Решение № 118 от 05.05.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Монтана, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500039 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 358 от 29.11.2022 г., постановено по гр. дело № 2217 по описа за 2021 г. Районен съд-Лом е отхвърлил предявеният от Р. Р. с ЕГН ********** срещу Н. Б. с ЕГН * и „С.“ ЕООД с ЕИК * иск с правно основание чл.40 ЗЗД за обявяване на недействителни в отношенията между Р.

Р. и Н.Б. и „С.“ ЕООД сключените от Н. Б.: Договор за наем на земеделска земя, сключен на 06.11.2020 г., вписан в Служба по вписванията при РС-Лом с вх. рег. № */11.11.2020 г., акт № *, том *; Договор за преаренда на земеделска земя от 15.06.2021 г. с вх. рег. № */17.06.2021 г., акт *, том * на Служба по вписванията при РС-Лом и Договор за преаренда на земеделска земя от 15.06.2021 г. с вх. рег. № */17.06.2021 г., акт *, том *на Служба по вписванията при РС-Лом. Първоинстанционният съд е отхвърлил и предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД (накърняване на добрите нрави), чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД (невъзможен предмет) и чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД (липса на съгласие), целящи прогласяване на нищожността на гореописаните договори. Също така ищецът е осъден да заплати на ответниците и сторените в производството разноски.

1

Недоволен от постановеното решение е Р. Р., който го обжалва, чрез процесуален представител адв. Н. В., с доводи за необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се поддържа, че увреждането в случая се изразява в сключването от пълномощника на стопански безсмислен договор и освен това представлява самоувреждаща сделка. В тази връзка се твърди, че съдът не е съобразил задължителната практика, според която увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми.

Излагат се съображения, че уговореното от пълномощника арендно плащане е занижено спрямо средното такова за процесните имоти, както и че уговорката за плащане на рента на собствениците е увреждаща по отношение на преарендодателят. Твърди се, че действията на пълномощника са недействителни, тъй като съгласно т.6 от пълномощното упълномощителят е ограничил качеството, в което да бъде представляван, а именно като арендатор/наемател, а не като преарендодател/пренаемател. Сочи се, че е налице недобросъвестност в представителя и третото лице, с което е договарял. В жалбата се излагат и подробни съображения относно неправилността на решението в частта с, която са отхвърлени предявените в условията на евентуалност искове с правно основание чл.26 ЗЗД. Иска се от съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да се уважат предявените искове и да се присъдят сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. Б. и „С“ ЕООД, чрез своя пълномощник адв. И. М., с който същата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че процесните договори са сключени от пълномощник, разполагащ с представителна власт да сключва договори за преаренда, а уговореното рентно плащане е съобразено с пазарните условия и цени. Излагат се доводи, че не е налице договаряне във вреда на Р. Р.. Също така са релевирани подробни съображения по отношение на неоснователността на евентуалните искове за прогласяване на нищожност на процесните договори. Моли се съдът да потвърди първоинстанционното решение като правилно.

В съдебно заседание въззивникът заявява, че поддържа жалбата и моли съдът да отмени първоинстанционнното решение като неправилно и необосновано. Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съдът да 2 потвърди обжалваното решение, като присъди сторените разноски.

Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.

Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че към датата на сключването на процесните договори уговорената цена не е съществено занижена, предвид средното рентно плащане за ниви от същия регион. Прието е също, че уговореното заплащане на рента, което преарендаторът ще плаща на собствениците не уврежда интересите на преарендодателят – ищец, тъй като няма данни за каква сума ищецът е сключил договори за аренда за същите имоти с техните собственици, респ. не може да се презюмира, че същият ще дължи някакво доплащане към собствениците. Районният съд приел, че страните, сключили процесните договори, не са действали недобросъвестно, а фактът, че същите имат родствена връзка не презюмира намерение да причинят вреди на представлявания. По отношение на евентуалния иск с основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД първоинстанционният съд приел, че не са накърнени добрите нрави, тъй като не е налице значителна нееквивалентност на престациите на страните по процесните договори. Отхвърлено и е твърдението за „невъзможен предмет“ по смисъла на чл.26, ал.2 пр.1 ЗЗД, тъй като в договорите за преаренда е установен размер на арендно плащане и на кого то се дължи, респ. не е налице неопределеност на престацията, нито на получаващото я лице. Първостепенният съд приел, че в случая не може да се обявят за нищожни договорите на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради „липса на съгласие“, тъй като тази хипотеза е приложима само, когато ищецът твърди в исковата молба, че лично е сключил договорите, а в случая са въведени твърдения, че те са сключени чрез представител.

На първо място, по отношение на иска по чл.40 ЗС настоящата инстанция намира следното:

От фактическа страна е установено, че въззиваемата Н. Б. е работела по 3 трудово правоотношение при въззивникът Р. на длъжност „*“, по силата на трудов договор № */01.05.2011 г. до 01.08.2021 г. Трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие на страните със Заповед № */02.08.2021 г. на работодателя.

Докато въззиваемата Б. работела по трудов договор при въззивника, последният издал пълномощно, с което упълномощил Б. за извършване на различни действия, свързани с дейността му като земеделски производител.

След прекратяване на трудовото правоотношение Р. отправил до Б. нотариална покана, връчена й на 30.08.2021 г., с която оттеглил всички пълномощия, които й дал до този момент.

От представения Договор за услуга, сключен на 01.12.2010 г. е видно, че дружеството „С.“ ЕООД с ЕИК * е приело да извършва възложените от ЧЗПР. Р. необходими действия, свързани с дейността на земеделския производител, като конкретните дейности били определени с пълномощни от възложителя.

По делото не е спорно, че дружеството „С.“ ЕООД е еднолична собственост на Д.А.– майка на въззиваемата Б.

Безспорно установен е и фактът, че въззиваемата Б., едновременно действаща като пълномощник на Р. Р. в качеството му на наемодател/преарендодател и на „С.“ ЕООД в качеството му на наемател/преарендатор, сключила три договора – един за наем и два за преаренда на земеделски земи с предмет общо шест недвижими имота, както следва:

Договор за наем на земеделска земя, сключен на 06.11.2020 г., вписан в Служба по вписванията – гр.Лом, с вх. рег. № */10.11.2020 г., Акт № *, том *, сключен за срок от 10 стопански години, считано от стопанската 2022/2023 г. Предмет на договора е нива с идентификатор № * по КККР за землището на с.*, общ.*, с площ 17002 кв.м. Размерът на уговореното плащане по договора за наем е 40,00 лв. за декар.;

Договор за преаренда на земеделска земя с вх. рег. № */17.06.2021 г., Акт *, том *, към договор за аренда, вписан с дв. вх. рег. № *от 15.04.2016 г., Акт *, том * на Служба по вписванията – гр.Лом, сключен за срок от 4 стопански години, считано от стопанската 2021/2022 г. Предмет на договора са имоти: нива с идентификатор № *, с площ 18367 кв.м, нива с 4 идентификатор № *, с площ 2017 кв.м., нива с идентификатор № *, с площ 1003 кв.м., като всичките ниви се намират в землището на с. *, общ.*. Размерът на уговореното плащане по договора е 50,00 лв. за декар и се дължи на собствениците на имотите.;

Договор за преаренда на земеделска земя вх. рег. № */17.06.2021 г., Акт *, том *, към договор за аренда, вписан с дв. вх. рег. № *от 05.02.2013 г., Акт *, том *, на Служба по вписванията – гр.*, сключен за срок от 2 стопански години, считано от стопанската 2021/2022 г. Предмет на договора са имоти: нива с идентификатор № *, с площ 4707 кв.м., находяща се в землището на с. *, общ.*, както и нива с идентификатор № *, с площ 3401 кв.м., находяща се в землището на с.*, общ.*. Размерът на уговореното плащане по договора е 50,00 лв. за декар и се дължи на собствениците на имотите.

Представени са и заповеди на Директора на ОД „З.“ – *с номера: № */19.12.2019 г.; № *от 17.12.2019 г.; № */19.12.2019 г.; № */17.12.2019 г. и № */17.12.2019 г., видно от които е определена цена на имотите – полски пътища, попадащи в масивите за ползване, на базата на средното годишно рентно плащане за имоти с начин на трайно ползване – ниви, което за землищата е, както следва: с. *– 45,00 лв. за дка; с. * – 49,00 лв. за дка; с. *– 44,00 лв. за дка; с. *– 48 лв. за дка и с. *– 44,00 лв. за дка.

Дадените от свидетелите Л.Г., Т.Д., М.В. и Н.С. показания са неотносими към спора, поради което съдът не следва да ги цени. Единствено показанията на св. П. П. съдът ще прецени наред с останалия доказателствен материал. Според този свидетел в региона на *за стопанската 2021/2022 г. минималното рентно плащане е по 80 лв. на декар.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Не е спорно както в теорията, така и в практиката, че фактическия състав, пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД се състои от два елемента: 1) обективен - договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по него (трето лице) е във вреда (уврежда) представлявания и 2) субективен – „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора (трето лице) за увреждането на представлявания. Както е изяснено в мотивите на т.3 от Тълкувателно решение 5/2016 по тълк.дело № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, като е достатъчно да е налице сигурност, че вредата ще настъпи. Преценката 5 за наличието на увреждане се извършва към момента на сключване на договора. По отношение на субективния елемент е пояснено, че той се изразява в недобросъвестността на двете страни, сключили договора, като те знаят (осъзнават), че сключения договор обективно уврежда представлявания, т.е не е необходимо да има общ сговор и общо намерение (цел) в представителя и насрещната страна да увредят представлявания. Съгласно съдебната практика за приложението на чл.40 ЗЗД е достатъчно третото лице да не е могло да не знае за увреждането на упълномощителя ( Решение № 1193 от 10.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4702/2007 г., V г. о.).

Принцип в института на доброволното представителство е задължението на пълномощника да действа винаги в интерес на упълномощителя, като това задължение не отпада, дори когато представляващия е получил широки правомощия, включително и право да договаря със себе си. Съдът намира, че когато се прави преценка дали даден договор е сключен във вреда на упълномощителя, както и при преценката дали е осъществен субективния елемент на сговаряне за увреждането, от значение са всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да сключи оспорваната сделка.

В случая се установи, че въззиваемата Б. е сключила в качеството си на пълномощник на Р. Р. и на С. „ЕООД“ два договора за преаренда, като съдът намира, че същата е действала в рамките на предоставената й от пълномощното власт, тъй като в т.5 от последното е споменато, че същата може при нотариус да подписва договори и анекси от името на упълномощителя Р. като арендатор (наемател) и арендодател (наемодател).