Решение № 11810 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11810 гр. ., 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110142053 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.

124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищецът М. П. К. твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на ответното дружество, е било образувано изп. дело № . по описа на ЧСИ ., по което последната молба от взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия (справки за банкови сметки, трудови договори и запори) е депозирана на 16.04.2020 г., като след тази дата по делото не са извършвани никакви действия в продължение на повече от пет години, поради което намира, че претендираните от ответника вземания са погасени по давност. По изложените твърдения и доводи иска от съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 2823,79 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия, ведно със законна лихва от 15.12.2009 г. до изплащане на вземането, сумата от 400,74 лева, мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2006 г. до 19.11.2009 г., както и на сумата от 301,23 лева, разноски по делото, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2009 г. и изпълнителен лист от 14.04.2010 г. по гр.д. № ./2009 г. по описа на СРС, 91 състав и претендирани от ищеца по изпълнително дело с № . по описа на ЧСИ ..

1

Ответното „.“ ЕАД оспорва исковете, като неоснователни и недоказани, като поддържа, че вземането не е погасено по давност. Ответникът твърди, че давността е била многократно прекъсвана в хода на изпълнителното производство чрез подаване на реални искания за принудително изпълнение.

Посочва, че е подавал регулярни молби за проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на обезпечителни мерки (запори на трудово възнаграждение, банкови сметки и описи на движими вещи).

Позовава се на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, според който давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. Излага довод, че евентуалното настъпване на „перемпция“ не заличава материалноправния ефект от извършените до този момент действия, като се позовава на съдебна практика. Сочи, че молбата от 16.04.2020 г. е валидно действие, което е прекъснало давността и е поставило началото на нов 5-годишен срок.

Подчертава, че поради обявеното извънредно положение (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.), давностните срокове са спрели да текат за период от 69 дни по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, като с добавянето на тези 69 дни към стандартния 5-годишен срок, давността е следвало да изтече на 24.06.2025 г. Излага твърдения, че е подал нова молба за изпълнителни действия на 16.06.2025 г., респ. преди крайната дата - 24.06.2025 г., с която давността е била прекъсната отново и е започнал да тече нов 5-годишен срок.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.

116 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства – препис от изпълнително дело № . по описа на ЧСИ ., се установява, че изпълнителният процес е започнал през 2010 г. След редица действия, на 16.04.2020 г. взискателят „.” ЕАД е подал 2 молба за справки и запори (л. 146 от делото). Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, това действие е прекъснало давността и е поставило началото на нова петгодишна давност съгласно чл.

117, ал. 2 от ЗЗД. Следваща молба от ответника за предприемане на изпълнителни способи е постъпила по изпълнителното дело на 16.06.2025 г.

(л. 149).

Спорът между страните е дали давността е изтекла между 16.04.2020 г. и следващото действие на кредитора на 16.06.2025 г. Съдът съобрази разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП). Извънредното положение е обявено на 13.03.2020 г. и е продължило до 13.05.2020 г., като съгласно чл. 3, т. 2 от закона (ред. ДВ бр.

44/2020 г.), спирането на давностните срокове за субектите е траело до 21.05.2020 г.

Тъй като взискателят сам е прекъснал давността на 16.04.2020 г. (по време на извънредното положение), той е заличил целия предходен период на давност. Новата давност обаче е била в състояние на законово спиране по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП) до отпадане на пречката и нейното течение в новия петгодишен срок е започнало на първия ден след края на спирането – 22.05.2020 г. Съгласно правилата за броене на сроковете (чл. 72, ал. 1 ЗЗД), този петгодишен срок е изтекъл окончателно в края на деня на 22.05.2025 г., респ. преди постъпване на молбата на взискателя от 16.06.2025 г., към който момент правото на принудително изпълнение вече е било погасено по давност, тъй като е изминал период от пет години и двадесет и пет дни от момента, в който срокът е започнал да тече ефективно.

Съдът намира доводите на ответника за механично добавяне на 69 дни към срока за несъстоятелни, доколкото спирането по чл. 3 от ЗМДВИП не може да се прилага кумулативно върху срок, който е започнал да тече след настъпване на основанието за спиране – в случая прекъсването на 16.04.2020 г. е поставило началото на срок, който е бил спрян до 21.05.2020 г.

При това положение съдът намира, че предявените искове по чл. 439 ГПК са изцяло доказани. Бездействието на кредитора в периода 22.05.2020 г. – 16.06.2025 г. е довело до погасяване на вземанията за главница, мораторна лихва и разноски по изпълнителния лист.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените от тази страна 3 разноски по делото. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и представените по делото доказателства, ищецът е направил разходи за държавна такса в размер на 72,11 евро. Последният претендира и присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., равняващи се на 409,03 евро. От ответника е направено изрично и своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира възражението за основателно. При преценката на фактическата и правна сложност на делото, съдът отчита, че спорът не се отличава с висока степен на сложност, доказателствената съвкупност е изчерпана единствено с писмени доказателства и делото е разгледано и обявено за решаване в едно съдебно заседание. С оглед обема на извършената от пълномощника работа, претендираният размер от 409,03 евро се явява прекомерен. Ето защо възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Тъй като адвокатът на ищцата е представил доказателства за регистрация по ЗДДС на адвокатското дружество, на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., възнаграждението се определя в размер на 204,52 евро.

По изложените съображения съдът намира, че дължимите на ищеца разноски следва да бъдат присъдени в размер на 276,63 евро, от които 72,11 евро, държавна такса и 204,52 евро, адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ., кв. „.“, бл. ., вх. Б, ап. 81, срещу „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „.“ № ., иск с правно основание чл.

439, ал. 1 от ГПК, че М. П. К. не дължи на „.“ ЕАД сумата от 2823,79 лева, главница за консумирана топлинна енергия, ведно със законната мораторна лихва върху нея от 15.12.2009 г. до изплащане на вземането, сумата от 400,74 лева, мораторна лихва за периода от 01.12.2006 г. до 19.11.2009 г., както и сумата от 301,23 лева, разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 14.04.2010 г. по гр. дело № ./2009 г. по описа на СРС, 91 състав, и които суми се претендират по изпълнително дело № . по описа на ЧСИ ..

ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., да заплати на М. П. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 276,63 евро, представляваща направени в настоящото производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5