Протокол № 296 от 19.02.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 296 гр. Пазарджик, 19.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220104246 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът А. А. Д. не се явява, редовно призован. За него се явява адв. Л.

К., редовно упълномощен да го представлява, с пълномощно приложено по делото.

Не се явява представител за ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, редовно призовано.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическа страна.

АДВ. К.: Поддържам исковата молба изцяло, така както е депозирана.

СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Към настоящия момент няма как да бъде постигната спогодба, тъй като не се явява процесуален представител на ответника.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

1

В подадената искова молба се твърди, че ищец има новозаведено изпълнително дело № 1064/2024 год. по описа на ЧСИ - Д. С., рег. № 889, с район на действие Окръжен Съд - Пазарджик, за заплащане на парично задължение, както следва: Главница в размер на 10 182 лв., в полза на взискателят - цесионер и ответник „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК:131001375, с адрес гр. София – 1766, район „Витоша” ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 6, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6.

Твърди се, че е налице новонастъпило обстоятелство, а именно: изтичане на предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност по отношение на вземането на ответното дружество, след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защита на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по коетое издадено изпълнителното основание.

Твърди се, че относно наличие на правен интерес от предявяване на настоящият отрицателен установителен иск е, че ищецът има правен интерес да установи недължимостта на съществуващите в полза на кредитора вземания, доколкото последният се е снабдил с изпълнителен лист и би могъл във всеки един момент да инициира ново изпълнително производство срещу длъжника. В този смисъл, моята правната сфера / на ищец / се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителен лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му. изпълнителния процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси е отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на погасителната давност е своевременно упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че 2 то не е упражнено в определен от закона срок от време.

Твърди се, че през 2021 г. в PC – Пазарджик ищецът предявил иск, с правно основание чл. 439 от ГПК, срещу същият - ответник, за погА.и по давност вземани, по които е образувано и водено изп. дело № 3306/2016 год. по описа на ЧСИ - П. И., рег. № 821, въз основа на което е образувано гражданско дело № 132/2021 г. по описа на съда. Съгласно влязло в сила Решение № 532/23.06.2021 г., издадено по визираното гражданско дело, съдът отхвърлил иска като - неоснователен и недоказан. Чрез влязло в сила Решение № 217/18.11.2021 г. на Окръжен съд-Пазарджик, по въззивно гражданско дело № 571/2021 г. по описа на съда, изцяло е потвърдено решението на първоинстанционния съд.

Твърди се, че за да го отхвърли PC - Пазарджик, е приел следната фактическа обстановка: Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГНК за оспорване на изпълнението по изп.д. №20168210403306 по описа на ЧСИ П. И., рег. № 821 /е предишен № 20148830401195 по описа на ЧСИ П.

И.а, рег. № 883/, предприето въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 16.09.2011 г., издадени по ч.гр.д. № 3708/2011г. на РС Пазарджик, за заплащане на сумите: 10182 лв. - главница, 609.17 лв. договорна лихва, 549.31 лв. - наказателна лихва, ведно със законната лихва за забава от 15.09.2011 г. до плащането, както и на сумите: 798.98 лв. - разноски по делото и 5 лв. Държавна такса за издаване на изпълнителния лист, тъй като правото на принудително изпълнение е погА.о по давност, настъпила след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът А. А. Д. твърди, че срещу него се провежда принудително изпълнение за събиране на горепосочените суми, по което ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: 131001375, се легитимира като взискател, въз основа на договор за цесия от 31.01.2018 г., сключен между него и предишния кредитор „Обединена Българска банка“ АД, за която цесия ищецът не е уведомен.

Твърди се, че от представените от страните писмени доказателства е видно, че оспореното от ищеца изпълнение е започнало по молба на цедента „Обединена българска банка“ АД, депозирана пред ЧСИ П. И.а, рег. № 883 на 09.12.2014 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.09.2011г. по ч.гр.д. № 3708/2011г. по описа па PC – Пазарджик, въз основа на влязла в сила 3 заповед за изпълнение но чл. 417 ГПК. Към момента на започване на изпълнението давностният срок по чл.117 ЗЗД не е бил изтекъл. С молбата взискателят е поискал прилагането на конкретен изпълнителен способ запор върху движими вещи и вземания на длъжника. Запорите са наложени още с връчването на поканата за доброволно изпълнение на длъжника на 11.01.2015 г., а на 22.01.2015 г. е извършен опис на движими вещи, собственост на длъжника. Така подадената молба е редовна, отговаря на изискването по чл.

426, ал. 2 от ГПК и доколкото в нея се иска извършването на поредица от изпълнителни действия, изграждащи предвиден в закона изпълнителен способ, тя прекъсва давността. Освен това, с образуването па изпълнителното дело погасителната давност е спряна и същата не е текла в хода на производството до момента на обявяване на тълкувателно решение ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК - през този период приложение намира ППВС №3/18.11.1980 г. От направените от ЧСИ отбелязвания върху изпълнителния лист е видно, че в резултат на приложените по искане на взискателя изпълнителни способи в периода 04.02.2015 г. - 17.01.2017 г. по изпълнителното дело са постъпвали суми за събиране на вземането, които са изплатени на взискателя. Тъй като през този период изпълнителните способи са дали целения от взискателя резултат, последният не може да бъде санкциониран за бездействието си да поиска прилагане на други изпълнителни способи, нито чрез прекратяване на изпълнителното дело, поради перемпция, нито чрез погасяване на вземането по давност. И перемпцията и давността са санкция срещу бездействието на кредитора, а докато по изпълнителното дело постъпват суми от приложените изпълнителни способи, взискателят не би могъл да прецени дали има нужда от прилагането на други изпълнителни способи. Ето защо в периода, през който успешно се осъществява конкретен изпълнителен способ, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не следва да се прилага, а погасителната давност се прекъсва с всяко отделно действие, изграждащо този способ, в т.ч. постъпването на събраните чрез него суми по сметката на съдебния изпълнител и тяхното разпределяне между взискателите. Считано от 17.01.2017 г. когато на взискателя е била изплатена последната постъпила сума в размер на 36.81 лв., до началото на устните състезания по настоящото дело не е изтекъл давностният срок по чл.117, ал.2 ЗЗД. Междувременно давността е била прекъсната още един път на 08.08.2018г. на основание чл.116, б. „а“ ЗЗД с 4 писменото изявление на длъжника, обективирано в приетата като писмено доказателство негова молба с вх. № 42892/08.08.2018 г. до ЧСИ, в която признава вече цедираното вземането по изпълнителния лист и то по отношение на новия взискател - ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Затова съдът е намерил, че искът за оспорване на изпълнението, което има за предмет вземането по изпълнителния лист от 16.09.201 1 г. издаден по ч. гр. д.

№3708/2011 г. на PC - Пазарджик, за заплащане на процесиите суми, е неоснователен и следва да се отхвърли. За да потвърди първоинстанционното решение. Окръжен съд – Пазарджик, изцяло е споделя крайните правни изводи на PC - Пазарджик, като е възприел описаната фактическа обстановка, възприета от първоинстанционния съд.

Твърди се, че последващите изпълнителни действия извършени, след влязлото в сила решение и установената фактическа обстановка са следните:

Чрез Уведомление е изх. № 26201/18.09.2024 г., издадено от ЧСИ-Д. С., рег. № 889, е наложил запор върху лек автомобил марка „Рено“, модел „Фуего GTL“, с рег. № РА******Н.

Сочи се, че според разпоредбата на чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителния ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо, възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителен лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случаят това е налице, тъй като срещу мен има образувано изп. дело № 1064/2024 г. по описа на ЧСИ - Д. С., рег. № 889, с район на действие ОС - Пазарджик, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателят за главница, лихви и разноски.

Твърди се, че само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако 5 длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита.

Сочи се, че според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. налагане на запор. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.