Решение № 7104 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7104 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20231110148273 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Н. Й., с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 2 327,06 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ************** с аб. № 52387 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението на 28.03.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 310,86 лева, представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г., сумата в размер н а 28,51 лева, представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението на 28.03.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5,36 лева, представляваща законна лихва за забава върху непогасената главница за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 11737 от 24.04.2023 г. по ч. гр. д. 15996/2023г. по описа на СРС, 126 състав.

1

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднали в забава.

Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че през процесния период ответникът е потребител на топлинна енергия, както и правилното отчитане на топлинна енергия. Сочи, че през 2019 г. щранг-лирата в банята е премахната и затапена, поради настъпила във входа авария. Прави възражение за погасяване на част от процесните вземания по давност. Моли съда за отхвърляне на исковете.

Конституираното трето лице-помагач на ищеца „Холидей и Райзен“ ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 66354 по описа на СРС, 126 състав, се установява, че на 05.01.2023 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Н. Н. Й. да заплати на топлофикационното сумите за топлинна енергия, услуга дялово разпределение и мораторни лихви, предмет на настоящото производство. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта, поради което с разпореждане от 27.07.2023 г. съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала искова молба.

Предвид изложеното, съдът намира, че производството се явява 2 допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От представения от ищеца нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135 от 03.10.2007 г. се установява, че през 2007 г. ответникът е придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Не се твърди или установява впоследствие да се е разпоредил с него, поради което съдът намира за доказано, че ответникът е собственик на имота и в процесния период. Предвид изложеното съдът намира за установено съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.

Неоснователни са и доводите на ответника, че Общите условия на 3 ищцовото дружество противоречат на Закона за защита на потребителите. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е безспорно, че Общите условия имат договорен, а не нормативен характер. При прилагането им, обаче, съдът не открива противоречие с изискванията на Директива 93/13/ЕИО на

Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета. В тях ясно и подробно са посочени правата и задълженията на дружеството - продавач на топлинна енергия и на физическото лице потребител на топлинна енергия. От съдържанието на правата и задълженията на потребителите не може да се приеме, че в нарушение на изискването за добросъвестност за тях са въведени множество задължения за сметка на правата им, т. е. че е налице в техен ущърб дисбаланс между правата и задълженията им. Ето защо доводите за неравноправност на общите условия на ищеца са неоснователни, поради което съдът приема, че общите условия са влезли в сила спрямо ответника и последният е обвързан от тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Топлофикация София“ ЕАД. Приет като доказателство по делото е Договор от 03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Холидей и Райзен“ ЕООД, по силата на който „Холидей и Райзен“ ЕООД приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради етажна собственост в гр. София. Решението за възлагането на дяловото разпределение е обективирано в протокол от 4

01.10.2007 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

По делото са приети като доказателства 3 броя съобщения към фактури за процесните отоплителни периоди, както следва Съобщение към фактура № 1005228410/31.07.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. – 31.07.2020 г. за сумата от 547,49 лева с ДДС, Съобщение към фактура № 1014235936/31.07.2021 г. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 801,11 лева с ДДС, в която е посочено, че през отчетния период е постъпило плащане на сумата от 23,68 лева и дължима към датата на издаването е сумата от 777,43 лева, както и Съобщение към фактура №1021524358/31.07.2022 г. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за сумата от 1038,86 лева с ДДС.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът намира за обективно и компетентно изготвено. От заключението на вещото лице се установява, че сградата на адреса е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период, като ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общи топломери, които са от търговски тип и са преминали метрологичен контрол съгласно изискванията. При метрологична проверка на топломера са начислява количество „служебна енергия“, като ежемесечно за абонатната станция се отчисляват и „технологични разходи“. Посочено е още, че всички извършени измервания в АС са в съответствие с изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период, като дяловото разпределение на топлинна енергия за етажната 5 собственост през процесния период се извършва от третото-лице помагач „Холидей и Райзен“ ЕООД. От заключението се установява, че за процесния период за абоната е изчислявана топлинна енергия за отопление на имот с една щранг-лира с мощност 200Вт, като за процесния период от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. е начислена ТЕ за отопление на стойност 401,58 лева.

Установява се, че в процесния имот топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ) е изчислена по данни от един водомер, редовно отчетен през 2020 г. и 2022 г., което се подкрепя и от представените по делото от третото-лице помагач протоколи от отчет, подписани от ответника, като начислената ТЕ за БГВ за период от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. е на стойност 1437,10 лева. Вещото лице дава заключение, че сумата за изравняване е в размер на 499,13 лева за доплащане. Експертът е посочил, че изчисленията, извършени от фирмата за дялово разпределение са в съответствие с действащата Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.