Решение № 150 от 08.03.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Пазарджик, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20225220200148 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на В. ИЛ. Ж. от село Д., обл. Пазарджик, ЕГН:

**********, подадена чрез надлежно упълномощения адв.К.У. от АК – Пазарджик против Наказателно постановление № 21-1006-003059/01.12.2021 г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя са наложени на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Релевираните във въззивната жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.

Твърди съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване в НП на датата на извършване на нарушението. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. Постъпили 1 са писмени бележки с изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи следното:

Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното наказателно постановление за това, че на общински асфалтов път, отворен за обществено ползване, започващ от път II-37, при км.133+708 и завършващ в с.Алеко Константиново, на около 200 метра от път II-37 управлява влекач „МАН TGX 18.440“ с рама WMA06XZZ4BPO28714, бял на цвят с прикачено полуремарке „СТАС СА 339К“ с рег.№ *****, като влекача не е регистриран по надлежния ред и е без поставени регистрационни табели на определените за това места.

Явно е, че в НП не е посочена датата на извършване на нарушението, нито пък на неговото установяване. При тази констатация следва извода, че в хода на АНП е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на дата на извършване на нарушението в санкциониращия жалбоподателя акт.

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, като следва да бъде посочена и нарушената правна норма. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на обстоятелствата, при които същото е извършено, неяснотата относно датата на извършване на нарушението винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като възможността нарушителят да бъде наясно в какво, в т.ч. и за кога /като време/ е обвинен е била ограничена. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, каквато е датата на извършване на нарушението, да се установяват едва в съдебно заседание, тъй като същите императивно следва да фигурират в НП. Това е така, тъй като именно НП е предмет на въззивния контрол за законосъобразност, осъществяван от районния съд по реда на 2

ЗАНН.

Посоченото съществено процесуално нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна на НП, което прави излишно обсъждането на казуса по същество.

При този изход на делото в полза на жалбоподател я следва да бъдат присъдени направените разноски за възнаграждение за един адвокат.

Договореното и изплатено възнаграждение е в размер на 300 лева, като от страна на АНО е направено възражение за прекомерност. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е договорено, съответно изплатено в минимално предвидения размер, определен в чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Юрисконсултското възнагражедние следа да се присъди в тежест на ОДМВР – Пазарджик - учреждението, към което принадлежи органа, издал НП.

По изложените съображения, РС – Пазарджик

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 21-1006-003059/01.12.2021 г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция, с което на В. ИЛ. Ж. от село Д., обл. Пазарджик, ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД НА МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на В. ИЛ. Ж., ЕГН: **********, адрес: село Д., улица „П. разноски в размер на 300 /триста/ лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд – Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 3