Определение № 4010 от 19.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4010 гр. Варна, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20243100501051 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Въззивницата-ответница Д. М. З., представлявана от адв.Д. М., е подала молба, с която се иска изменение на постановеното по делото Решение №889/30.07.2024г. в частта за разноските, като се увеличи размерът на присъденият по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатски хонорар от 700лв., със сумата на дължимото върху същият ДДС.

Твърди се в молбата, че възнаграждението на адвокат, регистриран по ДДС, следва да включва и въпросният данък, тъй като представителството по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. не е безвъзмездна услуга. Ето защо се поддържа, че съдът е следвало да присъди адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, което обаче не е сторено. Излагат се подробни доводи в подкрепа на застъпеното становище и се сочи относима съдебна практика.

От насрещната страна по молбата “Профи Кредит България“ ЕООД е постъпил отговор, с който се поддържа становище за нейната неоснователност.

Наред с горецитираната молба, е постъпила такава и от въззиваемият-ищец “Профи Кредит България“ ЕООД, с която се иска изменение на решението в частта за разноските, като се претендира редуциране, поради прекомерност на присъденият в полза на насрещната страна адвокатския хонорар от 700лв. до сумата от 200лв. Развити са подробни съображения в подкрепа на тезата за ниска фактическа и правна сложност на делото, както и за правната природа на съдебните разноски, който не следва да служат за обогатяване, а за възмездяване.

Сочи се многобройна съдебна практика и се моли за определяне на разноски в полза на ищцовата страна в общо размер от 200лв.

От насрещната страна по молбата Д. М. З. е постъпил отговор, с който се поддържа 1 становище за нейната неоснователност.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбите за изменение на решението по чл.248 от ГПК са допустими, като подадени в срок от легитимирани страни, като предвид характера на исканията на страните, списъкът по чл.80 от ГПК не съставлява условие за допустимост на производството. Ето защо молбите, следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество, молбите са неоснователни, по следните съображения:

С постановеното по настоящото дело решение, чието изменение се иска, въззивният съд е уважил жалбата на Д. М. З. като е отхвърлил претенциите на “Профи Кредит България“ ЕООД за разликата над 2930лв. до претендираните от 3000лв., представляващи главница по договор за потребителски кредит, за сумата от 1407.40лв., представляваща договорно възнаграждение и за сумата от 377.21лв., представляваща лихва за забава върху главницата, като е потвърдил решението по отношение на иска за главница в размер от 2900лв.

С оглед изхода на спора в полза на “Профи Кредит България“ ЕООД са присъдени деловодни разноски за всички инстанции /заповедно и исково-първоинстанционно и въззивно производства/ възлизащи общо на 367лв., от които 117.20лв.-държавна такса и 250лв.-юрисконсултско възнаграждение. В полза на Д. М. З. са присъдени деловодни разноски за внесена ДТ в размер от 69.29лв., а на пълномощникът й адв.Д. М., е присъдена сумата от 700лв., съставляваща определен при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатски хонорар.

На първо място съдът намира за неоснователни доводите на адв.Д. М., че към вече определеният адвокатски хонорар следва да се добави и ДДС. Вярно е, че съществуват колебания в съдебната практика по въпроса, следва ли да се начислява ДДС върху присъден по реда на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗА адв.хонорар, но преобладаващото становище, което трайно споделя се и от настоящия състав е, че ако предоставилият услугата адвокат, се явява данъчно задължено лице по ЗДДС, то с оглед нормата на чл.26, ал.2 от ЗДДС доставката попада в кръга на облагаемите с ДДС доставки по чл.2, т.1 от ЗДД, без значение дали адвокатското възнаграждението се дължи от представляваната страна или от насрещната такава. От друга страна обаче при определяне на настоящото възнаграждение, факта на регистрация на адв.М. по ЗДДС е съобразен от съда, тъй като същият не еднократно е изтъкнат в искането за присъждане на деловодни разноски. Липсата на посочване, че във възнаграждението е включен ДДС не презумира, че дължимият данък не включен в определеният от съда краен размер на хонорара, а води до непълнота, която следва да се преодолее, чрез изричното отбелязване на това обстоятелството, а имено че процесният хонорар е с включен ДДС.

Неоснователни са и оплакванията на “Профи Кредит България“ ЕООД, че адвокатски хонорар размер от 700лв. е прекомерен, тъй като вече се изложи посочената сума включва възнаграждение за заповедно, първоинстанционно и въззивно искови производства, също 2 така и ДДС. В този смисъл хонорарът не се явява прекомерен, особено при съпоставянето му с определеното в полза на молителя юрисконсултско възнаграждение от 250лв.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, съответно че молбите на страните по чл.248 от ГПК, се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Воден от горното, съставът на Окръжен съд Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молбата на Д. М. З., с ЕГН **********, представлявана от адв.Д. М., с която се иска изменение в частта за разноските на Решение №889/30.07.2024г. по в.гр.д.№1051/2024г. на ОС Варна, като се увеличи размерът на присъденият по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатски хонорар от 700лв., със сумата на дължимото върху същият ДДС, като неоснователна, тъй като определеният от съда хонорар е с включен ДДС.

ОСТАВЯ без уважение молбата на “Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, с която се иска изменение в частта за разноските на Решение №889/30.07.2024г. по в.гр.д.№1051/2024г. на ОС Варна, чрез редуциране поради прекомерност на размерът на присъденият в полза на насрещната страна адвокатски хонорар от 700лв. на 200лв., като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3