Решение № 3014 от 24.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3014 гр. Варна, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20263110104542 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба на Й. А. М., лично и в качеството й на майка и законен представител на детето А. С. А., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение С. О. А..

В сезиралата съда молба молителката твърди, че с ответника са били във фактическо съпружеско съжителство, от което имат общо дете – А., родена на ****г.

Поддържа, че по време на съжителството на страните ответникът нееднократно е проявявал агресия спрямо молителката, включително и физическа. Агресивното му поведение след фактическата раздяла било заменено с психически и емоционален тормоз.

Конкретно се твърди, че на ****г., с оглед установената практика ответникът да взема детето в сряда и петък от детска градина, А. била при своя баща. Приятели на М. я поканили да излезе с тях. Разбирайки, че молителката не си е в дома, А. започнал многократно да й звъни по телефона. Първоначално й заявил, че детето го боли ухото, но разговорът бързо преминал в обиди, обвинения, че не е никаква майка и заплахи, че ще отиде в заведението и ще я убие пред всички присъстващи. Твърди, че докато отправял тези заплахи, ясно се чувало как детето плаче и е силно разстроено. Около 01:00ч. след полунощ, ответникът завел детето пред заведението „***“ и го предал на молителката. А. била разстроена, като казала на майка си „Мамо, тати говори много лоши неща. Каза, че ще те убие“.

На 05.06.2026г. молителката и ответникът се разминали с автомобилите си.

Виждайки, че молителката не е сама в автомобила, ответникът започнал да й звъни, 1 като в проведения телефонен разговор започнал да я обижда. Малко след това й изпратил множество текстови съобщения с унизително и вулгарно съдържание: „Не вдигаш щото лапаш“; „Ебахти курвата нещастна си станала“; „Да еба боклука ти долен“; „Като се разминавахме ми замириса на хуй“; „Да пукнеш дано курво“;

„Курваааа мръсна“, „Само цици, зъби и мъже са ти в главата“; „Оставяш щото отиваш да се ебеш“; „Боклук такъв“; „Такава ще си остане“.

На 11.06.2026г. сочи, че ответникът й звънял по телефона, но молителката не чула обаждането. Непосредствено след обаждането й изпратил съобщение „Защо не вдигаш бе курво“.

С оглед горното и сезира съда с искане за налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

В съдебно заседание молбата се поддържа лично от молителката и чрез процесуалния й представител, като моли ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие.

Ответникът С. О. А. не оспорва фактите и обстоятелствата изложени в молбата.

Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, в депозираната молба от 20.07.2026г. поддържа, че поведението на единия родител, спрямо другия, което причинява болка и/или страдание, в присъствието на детето го поставя автоматично в ролята на жертва на психическо насилие. Поддържат, че насилието, дори и като еднократен акт, може да остави трайни следи върху психическото здраве на детето. Поради изложеното изразяват становище за основателност на молбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените на л. 6 от делото удостоверения за раждане, че Й. А. М. и С. О. А. са родители на детето А. С. А..

В подкрепа на молбата е представена декларация от Й. А. М., съдържаща описание на случилото се на ****г., 05.06.2026г. и 11.06.2026г.

Представени по делото са и разпечатки от разменени между страните текстови съобщения, в които се съдържат обидни квалификации по отношение на молителката.

От служебно извършената справка се установява, че страните не са настанявани за лечение в психиатрична клиника. Ответникът е осъждан за деяния, осъществени в периода 2007-2010г.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица, с оглед предвидената в чл. 3, т. 2 и 4 от Закона възможност и предвид това, че между страните не е спорно обстоятелството, че са били във фактическо съпружеско съжителство, от 2 което имат дете - А.. Също така, основана на твърдения за осъществявано психическо насилие на ****г., 05.06.2026г. и 11.06.2026г., съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.

Преценена по същество съдът намира подадената молба за основателна.

Доказано в хода на производството посредством събраните доказателства е осъщественото от ответника поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл. 2 ЗЗДН фирми на домашно насилие и представлява психическо такова спрямо Й. А. М. и детето А. С. А.. За този си извод съдът кредитира приложените от молителката декларации за осъщественото спрямо нея домашно насилие. Последната съставлява доказателствено средство съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН и е допустимо, при липса на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея /аргумент от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/. Нещо повече, в случая, съобразно изричното изявление на ответника, същият не оспорва да е осъществил описаното в сезиралата съда молба. С оглед горното, за съда не е налице основание да не даде вяра на декларираното от М. и да не приеме, че на ****г., 05.06.2026г. и 11.06.2026г. А. е упражнил спрямо нея и детето психическо насилие.

Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху лицата и евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложи предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка, а именно задължаване на същия да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Й. А. М. и детето А. С. А..

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от молителката разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро.

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд държавна такса в размер на 12.78 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА С. О. А., ЕГН **********, от гр. Варна, м. „****“ № ***, тел.

****, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Й. А. М., ЕГН ********** и детето А. С. А., ЕГН **********, и двете от гр. Варна, ул. „****“, № 13, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

3

ОСЪЖДА С. О. А., ЕГН **********, от гр. Варна, м. „****“ № ***, тел. ****, да заплати на Й. А. М., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „****“, № 13, сумата от 600.00 евро (шестстотин евро), представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА С. О. А., ЕГН **********, от гр. Варна, м. „****“ № ***, тел. ****, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 12.78 евро (дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента), на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението й.

В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й, полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата.

ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на страните и на НАЧАЛНИКА на съответното РПУ при ОД на МВР - гр.Варна, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок от 24.07.2026г.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4