на здравето, неопасна за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди- престъпление по чл.132, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК.

По досъдебното производство са извършени множество процесуално- следствени действия с участието на ищеца, като с постановление от 25.03.2016г. ищецът Г. е привлечен като обвиняем за извършването на две престъпления:

1. закана за убийство - престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, предвиждащо наказание до 6 години лишаване от свобода, т.е. тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и 2. причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди - престъпление по чл.

130, ал. 1, т. 12 НК, предвиждащо наказание „лишаване от свобода“ до 3 години.

С постановление от 25.03.2016г. на СРП е постановено задържането под стража на ищеца за срок от 72 часа до довеждането му пред съда с оглед на вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Междувременно ищецът бил приключил с активна състезателна кариера и се върнал да живее в Република Сърбия, за което уведомил разследващите органи в Република България, като оставил и адрес за контакт. На 02.10.2017г., ищецът влязъл в Република България през ГКПП„Калотина“, където бил задържан и отведен в 9-то РПУ- гр. София.

Било му повдигнато обвинение, като му била направена регистрация по ЗМВР. Късно през нощта ищецът бил закаран в следствения арест на бул. „Г. М. Д.“ в гр. София.

Наблюдаващият прокурор внесъл искане за налагане на мярка задържане под страна, което било оставено без уважение с Определение от 04.10.2017г. по н.ч.д. № 16698/2017 г. по описа на СРС, НО, 22 състав. Независимо от това ищецът не бил освободен незабавно, а бил освободен на следващия ден - 05.10.2017 г.

Срещу определението на СРС бил подаден протест и било образувано в.н.ч.х.д. № 4748/2017 г. по описа на СГС, HO, VI въззивен състав, но на 12.10.2017г. обжалваното определение било потвърдено.

С постановление от 09.01.2018г. било повдигнато ново обвинение на ищеца Г. за същите престъпления.

На 05.06.2019г. наказателното производство, водено за престъпление по чл. 144, ал.

3, вр. ал. 1 НК било прекратено, поради липса на извършено престъпление. В частта относно престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. ал. 1 НК производството било спряно, поради същия извод и на М. било указано, че в шестмесечен срок може да подаде тъжба за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1 НК (лека телесна повреда, която се преследва по тъжба на пострадалия). Тъжба не била подадена и с Постановление от 28.01.2020г. на наблюдаващия прокурор наказателното производство беше прекратено. Постановлението е влязло в сила на 07.03.2020г.

4

Видно от заключението по комплексната съдебномедицинска и психологическа експертиза при експертното изследване на субективните преживявания на ищеца У. Г. в ретроспектива, като водещи до дистрес се очертават свързаните с воденото срещу него наказателно производство и претърпяното задържане в следствения арест. Във връзка с това психотравмено събитие той е изпитал силни негативни емоционални преживявания, довели до невротични оплаквания (депресивно настроение, тревожност, интензивно напрежение, притеснение, емоционална нестабилност, диссомния, сърцебиене), които са били интензивни около две години и са нарушили обичайното му психично функциониране. Описаната симптоматика покрива параметрите на диагнозата: Смесена тревожно-депресивна реакция с протрахиран ход в границите на Адаптационноразстройство /F43.22 от МКБ Десета ревизия/. Към момента при ищеца Г. не се установява невротична симптоматика, възстановено е психичното му функциониране, но все още не е заличен спомена за претърпяната психотравма, преживяното унижение, накърненото самочувствие и достойнство.