Решение № 1250 от 30.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1250 гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100508283 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 22.04.2021г., постановено по гр.д. № 52038/2019г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, е уважен предявеният от Ц. М. Ц. срещу Столична община иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травма на лявата ръка в резултат на инцидент, настъпил на 12.05.2019г. в гр.

София, ул. “Софийски герой”, а именно попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на тротоара, образувана от липсващи тротоарни плочки, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на деликта до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлена исковата претенция за разликата над сумата от 10 000 лева до пълния предявен размер от 18 000 лева.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, е подадена въззивна жалба от ответника Столична община, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния 1 съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди недоказаност на приетия за установен от съда факт, че на мястото, на което е паднал ищецът липсвали тротоарни плочки и била образувана дупка в този участък. Поддържа, че съдът необосновано не е кредитирал отразеното в констативния протокол № 1 от 20.01.2020г., поради което счита, че в решението е направено единствено предположение относно състоянието на тротоарната настилка. Освен това не било установено точното място, на което е настъпил инцидентът. Релевират се оплаквания, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че разпитаният свидетел е заинтересован от изхода на спора, поради което неговите показания следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК. Освен това не бил обсъден въпросът относно наличието на причинно-следствена връзка между бездействието на Столична община и настъпилия за лицето вредоносен резултат. Твърди се още, че в районната администрация не са постъпвали сигнали относно състоянието на тротоарната настилка, а в района имало шахти с комуникации на доставчици на услуги, поради което дупката може да е била в резултат на аварийна дейност на тези дружества. Поддържат се твърдения, че инцидентът може да е причинен и от невниманието на ищеца, от негова разсеяност или от други фактори. Оспорват се изводите на съда и относно приетото за установено увреждане, както и са направени оплаквания относно конкретния размер на присъденото обезщетение. Заявено е възражение, че е нарушена материалната норма на чл. 52 от ЗЗД и така определеният размер е завишен. Твърди се и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдебното решение било обявено преди да изтече предоставеният на страните срок за ангажиране на писмени защити. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Насрещната страна Ц. М. Ц. оспорва въвзивната жалба като неоснователна. Счита решението за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, от които е установен фактическият състав на съдебно предявеното вземане за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за настъпилите вреди в резултат на противоправното бездействие на служители на Столична община. Сочи, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди отговаря в пълна степен на критерия за справедливост предвид установените 2 травматични увреждания, интензитета на претърпените болки и страдания, както и продължителността на оздравителния процес. Поддържа становище, че твърдяните болки, неудобства, психически стрес, се установявали от събраните по делото гласни доказателствени средства, които не били опровергани от други доказателства по делото. Оспорва се основателността на релевираното възражение за съпричиняване.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за репариране на неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с претенция за обезвреда на неимуществени вреди от причинени травматични увреждания. В исковата молба се твърди, че на 12.05.2019г. в гр. София ищецът се е движил по десния тротоар на ул. “Софийски герой” с посока на движение от жк “Хиподрума” към жк “Лагера” и на пресечката с бул. “Цар Борис III”, непосредствено до светофарната уредба, попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсващи тротоарни плочки, в резултат на което паднал и си счупил долния край на лъчевата кост на лявата ръка. Падането причинило травматични увреждания, които наложили оперативна интервенция – безкръвна репозиция, след което ръката била обездвижена с гипсова имобилизация за период от 42 дни. След това било приложено амбулаторно физикално и медикаментозно лечение, което не дало достатъчен ефект, поради което ищецът постъпил в болнично заведение за провеждане на рехабилитационни процедури. Лечението му продължило в домашни условия, като травматичните увреждания затруднили движението на левия горен крайник за период от няколко месеца, през които е имало необходимост от постоянни грижи и помощ от близките. Ищецът твърди да е претърпял и негативни емоционални преживявания, стрес и уплаха от неочаквания и внезапен инцидент, имал проблеми със съня, често изпитвал безпокойство, станал е раздразнителен и напрегнат. Сочи, че въпреки проведеното лечение двигателните функции на лявата ръка не били възстановени напълно. За 3 обезвредата на така причинените вреди се претендира обезщетение в размер на 18 000 лева.

За да постанови решението първоинстанционният съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане, а именно – вреди, причинени на ищеца от лице, на което отговорният ответник е възложил работа, като вредите са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. Изложени са съображения за наличието на причинно-следствена връзка между деянието /конкретно изразяващо се в противоправно бездействие/ и претърпените вреди. Обсъдени са събраните по делото гласни доказателствени средства, които съдът е кредитирал като непротиворечиви с останалите доказателства, и заключението на съдебно-медицинската експертиза, като при съвкупната преценка на същите е направен извод, че справедливият размер на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди възлиза на сумата от 10 000 лева. При определяне на конкретния размер на обезщетението съдът е съобразил видът и обема на причинените травматични увреждания, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, медицинската прогноза за възстановяването, причинените неудобства в личен и битов план, психическия стрес, както и общото икономическо състояние към датата на инцидента.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

По отношение на доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради постановяване на първоинстанционното решение преди да изтече предоставения на страните срок за ангажиране на писмени защити по реда на чл. 149, ал. 3 от ГПК:

По делото е установено, че в проведеното на 13.04.2021г. публично съдебно заседание пред първоинстанционния съд, процесуалният представител на ответника е поискал възможност да представи писмена защита по делото на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК. Съдът е уважил искането като е определил двуседмичен срок за представяне на писмена 4 защита, който е изтичал на 27.04.2021г. /определен по реда на чл. 60, ал. 4 от ГПК/. Първоинстанционното решение е постановено на 22.04.2021г., т.е. преди изтичане на срока за представяне на писмена защита.

На първо място следва да се посочи, че жалбоподателят е представил писмена защита след изтичане на определения за това двуседмичен срок.

Писмената защита е изпратена по пощата на 28.04.2021г., а както бе посочено, срокът по чл. 149, ал. 3 от ГПК е изтекъл на 27.04.2021г. /вторник, присъствен ден/.

На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че съгласно разяснителната част по т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълкувателно дело № 1/2012г. на ОСГТК на ВКС, писмената защита не може да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда, като даването на възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени.

Посочените от жалбоподателя нарушения на чл. 149, ал. 3 от ГПК не лишава страната от участие в устните състезания, доколкото дадената от съда възможност за представяне на писмена защита нито представлява част от съдебните прения, нито ги замества /в този смисъл е определение № 578 от 28.06.2017г. по гр.д. № 589/2017г. по описа на ВКС, Трето ГО/. Писмената защита замества устните състезания с писмени доводи след заседанието в определен от съда срок, но писмената защита не може да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. В случая пълномощникът на ответника е пледирал устно в проведеното съдебно заседание. Писменото изложение трябва да съвпада с устните доводи, тъй като в противен случай делото би се решило въз основа на писмена защита от едната страна останала неизвестна за другата страна. Дори да се приеме, че съдът е извършил нарушение на чл.

149, ал. 3 ГПК, като е постановил решението си преди представяне на писмената защита, страната не е била лишена от участие в устните състезания, каквито са проведени от съда. В случая, дадената от съда възможност за представяне на писмена защита, както се посочи нито представлява част от съдебните прения, нито ги замества. Освен това, дори и да се приеме, че неспазването на правилото на чл. 149, ал. 3 от ГПК е 5 съществено процесуално нарушение, то това не е основание за отмяна или обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение и връщане на делото за ново разглеждане, по причина, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност /т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК/ . По тези съображения дори и да се приеме, че са допуснати процесуални нарушения относно участието на страните в етапа на устните състезания в първоинстанционното производство, те могат да бъдат отстранени вследствие дейността на самата въззивна инстанция, чрез осигуряване на страните на равна възможност за разгръщане на състезателното начало.