Решение № 5998 от 23.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5998 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20221100106886 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 2 ГПК, вр. с т. 26 ТЗЧСИ.

Ищецът М. К. Ц. твърди, че на 29.03.2021 г. в качеството й на Частен съдебен изпълнител й е възложено от „Р.И.“ АД събирането на вземане от „Т.С.“ ЕАД за главница в размер на 6 226 299,12 лева, ведно със законната лихва от 21.06.2017 г. до плащането, която към момента на възлагането е била в размер на 2 383 940,97 лева, ведно с разноските по изпълнението. Сочи, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 30.03.2021г., като на същата дата са изпратени запорни съобщения до банки кредитори на длъжника и от 01.04.2021 г. започнали постъпления от различните банкови сметки на длъжника, като цялостното погасяване на дълга на взискателя е извършено на 08.07.2021 г. Сочи, че с покана от 24.08.2021 г. поканила длъжника по изпълнението да й заплати дължимата такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, което той отказал да стори.

Предявява частичен иск за сумата от 25 100,00 лева от общо дължимата такса в размер на 210 832,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът „Т.С.“ ЕАД оспорва иска. Твърди, че не дължи претендираната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, тъй като е погасил изцяло вземанията, предмет на принудително събиране, в срока за доброволно изпълнение, както и че таксата не е дължима тъй като не се предприети същински действия по изпълнението. Оспорва и размера на таксата.

Софийски Градски Съд, като съобрази доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, че ищецът е частен съдебен изпълнител, на когото на 29.03.2021 г. от взискателя „Р.И.“ АД е възложено събирането от длъжника „Т.С.“ 1

ЕАД на сумите, като следва: главница в размер на 6 226 299,12 лева, ведно със законната лихва от 21.06.2017 г. до плащането, която към момента на възлагането е била в размер на 2 383 940,97 лева и 200,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, както и че пълният размер на сумата е постъпил по изпълнителното дело в срока за доброволно изпълнение, от банкови сметки, които са били запорирани по и.д. № 20218400400425 на БСИ М. Ц..

От представеното по делото копие от изпълнително дело №20218400400425 по описа на ЧСИ М. К. Ц., рег.№840, с взискател „Р.И.“ АД и длъжник „Т.С.“ ЕАД се установява проявлението на реда на извършвани действия и постъпили молби и изявления на страните, както и размера на събраната сума и сроковете, в които е постъпила, описани в исковата молба, поради което настоящия състав намира, че не следва да повтаря реда на изпълнение, който не се оспорва от страните.

Изпълнителното дело е образувано на 29.03.2021 г., въз основа на искане за изпълнително дело от „Р.И.“ АД против „Т.С.“ ЕАД по изпълнителен лист от 15.03.2021 г., издаден по т.д.№1125/2019 г., 5 -ти състав на САС съгласно съдебно решение №10158/16.02.2021 г. по силата на което „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на „Р.И.“ АД сумата в размер на 6 226 299,12 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.06.2017 г. до окончателното изплащане. Задължението по изпълнителното дело съгласно „Покана за доброволно изпълнение“ по изпълнителното дело с изх.

№ЧСИ3636/30.03.2021 г. /л.16 от делото/, възлиза на:“… 6 226 299,12 лв. главница, 2 383 940,97 лихви, 270 лв. разноски по и.д., както и таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 212 789,76 лв. в полза на Частен съдебен изпълнител М. Ц., както и др.суми дължими до този момент в общ размер на 95000.00 лв./в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./. или общото задължение по изпълнителното дело към 29.03.2021 г. е в размер на 8 918 299,85 лв.“

На длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение на 30.03.2021г. /стр.

16 от делото/ като едновременно с това са наложени запори върху вземания по банкови сметки в девет търговски банки и върху вземане за изплащане на сума по частична сметка за разпределение на кредиторите на Корпоративна тьрговска банка /в несъстоятелност/. Не е спорно между страните пълното погасяване на дължимата сума в срока по чл.428, ал.1 ГПК.

По делото е прието заключение на ССчЕ, което не е оспорено от страните и от което се установява, че общия размер на постъпилите суми по изпълнителното дело за периода от 01.04.2021 г. до 07.04.2021 г. е 8 931 754,59 лв. Съгласно основанията на извършените транзакции, експертизата посочва, че са на лице само два превода на суми по изп.дело, които са извършени служебно, в изпълнение на наложените запори, от обслужващите ответното дружество банки – превод от „Уникредит Булбанк“ АД на 2.4.2021г. в размер на 12000лв. и превод от „ДСК Банк“ АД на 6.4.2021г. за сумата 11132,87 лв. По отношение на другите транзакции, с които са извършвани плащания по делото, базирайки се на представената банкова документация от ответника по делото, експертизата приема за установено, че плащанията са извършени по волята и разпореждането на дружеството-наредител с оглед на представени копия на платежни нареждания и/или движения по банковите сметки, а не служебно от банките обслужващи ответното дружество.

Не се спори по делото, че „Т.С.“ ЕАД е отказала да заплати такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ и такава не е заплатена по изп.дело.

Произнасянето по въпросът за дължимостта на таксите и разноските в изпълнителното производство се подчинява на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски т.е. те се възлагат на страната станала причина за образуване 2 на делото. Видно от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК по правило разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение. Последният няма да отговаря за разноските, когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди образуване на изпълнителното дело т.е. не е причина за завеждането му и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда т.е. това не се дължи на неговото поведение. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство се реализира без значение дали са внесени авансово таксите от взискателя. Ако те са внесени съответната сума се събира и предоставя на взискателя, а ако дължимата авансова вноска не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител. Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е за сметка на длъжника, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК, когато е платил след започване на изпълнението, независимо дали плащането е пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В този смисъл е константната практика на ВКС / Решение № 82/08.05.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г. IV г.о., Решение № 251/04.09.2012 г. по гр. д. № 517/2011 г. на IV г.о., Решение № 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на IV г.о./.

Съгласно Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о., ГК Разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Единствено изключение от принципа, че таксите по принудителното изпълнение се дължат от длъжника е по чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс - държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение - дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. По общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители винаги е за сметка на длъжника.

Настоящия състав обаче намира, че смисъла на закона е да се събере такса само по отношение на събраните суми в резултат на действия на съдебния изпълнител, доколкото таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ представлява възнаграждението за съдебния изпълнител за извършената работа. Ако от съдебния изпълнител не са предприети никакви действия, но сумата е постъпила по негова сметка или по сметка на взискателя в срока по чл.428, ал.1 ГПК, то при липса на свършена работа, би било неоснователно и протИ.речащо на принципа за сигурност и предвидимост на правно регулираните отношения, да бъде задържана сума от СИ за възнаграждение по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Съгласно т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Използването на глагола „изпълнение“ сочи на извършване на действие, т.е предвидена е такса ако от страна на СИ са извършени действия и именно в следствие на такива е събраната сума. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1.

3 делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. От тълкуването на законовата разпоредба следва, че таксите в изпълнителното производство се дължат срещу извършването на насрещна престация или за определена услуга, представляващи изпълнителни действия по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 или други действия съгласно чл. 78, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ. В т. 26 от Тарифата е посочено, че таксата се събира за изпълнение на парично вземане, в процент от събраната сума. Разглеждани в цялост трите точки сочат, че не се дължи такса за суми събрани в следствие на действия, които са отменени, не са приложени, които не е следвало да се предприемат, т.е. по аргумент за противното такса се дължи само за определени действия, които са били необходими и реално предприети. Аргумент, че таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ представлява възнаграждение за предприети изп.действия се извежда и от различната уредба по отношение на таксата, дължима в полза на ДСИ. Последните получават ежемесечно възнаграждение, което се приравнява на трудово такова и не зависи от количеството на извършената работа. Съгласно чл. 53, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК ) върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира. Това, че такса не се събира ако е заплатено в срока за доброволно изпълнение по изп.дело, образувано пред ДСИ е израз на обстоятелството, че до изтичане на срока за доброволно изпълнение СИ не е предприел значителни по обем действия – проучил е длъжника и най-много да е наложил запори върху вземания, т.е. дейност която е обичайно бланкетна и за която ДСИ получава трудово възнаграждение.

Обстоятелството, че по отношение на ЧСИ не е предвидено такова изключение от задължението за заплащане на такса, се дължи на обстоятелството, че ако все пак сумата е събрана в следствие на действия на СИ, същия следва да получи възнаграждение за изпълнението им.