Решение № 1029 от 17.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1029 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100512985 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №14440 от 23.07.2024г., постановено по гр.дело №16060/2024г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в, е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК, договор за потребителски кредит от разстояние №722738/15.08.2021г., сключен между ищеца Ф. Г. Г. с ЕГН:********** и ответника „Стик Кредит“АД с ЕИК:202557159.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 960лв.- подлежаща на връщане на основание чл.23 ЗПК като платена по нищожен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 20.03.2024г. до окончателното плащане. Със същото решение е отхвърлен изцяло предявения от ищеца срещу ответника „Стик Кредит“АД иск за сумата от 1250лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди /стрес, безпокойство, раздразнителност, напрегнатост и проблеми със съня/, настъпили в резултат на заплащането на необосновано завишени суми поради нищожността на договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на сключването на договора 15.08.2021г. до окончателното плащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 519,04лв. разноски за производството, както и 500лв. на адв.М. Д. от САКадвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца, на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв.

Срещу така постановеното решение, в частта с която е отхвърлен предявения иск за сумата от 1250лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е подадена в 1 законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал иска по чл.12 от ЗЗД, вместо такъв по чл.45, вр.чл.82 от ЗЗД. Твърди, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не кредитирал свидетелските показания на Д.С..

Твърди и нарушение на материалния закон, доколкото били налице всички елементи от състава на чл.45, вр.чл.82 от ЗЗД. На последно място се позовава и на необоснованост на решението в обжалваната му част. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част и уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди изцяло, както и присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв.

Въззиваемият ответник не е подал в срок отговор на въззивната жалба, не е изпратили представител в проведеното открито съдебно заседание и не претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно в обжалваната от ищеца част, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Правната квалификация на предявения иск се извършва от съда въз основа на изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства, както и от формулирания петитум. Предвид изложението на ищеца, направените искания и прогласяването нищожността на процесния договор за кредит, първостепенният съд правилно е квалифицирал иска като такъв по чл.12 от ЗЗД. Следва да се отбележи, че правната квалификация на исковете и разпределението на доказателствената тежест между страните е извършено с проекто- доклада, с определение от 31.05.2024г., което е надлежно съобщено на ищеца и в съдебно заседание на 08.07.2024г. процесуалният му представител не е възразил срещу така изготвения доклад, който е обявен за окончателен.

Добросъвестността е общо изискване при водене на преговори за сключване на договор, има широк обхват и по съществото си съставлява поведение, което е в разрез с общоприетите етични правила, определящи начина, по който следва да се постъпва при постигане на целения резултат. Именно това несъответствие на поведението с общоприетите правила чл. 12 ЗЗД урежда като правнорелевантно, определя го като неправомерно и го санкционира. Доколкото в случая договорът между страните е нищожен, определянето на 2 предметния обхват на подлежащите на обезщетяване вреди е съпоставим с обема на вредите, подлежащи на обезщетяване при преддоговорната отговорност, тъй като и тази отговорност е резултат от нарушен негативен интерес, като свързана с изискването да се поправят вредите, които страната търпи в резултат на несключване на договор, респективносключването на нищожен такъв.

Както правилно е отбелязал и подробно мотивирал в решението си пъвоинстанционният съд, в случая не се установява при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че е претърпял в причинно- следствена връзка с извършените от представителите на ответника действия при сключването на процесния договор за кредит, твърдените неимуществени вреди. Показанията на разпитаната в първата инстанция свидетелка, в този смисъл са и неотносими към предмета на спора.

Ето защо настоящият състав приема въззивната жалба за неоснователна, а решението следва да бъде потвърдено в цялата обжалвана от ищеца част като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има само въззиваемия ответник, който не претендира такива.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №14440 от 23.07.2024г., постановено по гр.дело №16060/2024г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в в обжалваната от ищеца част.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано от страните.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3