Определение № 1664 от 09.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1664 гр. София, 09.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Частно касационно търговско дело № 20268003900138 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Про лего“ АД срещу определение № 21406 от 30.10.2025 г., постановено по в.гр.д. № 4019/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта му за разноските, като в полза на адвоката, упълномощен да представлява ищеца, бъде присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита във въззивното производство в понисък размер от този, определен с решението.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като размерът на възнаграждението, което съдът е присъдил в полза на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на ищеца във въззивното производство, не отговаря на правната и фактическа сложност на делото, която е ниска, и на извършените от адвоката действия за защита по него. Посочва се, че в производството пред въззивната инстанция е проведено само едно открито съдебно заседание, като в него не са събирани нови доказателства.

Ответникът по частната жалба - адвокат А. А., който е лицето, имащо право да получи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в качеството му на адвокат, упълномощен от ищеца в производството, я оспорва. Заявява, че определеното от въззивния съд адвокатско възнаграждение съответства на правната и фактическа 1 сложност на делото. То е усложнено в резултат на поведението на ответника, който оспорва всеки акт на съда, постановен по него, и който е подал нередовна въззивна жалба, което е забавило производството по нейното разглеждане поради необходимостта да бъдат извършени допълнителни действия по администриране от първоинстанционния съд.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната жалба доводи и данни по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т.

2 ГПК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, поради което е допустима.

Производството по в.гр.д. № 4019/2024 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника по исковете „Про лего“ АД срещу решение № 16493 от 12.10.2023 г., постановено по гр.д. № 17861/ 2023 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 85-ти състав. То е приключило с решение, в което апелативният съд се е произнесъл и по разпределяне на отговорността за разноски, като е счел, че съобразно изхода на делото по подадената въззивна жалба право на такива има въззиваемият В. Л. Т., който е ищец по исковете. Предвид това, че лицето е представлявано в хода на въззивното производство от адвокат А. А., който се е съгласил да му предостави безплатно адвокатска помощ, ответникът е осъден на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адвоката възнаграждение за осъществената защита, което е определено в размер на 2 300 лв.

Ответникът „Про лего“ АД е направил искане съдът да измени постановеното решение в частта му за разноските, като в полза на адвокат А. бъде присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита във въззивното производство в по-нисък размер от този, определен с решението. С обжалваното определение въззивният съд е приел тази молба за неоснователна. За да стигне до този извод, той е отчел, че ищецът има качеството на потребител, поради което и предвид практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ възнаграждението, което следва да бъде определено на адвоката, осъществил безплатната му защита, трябва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд и обема на извършените действия. Счел е, че не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., защото тази уредба противоречи на чл. 101, параграф 1 ДФЕС съгласно задължителното тълкуване, 2 дадено в Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. С оглед на това и като е взел предвид характера на спора, който се отнася до потребителска защита, както и положения от упълномощения от ищеца адвокат труд и извършените от него процесуални действия, въззивният съдът е намерил, че размерът на възнаграждението, което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв трябва да се присъди на този адвокат за осъществената от него безплатна защита във въззивното производство, възлиза на сумата от 2 300 лв., до която то е присъдено с решението.

На първо място при разглеждане на подадената частна жалба, трябва да бъде посочено, че предметът на произнасяне от настоящия съдебен състав по нея е ограничен само до въпроса дали размерът на адвокатското възнаграждение, което се дължи на адвокат А. А. за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца във въззивното производство, следва да бъде определен на сума, която е по-ниска от 2 300 лв. В него не се включва разглеждането на въпросите дали в полза на упълномощения адвокат е възникнало изобщо правото по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за присъждане на адвокатско възнаграждение, както и дали неговото заплащане трябва да се възложи в тежест на ответника, защото в молбата по чл. 248 ГПК ответникът не възразява срещу произнасянето на въззивния съд по тях.

В чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в редакцията на нормата преди изменението й с ДВ, бр. 17 от 2026 г., която е приложима в случая, е предвидено, че когато от адвоката е оказана безплатна правна помощ, съдът определя възнаграждението, което му се следва, в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Съдът не следва да прилага нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в частта, с която в нея е регламентиран минимален праг, под който не може да бъде определен размерът на адвокатското възнаграждение за оказана в съдебното производство безплатна защита на страната, чрез препращане към размерите на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., защото в тази си част тя противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС съгласно задължителното тълкуване, дадено в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. В тази насока е константната практика на ВКС - Определение № 1806 от 28.06.2024 г., постановено по ч.т.д. № 586/2024 г. по описа на ВКС, І І т.о., Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/ 2022 г. по описа на ВКС, I т.о., Определение № 4497 от 09.10.2024 г., постановено по т.д. № 2886/ 2024 г. по описа на ВКС, IV гр.о. и др. Размерът на възнаграждението, което се следва на адвокат А. А. за осъществената от него безплатна защита на ищеца в проведеното въззивно производство, трябва да бъде определен от съда при съобразяване на всички обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за неговата действителна правна и фактическа сложност. Това са видът на спора, интересът на делото, видът и количеството на извършената от адвоката работа.

Първите обстоятелства, които са от значение за определяне на правната и 3 фактическа сложност на делото пред въззивната инстанция, са това, че предмет на разглеждане са отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК за недължимост на отделни вземания, както и че общият материален интерес в производството е 21 700 лв. Следва да се отчете и това, че ответникът се е защитавал по тези искове с възражение за тяхната недопустимост, във връзка с което е заявено и оплакване за недопустимост на обжалваното решение в подадената от него въззивна жалба. Наред с това във въззивната жалба той е формулирал и оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд, с което тези искове са разгледани по същество. Тези обстоятелства са обусловили необходимостта упълномощеният от ищеца адвокат да организира защита по всяко оплакване за различните по вид пороци на първоинстанционното решение и сочат на по-голяма правна и фактическа сложност на делото пред въззивния съд. Същевременно трябва да бъде взето предвид и това, че във въззивното производство е проведено само едно открито съдебно заседание, като не са събирани нови доказателства. При съобразяване на всички тези обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че размерът на възнаграждението, което следва да се определи на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на упълномощения адвокат за осъществената от него безплатна правна помощ във въззивното производство, не трябва да е по-нисък от този, присъден с въззивното решение от 2 300 лв. Това прави неоснователна подадената от ответника молба за неговото изменение в частта му за разноските, както е счел и въззивният съд в обжалваното определение, поради което то следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 21406 от 30.10.2025 г., постановено по в.гр.д.

№ 4019/2024 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III-В състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4