Решение № 243 от 29.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. П., 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500638 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С

Решение

№576/05.07.2021г., постановено по гр.д.

№20215220100195/2021г. по описа на РС- П. е осъден „Изипей“ АД, ЕИК 131344648, със седалище и адрес на управление: грС. район С. ул.“И.В.“ №16, представлявано от Г.П. М. и Б.И.Г. да заплати на ищеца М. Д. Д., ЕГН ********** от гр.П., ул.“К.Б. І“ №4, област П., сумата от 3911,66лв., представляващи левовата равностойност на нареден от М. Д. Д., ЕГН ********** международен паричен превод в размер на 2000 евро /Разписка №0100010483991749 от 18.02.2020г. за международен паричен превод/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2020г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

Осъден е „Изипей“ АД, ЕИК 131344648, със седалище и адрес на управление: грС. район С. ул.“И.В.“ №16, представлявано от Г.П. М. и Б.И.Г. да заплати на ищеца М. Д. Д., ЕГН ********** от гр.П., ул.“К.Б. І“ №4, област П., сторените съдебно- деловодни разноски по производството в общ размер на 956,47лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

1

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Изипей“ АД, представлявано от Г.П. М..

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Твърди се, че предявените искове с правно основание чл.49, във вр. с чл.45, във вр. с чл.86 от ЗЗД са недопустими, тъй като за ищцата липсва правен интерес от завеждането им. В тази насока се приема, че лицето, което в процесния случай е активно легитимирано да предяви иск във връзка с превода и по- конкретно с неговото изплащане /неразрешена или неточно изпълнена платежна операция/ е получателят на превода- И.А.Д., като искът следва да бъде предявен към ДПУ на получателя- RIA.

Изразява се несъгласие с доводите на съда, че ищцата има правен интерес от предявяването му, доколкото случаят бил свързан с претенция на наредител на паричен превод във връзка с изплащане на сумата по превода на трето, неоторизирано за това лице.

Визира се, че от разпоредбите на Закон за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/ текстовете касаещи персонализираните средства за сигурност, предоставяни от доставчици на платежни услуги /ДПУ/ на ползвател на платежни услуги за целите на установяване на идентичността и/или установяване на автентичността, касаят услуги, свързани с ползване на платежна сметка /кредитен превод/ или такава с платежен инструмент.

Твърди се, че услугата, която е предоставена на ищцата в настоящия случай е наличен паричен превод, като е недопустимо същата да бъде смесвана с други платежни услуги по чл.4 от ЗПЕПС. С оглед на това и предвид естеството на конкретно предоставената в случая услуга, автоматично се изключва приложението на визираните в акт на ПКПС разпоредби и позоваването на тях е неправилно.

Сочи се, че извършените действия на ответника по нареждане на превода са законосъобразни. В тази насока се визира, че съгласно чл.30, ал.1, във вр. с чл.43, ал.3 от ЗУПС, доставчикът на платежни услуги носи отговорност за действията на своите служители, клонове, представители и подизпълнители. Приема се, че между вписаните от БНБ в регистъра по чл.19 от ЗПУПС лица не е дружеството RIA Financial Services, т.е. това дружество 2 не е клон или представител на „Изипей“ АД, както е не е подизпълнител на последния. Съответно такива доказателства не са представени по делото.

Твърди се, че „Изипей“ АД не е възложил на RIA Financial Services някаква работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД.

Визира се, че за причините, поради които сумата не е достигнала до реалния получател на превода посочен от платеца, „Изипей“ Д не може да носи отговорност, тъй като действа само като ДПУ на платеца, а не като ДПУ на получателя на процесния паричен превод.

Твърди се, че представената с исковата молба и приета като доказателство по делото разписка за изплащане на сумата на превода, издадена от RIA Financial Services, доказва по безспорен и недвусмислен начин, че „Изипей“ АД, в качеството си на ДПУ на платеца е превело сумата на превода към ДПУ на получателя в срока по чл.87, ал.2 от ЗПУПС, като в същия срок сумата на платежната операция е получена от ДПУ на получателя. Предвид на това се приема, че по силата на чл.91, ал.1 от ЗПУПС отговорността на „Изипей“ АД е изключена в конкретния случай.

Твърди се, че на основание ангажираните доказателства по делото не са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД.

Визира се, че съдът е присъдил и законна лихва върху дължимата главница, считано от 23.02.2020г. до окончателното плащане. Във връзка с това се приема с оглед на оплакванията изложени в жалбата, че неоснователен се явява иска по чл.86 от ЗЗД за присъждане на лихва върху претендираната главница, а постановеното в обратния смисъл решение- за неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.

Отделно от това се сочи, че искът за присъждане на законна лихва от дата на падежа на вземането- 23.02.2020г. до датата на подаване на исковата молба- 19.01.2021г. /мораторна лихва/, макар и акцесорен такъв се подчинява на общите правила за предявяване на иск, едно от които е посочване на неговата цена, съответно предварително заплащане на дължимата държавна такса. В този аспект се твърди, че ищецът не е посочи в исковата си молба цената на този иск- размерът на претендираната мораторна лихва, съответно съдът не е приел това обстоятелство като нередовност на исковата молба.

Счита се, че в тази му част, обжалваното решение е неправилно и 3 поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Искането е да бъде отменено обжалваното решение и вместо него се отхвърлят изцяло предявените искове от М. Д. Д. срещу „Изипей“ АД, като недопустими, съответно неоснователни.

Моли се за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- М. Д. Д., чрез пълномощника й адв.С.Д. от АК- П..

В него са изложени подробни съображения в насока неоснователност на възраженията изложени в подадената възззивна жалба.

Моли се същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, за жалбоподателят „Изипей“ АД се пълномощникът му адв.Личев. От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба. В представена от него писмена защита се развиват подробни съображения в насока нейната основателност. Искането е за отмяна на обжалваното решение и вместо него се постанови друго с което се отхвърлят предявените искове, като недопустими, алтернативно, като неоснователни. Моли са за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата- М.С. Д., редовно призована не се явява. За същата се явява адв.Д., редовно упълномощена. От страна на последната се оспорва подадената въззивна жалба по съображения изложени в подадения писмен отговор. Моли се за оставяне на същата, като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Моли се за присъждане на направените в производството разноски.

След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира, да установено следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на подадена искова молба с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД от ищеца М. Д. Д. срещу „Изипей“ АД, представлявано от Г.П. М. и Б.И.Г. с цена на иска 3911,66лв., представляваща левовата равностойност на 2000 евро.

4

Твърди се от страна на ищецът, че на 18.02.2020г., в офис на „Т.Б.“- П.представител на „Изипей“ АД, наредила превод за Брюксел на стойност 2000 евро в полза на съпруга си И.А.Д., с ЕГН **********. Целта на превода била, при пътуването си до Белгия съпругът й да не носи в себе си голяма сума в брой, а да я получи в Брюксел. Това обстоятелство е удостоверено с издадена разписка, съдържаща информация за референтния номер на превода.

Цитираната разписка е издадена в два екземпляра- един за ищцата, в качеството й на наредител и един за дружеството. Исканата услуга на територията на Белгия се изпълнява в партньорство с международния платежен оператор- Ria Finansial Servisis (RIA). В офисът на „Изипей“ било обяснено на ищцата, че преводът ще бъде изплатен на получателят единствено при представяне на документ за самоличност и посочване на референтния номер на превода.

Твърди се, че на 21.02.2020г. около 16 часа съпругът й посетил офис на RIA в гр.Брюксел, за да получи направения от ищцата превод, но служителите на RIA му обяснили, че такъв превод не е наличен и го насочили да се свърже с колцентъра на фирмата, откъдето потвърдили, че превода не е наличен и го посъветвали да се свърже с наредителя, който да проследи какво се случва с паричния превод. Твърди се, че след разговора със служителите от колцентъра на RIA, ищцата получила позвъняване от съпруга си, който я информирал, че парите не са налични и тя незабавно посетила офиса на „Изипей“, в който наредила превода, за да получи обяснение за липсата на парите.

Сочи се, че след извършена проверка от служителите на „Изипей“, които се били свързали с посредника RIA, била информирана, че преводът не е наличен, тъй като парите са изплатени. До RIA било отправено второ питане от служителите на „Изипей“ с искане да им бъде предоставена информация за представения документ за самоличност и подписа на лицето, получател на превода, като служителите я информирали, че след получаване на исканата информация ще получи обратно обаждане от служителите на „Изипей“. След като не получила такова обаждане, нито на 22.02., нито на 23.02.2020г., на 25.02.2020г. ищцата депозирала жалба пред „Изипей“ с претенция за възстановяването на сумата на паричния превод, който не бил изплатен на посочения в платежната разписка получател. След многобройни разговори проведени със служителите на „Изипей“ на 13.03.2020г. получила отказ на 5 претенцията си за възстановяване на сумата от 2000евро, което станало причина да депозира жалба до Помирителната комисия за платежни спорове към Комисия за защита на потребителите и било образувано Помирително производство №38/2020г, което приключило с Помирително предложение от 15.06.2020г., в което беше предложено „Изипей“ АД да се съгласи да й възстанови сумата от 2000 евро, представляващи равностойността на нареден от нея международен паричен превод, изплатен от партньор на дружеството на неизвестно лице, след представяне на фалшифициран документ за самоличност.

Твърди се, че на 16.07.2020г. ищцата получила уведомително писмо от Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП, с което я информирали, че „Изипей“ АД не приема изготвеното помирително предложение и помирителното производство се прекратява.

Визира се, че съдът следва да има предвид, че към момента на правопораждащия юридически факт- извършването на неразрешена платежна операция, са в сила Директива 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на Директиви 2002/65/ЕО, 2009/1 Ю/ЕО, 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО/ Директива 2015/2366, транспонирана в българското законодателство със Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС обн.ДВ, бр.20/06.03.2018г. в сила от същата дата) и Наредба №3 от 18.04.2018г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и използване на платежни документи /обн.ДВ бр.37/04.05.2018г./. Съгласно чл.79 ЗПУПС „Отговорност на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни операции „ ал.1 на същия член- В случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай, не по- късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията.