Решение № 4 от 12.01.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№4 гр. ХАСКОВО, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора Ц. Т. П. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20225600100482 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Х III,чл.124 и сл. от ГПК вр. с чл.2 ал. I т.3 от ЗОДОВ

Обстоятелства по иска

Представена е искова молба от К. Д. К., ЕГН:**********,********* против Прокуратурата на Република България с твърдяно основание чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ за изплащане на 60 000 лева неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху тази сума.Основната претенция е осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ,акцесорната претенция е осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

За да обоснове исковете си си ищецът твърди,че от 1994г. работи в системата на митниците. Последната заемана длъжност била Инспектор с ранг „ I V младши" в Агенция „Митници" в МП „Капитан Андреево" към Митница Свиленград.Изпълнявал работата си с голямо желание и старание.

Чувствал се удовлетворен и мотивиран да се развива в професията си.

Справял се добре, бил награждаван, поощряван и получавал високи оценки.

Работата била по-голямата част от живота му и семейството му се съобразявало с този факт.

Всичко в работата и живота на ищеца вървяло нормално до датата 13.12.2015г., когато бил уведомен да се яви в ОД-МВР -Хасково. Тогава установил, че срещу него е образувано досъдебно производство №2/2015г. по описа на С"БОП" Хасково, Кърджали за извършено престъпление от общ характер. В дома му били извършени претърсвания. На 14.12.2015г. бил 1 несправедливо обвинен в това, че в периода от месец март 2015г. до 13.12.2015г. в област Хасково и на ГКПП Капитан Андреево", с Г.П.Р. с ЕГН:**********, А.К.С. с ЕГН:**********, Ц.Н.П. с ЕГН:**********, С.П.Ч. с ЕГН:**********, С.П.К. с ЕГН:**********, Н.Р.К. с ЕГН:**********, А.Т.А. с ЕГН:**********, Д.А.К. с ЕГН:**********, Д.Л.Л. с ЕГН:**********, Г.Г.Г. с ЕГН:**********, А.Б.С. с ЕГН:**********, Г.А.Г. с ЕГН:**********, П.П.А. с ЕГН:**********, С.Н.К. с ЕГН:**********, К.А.С. с ЕГН:**********, И.Н.Ч. с ЕГН:**********, Д.Й.Г. с ЕГН:**********, Д.М.

Д. с ЕГН:**********, П.Г.П. с ЕГН:**********, З.С.Б. с ЕГН:********** и Х.

С.А. с ЕГН:**********, участвал в организирана престъпна групаструктурирано трайно сдружение от повече от три лица с цел да върши престъпления по чл.301, ал.1 от НК -Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева. " и по чл.282, ал.1 от НК – „Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.", като групата е създадена с користна цел и в нея участвал като длъжностно лице — старши митнически инспектор на Митнически Пункт „Капитан Андреево" в Митница „Свиленград" при Агенция „Митници" престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и пр.4 т.2 във вр. ал.2 от НК.

Въпреки доброволното явяване на ищеца в полицията и добросъвестното му поведение, бил задържан в ареста. За периода от 29.12.2015г. до 01.03.2016г. имал наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража" и прекарал повече от 3 месеца в ареста в гр.София.

Малко след проведената акция със Заповед №425 от 11.01.2016г. на Директора на Агенция „Митници" служебното правоотношение на К. бе прекратено. От този момент насам, освен,че бил несправедливо обвинен, бил и несправедливо уволнен от работат.

Станалото през края на 2015г. и началото на 2016г. причинило голям срив за здравето и психиката на ищеца. Не можел да проумее как бил обвинен в извършването на нещо, което никога не е направил. Тази несправедливост го съсипвала.

Близките на К. били в подобна ситуация,като не можели да проумеят случилото се,но и силно се притеснявали за него.

Ищецът сочи,че не знаел по какъв начин да им обясни че не е дал повод за случващото се. Те му вярвали, но изживяли заедно с него срама от ставащото.

Започнали да излизат публикации в местния и централния печат и по централните новини, които направили случая достояние на всичките му близки и познати. Точно в този момент митничарите от ГКПП „Капитан Андреево" били най-обсъжданата тема в цялата страна и същите понасяли по свой адрес повече негативни коментари, дори и от политиците. Дълги години след случая ищецът го било срам да споделя пред непознати, че по професия съм бил митнически инспектор.

2

Целият живот на К. се преобърнал,като се влошило здравето м. Развил исхемична болест на сърцето, артериална хипертония и нарушен глюкозен толеранс. Преди случилото бил здрав, свеж и пълноценен, редовно посещавал фитнес и спортувал. Сривът в състоянието му се дължал само и единствено на огромния стрес заради наказателното дело. Изведнъж остарял с години. Косата му набързо побеляла, а от стреса му окапали зъбите и се наложило да сложи импланти. Отслабнал много. Медицинските изследвания на здравословното състояние на ищеца се влошавали с бързи темпове. Развил също коронарна атероматоза, а впоследствие и остеофитоза. Бил диагностициран и с тежко заболяване Ласлатерална амиотрофична склероза - болест на двигателния неврон.

Вследствие на това вече бил инвалидизиран със 100% инвалидност - ТНР с чужда помощ. Престоят му в болници стана често явление. Живеел на легло, във физически мъки и душевни терзания,не можел да се храни нормално,можел да употребява само епределени храни. К. не бил пълноценен да се обслужва и придвижва сам. В тежест бил на близките си и се чувствал ненужен и безполезен.

К. твърди и че заради повдигнатото обвинение и обстановката у дома се променила към зле. Породили се семейни конфликти. Синът на ищеца не можел да издържи на случващото се, срамувал се и не можел да остане у дома и напуснал страната. Заминал да живее и работи в Англия, като зарязал образованието и професията си.

Според ищеца още два пъти - на 07.06.2017г. и 31.01.2019г. му били повдигани нови прецизирани обвинения, съдържащи същите измислени и непонятни твърдения как участвал в организирана престъпна група с цел да извършва престъпления по чл.301 от НК и чл.282, ал.2 от НК.

Във връзка с повдигнатото обвинение ищецът и семейството му изпаднали и в тежко материално положение. Поради налични задължения и поради липсата на трудов доход вследствие на отстраняването от работа, се наложило К. да продава част от личното си имущество, за да събере необходими за покриване на битовите нужди на семейството м средства.

Наложило се да заплаща адвокатски хонорари във връзка с воденето на наказателното производство. Бил освободен от ареста с мярка за неотклонение гаранция в размер на 10 000 лева, чието внасяне било изключително непосилно,което принудило ищеца да потърси помощ от от роднини и близки. През времето докато бил без работа, семейството се издържало от доходите на съпругата му, но те почти не стигали. Разчитали на помощ от страна на родителите на ищеца на родителите на съпругата му.Това много тежало на ищеца, тъй като се чувствал виновен, че епоставил близките си в това положение и то без вина.

Ищецът твърди,че едва с постановление от 12.02.2020г. на Специализирана прокуратура наказателното производство по Досъдебно производство №2/2015г. по описа на ГД „БОП" - МВР в частта, в която срещу него е водено наказателно производство и е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т,2 във вр. ал.2 от ПК, било прекратено.

Воденото срещу наказателното производство обаче, продължило приблизително пет години и нанесло непоправими вреди на него и семейството му.

3

Съобразно изложеното ищецът извежда,че има правен интерес да заведе настоящото дело, тъй като е пострадал от действията на българските правораздавателни органи, които неоснователно образували срещу него наказателно производство за неизвършено от мен престъпление.

Спрямо К. бил налице фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.... ".

Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължала на ищеца обезщетение „за всички имуществени и неимуществени щети, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. "

В съответствие с горепосочените правни норми ищецът сочи,че имал право да бъде обезщетен за всички вреди от неимуществен характер, които са му причинени в резултат на образуваното и водено наказателно производство, прекратено с Постановление от 21.02.2020г. на прокурор от специализирана прокуратура.

Видът и характерът на причинените му неимуществени вреди следвало да се извлече от спецификата на случая - наложената мярка ,,задържане под стража" от 29.12.2015г. до 01.03.2016г., дългото времетраене на наказателното производство, изначалната липса на достатъчно данни и доказателства за образуване на наказателното производство, множеството извършени процесуално-следствени действия и последствията от всички тях за психиката и здравето му, възрастта му и отражението на делото върху начина ми на живот, семейното и социалното му положение, трайните негативни последици за живота му, огромния стрес и неудобства, създадени на него и близките му, уронването на авторитета на ищеца в обществото и демотивирането му за развитие и усъвършенстване в работата, огромните разочарования и тежко преживените чувства на безпомощност и усещане за несправедливост.

Размерът на дължимото за неимуществените щети обезщетение на К., следвало да се определи от съда по справедливост в съответствие със смисъла и съдържанието на чл.52 от Закона за задълженията и договорите,което изисквало то да бъде в размер на 60 000 лева.

Тази сума се дължала заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - 20.02.2020г., в какъвто смисъл било постановеното в т.4 от ТР №3/22.04.2004г. по т.д. 3/2004г. на ВКС.

Предвид на изложеното К. К. иска на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да се осъди ответника Прокуратурата на Република България, да му заплати сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени щети в резултат на повдигнатото му обвинение и незаконно воденото срещу него наказателно производство - ДП №2/2015г. по описа на С „БОП" Хасково Кърджали, пр.пр. №2/2015г. по описа на Специализирана прокуратура, прекратено с постановление на прокурор от специализирана 4 прокуратура от 21.03.2019г., която сума да се заплати заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на Постановлението за прекратяване на наказателното производство -20.02.2020г. до окончателното й изплащане.

Ответната страна представя отговор на исковата молба ,с който се оспорва исковата претенция за неимуществени вреди като недоказана по основание и размер.От приложеното постановление за прекратяване не можело да се направи извод, че същото е добило стабилитет, доколкото е подлежало на обжалване.

В тежест на ищеца било да докаже търпените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение.

Не били подкрепени с доказателства твърденията на ищеца, че е търпял вреди във връзка с негативно отражение върху емоционалния му живот, психиката и душевния мир.Липсвали доказателства за твърдяното медийно разгласяване на воденото производство.