Решение № 272 от 23.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Бургас, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Ж. Попова

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Димо Янч. Маджаров като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600827 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на адвокат Сава Каров от Адвокатска колегия – Бургас, действащ като служебен защитник на подсъдимия А. П. Ж., *** гражданин, роден на *** г., ЕГН **********, против Решение № 45 от 23.04.2024 г., постановено по НОХД № 113/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър.

С атакуваното решение подсъдимият А. Ж. е признат за виновен, затова че на 10.08.2022 г. в гр. Обзор, в жилище, находящо се на ул. „***“ № *, в условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удар с ръка в главата, е причинил лека телесна повреда на Т. Г. П. с ЕГН **********, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето – деяние, представляващо престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а, вр. чл. 130, ал.2 НК, като на основание чл.

78А, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено 1 административно наказание „глоба“ в размер на 3500 (три хиляди и петстотин лева).

С атакуваното решение подсъдимият Ж. е осъден и да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата от 117 лв. (сто и седемнадесет лева), представляваща направените разноски във връзка с разследването в досъдебното производство.

Първоинстанционното решение е обжалвано в частта му, касаеща наложеното на подсъдимия административно наказание. Възразява, че определената глоба е прекомерна, тъй като размерът й не бил съобразен с икономическата обстановка в страната и с материалното положение на подсъдимия. Твърди се, че високият размер на паричната глоба прави наложеното наказание явно несправедливо, затова се иска изменение на първоинстанционното решение и се предлага на подсъдимия да бъде определена минимална по размер глоба.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Според него първостепенният съд е установил всички относими за правилното решаване на делото факти и обстоятелства, като е обсъдил и аргументирал и вида и размера на наложеното наказание. Прокурорът споделя доводите на районния съд за превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, с които е аргументирал размерът на наказанието глоба над средния, определен от закона, затова намира глобата за вярно отмерена и справедлива. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Подсъдимият А. Ж., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема отношение по въззивната жалба. Служебният му защитник поддържа въззивната си жалба на основанията, посочени в нея. Твърди, че макар и определена по размер в посочените от закона граници, наложената на подсъдимия глоба няма да постигне целеният с нея резултат, тъй като е тежка и е несъобразена с материалното и семейно положение на Ж.. В тази връзка защитникът акцентира на факта, че подсъдимият няма постоянни доходи и глоба в такъв висок размер ще доведе всъщност до неблагоприятно положение за неговите деца и жена. Моли за налагане на глоба в по-нисък размер, като изразява становище, че за постигане целите на наказанието е по-важна неговата необратимост, а не неговия размер.

2

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши в пределите, посочени в чл. 314 ал.1 от НПК, цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, тъй като е предявена в предвидения от закона срок от надлежна страна по делото, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

Производството пред районния съд се е развило по реда на глава ХХVІІІ от НПК.

Въззивният съд намира, че в хода на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации. Въззивният съд, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция. Ето защо настоящият въззивен състав изцяло споделя възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка по делото, а именно:

Подсъдимият А. П. Ж. е роден на **** г. в гр. ***, ***, гражданин е на 3

***, адресът му на пребиваване е в град ***, ул. „***“ № *, има завършено *** образование, ***, ***, ***, ЕГН **********. От характеристичната справка за лицето се установява, че има данни за системна употреба на алкохол.

От около 2010 . подсъдимият Ж. заживял на семейни начала със св. Т. П. в дома на нейните родители в гр. ***, ул. „***“ № *. От съжителството си подсъдимият и П. имали две общи деца.

В началото на връзката им отношенията помежду им се развивали нормално, но около 2019 г. подсъдимият започнал да употребява системно алкохол, вследствие на което започнал да проявява агресия в обитавания от тях дом. На 27.11.2019 г. Ж. ударил П. с дреха, а след това с юмрук. На 30.11.2019 г. П. била в дома си и около 18:00 часа Ж. се прибрал, и започнал да обижда децата им. Докато св. П. ги обличала подсъдимият й нанесъл три удара с юмрук в тила, след което я съборил на земята и започнал да я души с ръце. За случая била сигнализирана РП Бургас, ТО Несебър, като било образувано ДП № 304 ЗМ – 1925/2019 г. по описа на РУ-Несебър, прекратено по-късно с постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.04.2020 г.

(л. л. 87 – 88 от ДП). На 03.07.2020 г., около 13:00 часа, св. П. се прибрала в дома си и заварила Ж. в нетрезво състояние. След като започнал да се дразни с нея и да я обижда, тя му казала да напусне жилището им. Обърнала се с гръб към него, за да излезе от стаята и чула нещо да се удря във вратата, а когато се обърнала установила, че това бил кухненски нож, хвърлен от Ж. по нея. За случая бил подаден сигнал до РП Бургас, ТО Несебър, като било образувано ДП № 304 ЗМ – 330/2020г. по описа на РУ Несебър, прекратено с постановление за прекратяване на досъдебно производство от 28.01.2021 г. (л. л. 76 – 77 от ДП).

На 08.08.2022 г. св. П. се прибрала от работа. Тя видяла, че Ж. е в двора и във видимо нетрезво състояние обижда майка й, затова му казала да напусне къщата. Подсъдимият започнал да обижда и нея. П. се качила на третия етаж и започнала да готви, но Ж. се качил при нея като там продължил да я обижда, да я блъска, ударил я няколко пъти отзад и отстрани по главата. След това се съблякъл чисто гол. Св. П. му направила забележка да се облече заради дъщеря им, но той отново я ударил. Впоследствие Ж. се скарал и с бащата на П.. За този случай бил подаден сигнал на полицейските органи от тяхна съседка – свидетелката П. Д. В.. Сигналът бил подаден около 20:00 часа на 4

08.08.2022 г., като на място пристигнали полицейските служители – свидетелят В. З. и колегата му – К. П.. При разговор с В. те разбрали, че причината за сигнала е скандал в дома на подсъдимия, както и че Ж. се разхождал гол, ударил св. Г. П., а също така и дъщеря му – свидетелката Т. П..

Полицейските служители намерили подсъдимия Ж. на втория етаж като установили, че е във видимо нетрезво състояние и лъха на алкохол. Той буйствал и говорел несвързано, поради което се наложило да бъдат използвани помощни средства – белезници, при задържането му.

На 10.08.2022 г. сутринта подсъдимият Ж. се прибрал в дома в гр. Обзор, като св. П. вече била заминала на работа. Когато след обяд тя се върнала от работа, установила, че той пак бил във видимо нетрезво състояние. Ж. отново започнал да обижда П. и да буйства. Нанесъл й удар с ръка в областта на главата, като този път сигнал до съответните полицейски органи подал баща й – св. Г. П.. Около 18:40 часа на място се явили полицейските служители – св.

В. Т. и колегата му – З. Ф.. Те установили Ж. и П., като подсъдимият, във видимо нетрезво състояние, бил на двора и отправял обиди към св. П.. Дори след намесата на полицейските служители подсъдимият не прекратил това свое поведение. Поради държането му Ж. отново бил задържан за срок от 24 часа от полицейските служители, като на 11.08.2022 г. му бил съставен протокол за полицейски предупреждение (л. 14 от ДП).

Видно от писменото заключение по назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза (л. л. 90 – 91 от ДП), пострадалата П. е получила удар в областта на главата без видими травматични увреждания, вследствие на което е претърпяла болка.

Гореизложената фактическа обстановка, описана в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, настоящия въззивен съдебен състав намира за относима и достатъчна за решаването на правния спор. Тя се установява по несъмнен начин от показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели Г. Н. П. (л. 26 от ДП), П. Д. В. (л. 28 от ДП), Н. Г. П.

(л. 56 от ДП), В. З. (л. 54 от ДП) и В. Т. (л. 55 от ДП), а също и от показанията на св. Т. П., дадени от нея в досъдебното производство (л. 23 и л. л. 72-73 от ДП), както и по време на проведеното съдебно следствие. Фактическата обстановка, изведена по-горе, се установява и от писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствената маса, а именно 5 справки за съдимост на подсъдимия (л. л. 30-35 от ДП); характеристична справка и справка криминални прояви (л. л. 36-38 от ДП); докладна записка за регистрирани жалби (л. 58 от ДП); постановление от 28.01.2021 г. на Районна прокуратура – Бургас /РП/, Териториално отделение /ТО/ - Несебър, за прекратяване на досъдебно производство /ДП/ (л.76-77 от ДП) и постановление от 02.06.2021 г. на РП – Бургас, ТО-Несебър, за отказ от образуване на ДП (л. л. 78-79 от ДП). За изясняване на относимата за правилното решаване на правния спор фактическа обстановка от важно значение е и приложеното по делото писмено заключение по назначената в ДП съдебномедицинска експертиза /СМЕ/.

Правилно за установяване на посочената по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд не се е доверил на обясненията на подсъдимия Ж., доколкото те не само противоречат на целия събран доказателствен материал, но са непоследователни, неясни и нелогични. Както правилно е отбелязал районният съд, обясненията на подсъдимия са и негово средство на защита, чрез което същият, без страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, може да възпроизвежда факти и събития, които макар да не са се осъществили обективно, биха били удобни за аргументиране на възприетата и следвана от него защитна позиция. Затова съдът следва да приема за достоверни само онези обяснения на подсъдимия, които намират своята подкрепа в другите, кредитирани от съда доказателствени източници по делото. В настоящия случай първоинстанционният съд, анализирайки внимателно обясненията на Ж., логично ги е отхвърлил като недостоверни, защото те са в противоречие с останалите доказателства и доказателствени средства, ценени от съда като годни, достоверни и относими към предмета на доказване.