Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 29664 от 11.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28938/2025
Вид
Определение № 29664
Подписан
11.07.2025
В сила
11.07.2025
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.101 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127-128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3-4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3-4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.158 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.160 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.167, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.22 · Закон за общинската собственост
  • чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл.422 · Кодекс за застраховането
  • чл.1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.72, ал.2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29664 гр. София, 11.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110128938 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т. 1 ГПК (Положителен установителен иск при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по исковата молба с вх. №

175760/20.05.2025 г. от ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С* срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК * с адрес: гр. С*, с която са предявени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т. 1 вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с който да бъде признато за установено, че СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК * дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК: * сумата от 793.30 лева (седемстотин деветдесет и три лева и тридесет стотинки), представляващо дължимо застрахователно обезщетение по регресната претенция, включително и ликвидационните разноски в размер на 10.00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК (28.02.2025 г.) до окончателното изплащане на сумата.

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т. 1 вр чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато за установено, че СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК * дължи на ЗАД

„АРМЕЕЦ", ЕИК: * сумата от 294.22 лева (двеста деветдесет и четири лева и двадесет и две стотинки), представляващи обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 28.02.2022 г. до 28.02.2025 г. върху сумата от 793.30 лева. за които суми има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 7799/18.03.2025 г. по ч. гр. д. № 12849/2025 г. по описа на СРС.

В исковата молба се твърди, че на 31.07.2020 г., около 06:30 ч., в гр.

1

Софкя, на ул. „Обзор" срещу входа на „Старческия дом", в посока на движение към ул. „Вечерница" е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка „*, модел „*" с рег. №*, който попада в необезопасено, несигнализирано и необозначено препятствие на пътното платно - дупка. От инцидента са настъпили материални щети по автомобила, изразяващи се в спукана предна дясна гума.

Сочи се, че увреденият автомобил е имал сключена застрахователна полица за застраховки „Каско" и „Злополука" при ищеца със срок на действие от 23.07.2020 г. до 22.07.2021 г.

Твърди се, че в резултат на ПТП-то е заведена щета№10720030100348. за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил марка „*, модел „*" е per. №*.

Сочи, че размерът на вредите бил определен в размер на 783.30 лева, както и 10.00 лева за извършени ликвидационни разноски. Твърди се, че ищецът е заплатил процесната сума на правоимащото лице.

Посочва, че е изпратил покана до ответника за заплащане на процесната сума на 08.10.2020 г., но ответникът не е платил.

Излага правни аргументи, че има правата по чл.410 КЗ.

Моли от съда да се изплати претендираните суми. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, който списък инкорпорира в ИМ. Прави искане делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Към исковата молба са приложените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Комбинирана застрахователна полица № 0307X0001001 за застраховки "Каско" и „Злополука" на МПС; 2. Уведомление - декларация за щета по застраховка "Каско" и „Злополука" на МПС; 3. Декларация на водач на застраховано МПС;

4. Документи на лек автомобил марка „*, модел „*" с per. №* и водача на МПС; 5. Опис на щетите по претенция №10720030100348; 6. Възлагателно писмо; 7. Проформа фактура; 8.

Фактура №1000015476/24.08.2020 г.; 9. Калкулация-ремонт по щета; 10. Приемопредавателен протокол; 11. Доклад по щета №10720030100348; 12. Платежно нареждане №П21254401/21.08.2020г.; 13. Писмо - покана за доброволно изпълнение, наш изх. № Л6427/07.10.2020г.; 14. Опис на претенция по щета №10720030100348; 15. Общи условия за застраховка „Каско" и „Злополука" от 2014г.;

Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно авто-техническа експертиза (САТЕ), ако се оспорва механизма, на която след запознаване с представените към исковата молба доказателства и разпита на светителите:

Какъв е механизмът на настъпване на настъпилото ПТП ? Дали от техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на застрахования лек автомобил марка „*, модел „*" с рег. №* се намират в причинно - следствена връзка с процесното ПТП ? Каква е стойността на щетите, нанесени на лек автомобил марка „*, модел „*" с рег. №*, определена към датата на застрахователното събитие по средни пазарни цени, предвид годината му на производство и какви са обичайните разноски по ликвидационната дейност?

Моли да бъде допуснат до разпит като свидетели М* с ЕГН * с постоянен адрес: гр. С* З*, с тел. №*.

2

Моли да се приложи заповедното производство

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва абсолютно всичко – наличие на договор, покрит риск, вина на водача при ищеца, механизъм, наличие на вреди, причинно-следствена връзка, размера на вредите. Твърди, че водачът на л.а., застрахован при ищеца е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване.

Моли съда да отхвърли исковите претенции, а при условията на евентуалност – да намали размера на обезщетенията. Прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Възразява да се допуска свидетел.

Възразява срещу допускането на САТЕ.

Моли съда да задължи ищеца да представи в оригинал ОУ с подпис на застрахования към ищеца водач.

Възражението по чл.414 е бланкетно. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, отговорът й и материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 12849/2025 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 7799/18.03.2025 г. Заповедта е връчена на длъжника на 20.03.2025 г. (л. 27 от заповедното дело), поради което срокът изтича на 20.04.2025 г. Подадено е възражение на 15.04.2025 г. Същото е в законовия срок (л.29 от заповедното дело). Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 24.04.2025 г. (л. … от заповедното дело), поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 27.05.2025 г. Исковата молба е подадена в съда на 20.05.2025 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок.

Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се 3 събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване.

Общият размер държавна такса е в размер на 50.00 лева.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 50.00 лева, тъй като е заплатена в заповедното производство (л. 5 от заповедното дело ).

Следователно дължимата такса по това дело е 50.00 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 50.00 лева (л. 5 от делото).

По доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства за направените от него възражения – съпричиняване, нарушение чл.20, ал.2 ЗДвП, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Следва да се приложи за послужване по ч. гр. д. № 72711/2024 г. по описа на СРС, което да се върне след влизане в сила на краен съдебен по настоящото дело.

Неоснователно е искането по чл.183 ГПК. Без значение е дали ОУ са подписани от застрахования водач. Това е така, тъй като това е предмет на потребителските права в облигационните отношения между ищеца и неговите клиенти, а не за възникване на регреса.

По свидетелите

Искането за разпит на свидетел е допустимо, необходимо и относимо.

Съдът приема, че искането следва да бъдат уважено. Свидетелят е от гр. С* 4