Определение № 24520 от 06.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24520 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110102201 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

По делото e постъпилa молба с вх. № 102883/01.04.2026 г. от В. Г. Г., с която се иска да бъде изменено Решение № 4414/08.03.2026 г. по гр.д. № 2201/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав, в частта за разноските, като: „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ******, бъде осъдено да заплати на В. Г. Г., ЕГН **********, сумата от 50 лв., представляваща пълния размер на заплатената държавна такса по насрещния установителен иск – вместо присъдените 20 лв., доколкото искът е изцяло уважен;

„Сити Кеш“ ООД, ЕИК ******, бъде осъдено да заплати на адвокат А. А. А. от АКПазарджик, служебен № *****, адрес: АДРЕС, допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за оказана безплатна правна помощ по уважения насрещен установителен иск в размер на 400 лева, отделно от вече присъдените 160 лв. за заповедното и исковото производство, доколкото насрещният иск бил самостоятелен такъв, който бил уважен в цялост; в полза на „Сити Кеш“ ООД не бъдат присъждани разноски за исковото и за заповедното производство в размер на сумата от 420 лв., поради несъвместимост с правото на ЕС и практиката на ВКС.

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, съдът взе предвид следното:

Молбата е допустима – подадена е в срока по чл. 248 ГПК, от лице с правен интерес и по делото е наличен списък по чл. 80 ГПК.

Разгледана по същество молбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

С постановеното решение № 4414/08.03.2026 г. съдът е уважил частично предявеният от „Сити Кеш“ ООД срещу В. Г. Г. първоначален иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване дължимостта на главница по сключения между страните Договор за паричен заем Номер: 596463/24.11.2021 г.; уважил е изцяло и предявеният от В. Г. Г. срещу „Сити Кеш“ ООД насрещен установителен иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за кредит.

Относно отговорността за разноски съдът е решил, че при този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. Прието е, че ищецът има право на разноски за заповедното и исковото производство, които са в общ размер на 700 лева, от които по съразмерност му е присъдена сумата от 420 лева.

1

Посочено е, че ответникът претендира сумата от 50 лева за заплатена държавна такса, както и присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв. за заповедното, исковото производство и по насрещния иск. Съдът е приел, че за заповедното производство няма данни длъжникът да е представляван от адвокат, като възражението е било подадено лично, поради което не са присъден разноски за това производство. Предвид възражението за прекомерност и при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че защитата е една и съща по главен и насрещни искове, спорният въпрос, разгледан от съда е относно ГПР, в която посока е и защитата на ответника, същата защита не изисква множество процесуални действия, защита по доводи, поради което и при условие, че разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание / без присъствие на страните/, по един спорен и то правен въпрос, съдът е приел, че следва да се определи възнаграждение на ответника от общо 400 лева, от които по съразмерност на адвокат А. е присъдена сумата от 160 лева, а на ответника сумата от 20 лева за държавна такса, с което е приел, че по този начин се спазва Решение по съединени дела C-427/16 и C428/16 ЧЕЗ Електро България и Решение по дело C‑438/22 , че съдът не е обвързан с минималния размер в Наредбата, а възнаграждението се определя с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Доколкото предявеният насрещен иск е уважен изцяло, то съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по него „Сити Кеш“ ООД следва да понесе отговорността за разноските за заплатената от ищеца държавна такса в пълен размер от 50 лв., с еврова равностнойност от 25,56 евро, поради което молбата по чл. 248 ГПК в тази част се явява основателна.

По отношение искането за присъждане на допълнително възнаграждение на адвокат А., съдът намира същото за неоснователно по следните съображения: при постановяване на решението съдът е определил дължимото адвокатско възнаграждение, като е съобразил предмета на целия спор, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обема на извършената процесуална дейност. При определяне на възнаграждението съдът е отчел, че защитата срещу първоначалния иск и поддържането на насрещния установителен иск се основават на едни и същи фактически твърдения и обща правна теза – недействителността на договора за кредит поради нарушения при формирането на годишния процент на разходите. Следователно не се касае за две самостоятелни и независими линии на защита, изискващи отделен обем адвокатски труд.

Обстоятелството, че насрещният иск представлява самостоятелен процесуален способ за защита, не обуславя автоматично присъждането на отделно адвокатско възнаграждение. Определянето на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА не се извършва механично според броя на предявените искове, а с оглед реално положения адвокатски труд, фактическата и правната сложност на делото и извършените процесуални действия.

В случая производството е приключило в едно открито съдебно заседание, без участие на страните, не са събирани доказателства, налагащи самостоятелна процесуална активност по насрещния иск, а разрешеният спор се е концентрирал върху един общ правен въпрос. Поради това съдът правилно е определил едно общо адвокатско възнаграждение, което обхваща осъщественото процесуално представителство по делото, включително по насрещния иск.

Следва да се посочи още, че в Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото 2 страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В § 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, които разноски трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла.

Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В процесния случай, при определяне на броя и размера на следващото се на адвоката адвокатско възнаграждение, съдът съобрази горепосочените принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС и конкретиката на настоящия казус, при което намери, че за осъществената защита по делото на пълномощника на ответника се следва възнаграждение в общ размер от 400,00 лева, който намира за справедлив, при което по съразмерност му е присъдената сумата в размер на 160, 00 лева. Ето защо съдът намира, че не са налице основания за ревизиране становището по този въпрос, обективирано в крайния съдебен акт по делото.

По отношение искането в полза на „Сити Кеш“ ООД да не бъдат присъждани разноски за исковото и за заповедното производство в размер на сумата от 420 лв., съдът намира молбата по чл. 248 ГПК и в тази си част за неоснователна. Цитираното от молителя Решение по дела С-224/2019г. и С-259/2019г. на СЕС разглежда хипотези, различни от настоящата, с оглед на което се явяват неотносими към процесния случай.

В решението на СЕС е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. При внимателен прочит на решението на СЕС по дела № С – 224/19 и С – 259/19, се налага извод, че защитата на потребителя е предвидена по негова претенция – по предявен от потребителя иск, основаващ се на неравноправност на разпоредби на договора или целия договор. В настоящото производство е заведен иск от ищеца за установяване дължимостта на главницата по договор за кредит и насрещен иск за прогласяване нищожността на договора. Иск за връщане на недължимо платени суми (чл. 55 ЗЗД) не е предмет на производството. При недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК, потребителят дължи чистата стойност (главницата), която е в размер на 1000лв., а кредитополучателят е върнал 400 лв. При тези обстоятелства, за кредитора възниква интерес да търси присъждане на остатъка, както го е направил, а длъжникът отговаря за разноските по общите правила на ГПК, без значение дали има качеството потребител или не. Ето защо, съдът намира, че ответникът по първоначалния иск носи 3 отговорност за сторените от ищеца разноски. Поради това, молбата по чл. 248 ГПК в тази си част се явява неоснователна.

С оглед изложеното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 4414/08.03.2026 г., постановено по настоящото дело, като ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление АДРЕС да заплати на В. Г. Г., ЕГН: ********** и адрес: АДРЕС, сумата от 50 лева с еврова равностойност 25.56 евро, представляваща разноски за държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 102883/01.04.2026 г., с която се иска изменение на Решение № 4414/08.03.2026 г., в частта за разноските, в останалата си част.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4