Решение № 519 от 23.06.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Благоевград, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210102461 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Х. Н., ЕГН ********** с адрес: Благоевград, ж.к. „З*и адрес за кореспонденция: Благоевград, ул.

„Б*против А. Л. Б., ЕГН **********, адрес: Благоевград, ул. „Д* и В. П. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ул. „Х*

Твърди се в исковата молба, че страните са съсобственици на следния недвижим имот, а именно: ОФИС 2-2 /две-две/, на първи етаж, кота + 2.90 м, със застроена площ от 37.77 кв.м. /тридесет и седем цяло и седемдесет и седем стотни квадратни метра/, при съседи: двор; двор; офис 2-3 и коридор, ведно със съответстващите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект се намира в сграда паметник на културата, изградена в УПИ XV-6395, в кв. 117, по плана ЦГЧ на Благоевград, одобрен със заповед № 455 от 23.04.2002 г на кмета на Благоевград, който урегулиран имот е с площ от 750 кв.м. /седемстотин и петдесет квадратни метра/, при съседи по нотариален акт: УПИ I - 6395; УПИ XVI-6395; улица; УПИ XVII -2751и УПИ I-6394, който имот по КККР на Благоевград, одобрени със заповед № РД 18-32 от 05.06.2006 г. на ИД на АК е записан като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор: *** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и дванадесет, точка, сто шестдесет и осем, точка, едно, точка, двадесет/, с адрес на имота: Благоевград, п.к. 2700, ул.

„Б*/едно/, на етаж 1 /първи/, обект 2-2 /две - две/, а самостоятелния обект се намира в сграда 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор *** /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и дванадесет, точка, сто шестдесет и осем/, с предназначение на самостоятелния обект: за офис; брой нива на обекта: 1 /едно/; посочена в документа площ: 37.77 кв.м. /тридесет и седем цяло и седемдесет и седем стотни квадратни метра/; прилежащи части: 2.50% /две цяло и петдесет стотни процента/ идеални части от сградата, ниво 1 /едно/; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***; ***; под обекта: ***; ***; над обекта: ***; стар идентификатор: няма. Твърди се, че правото на собственост е придобито на основание покупко-продажба на право на строеж и реализиран 1 въз основа на него обект, материализирана в н.а. № 200, т. II, per. № 2393, д. № 396/2005 г., на нотариус Д. А*на имота описан по-горе. Твърди се, че ответниците са придобили правото на собственост на 1/2 /една втора/ ид.ч. от същия обект по време на брака им, поради което и придобитата 1/2 ид. част е в режим на СИО. Навежда се, че процесният обект е бил въведен в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация № 73 от 18.09.2020 г., който обаче не е бил в завършен вид и състояние годен за ползване. Необходимите довършителни работи за привеждане на обекта в състояние годно за ползването му, се сочи, че ищцата извършила сама и със свои средства на значителна стойност, предвид изявлението на първата ответница — че няма интерес към съсобствения им имот. Навежда се, че след изпълнението на довършителните работи в съсобствения им имот, ищцата поискала с ответниците да уредят доброволно отношенията им във връзка със съсобствеността на имота, като при проведените преговори за цената на тяхната 1/2 ид.ч., ответниците поискали сума несъответстваща на пазарната стойност на имота, която ищцата отказала да приеме като продажна цена, поради което ответниците изпратили на ищцата нотариална покана № 6260, т. 2, акт 160 г, на нотариус И. Кутева, получена от ищцата на 14.07.2020 г. Навежда се, че във връзка с изпратената й нотариална покана от ответниците, ищцата подала писмен отговор до тях, в който изрично посочила своите претенции, както във връзка с придобиването на имота, така и за извършените от нея довършителни работи, възлизащи на значителна стойност - 9 800 лв., от които ответниците й дължат сумата от 4 900 лв. плюс допълнително заплатени от данъци и такси.

С оглед на горното, се иска от съда да допусне до делба посочения в исковата молба недвижим имот и при квотите посочени в същата - 1/2 /една втора/ ид.ч. за ищцата и общо 1/2 /една втора/ ид.ч. за ответниците или по 1 / 4 /една четвърт/ ид. ч. за всеки от тях.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците, с който не се оспорва, че страните на съсобственици на посочения в исковата молба недвижим имот, както и не оспорват квотите на съсобственост посочени в исковата молба. Сочи се, че изложените в исковата молба обстоятелства, касаещи извършвани ремонти са неотносими към предмета на първата фаза на делбата, а отделно от това се сочи, че същите са изцяло неконкретизирани. Оспорват се изцяло твърденията, че в имота са извършени СМР на стойност 9 800 лв., както и че дължими от ответниците са 4 900 лв.

Оспорват се твърденията, че ищцата е поискала доброволно уреждане на спора. Твърди се, че такова е поискано единствено от ответниците, вкл. чрез изпращане на нотариална покана до ищцата. Оспорва се заявеното в исковата молба влагане на лични средства от страна на ищцата за закупуване на имота, като от една страна се сочи, че този въпрос няма отношение към делбата на обекта, а от друга страна - страните са придобили собствеността върху изпълненият обект на база договор за отстъпване правото на строеж на имота, като според посоченото в акта - цената на това право е изцяло заплатена и от двамата купувачи, като тя няма нищо общо със сочените в исковата молба суми. Сочи се, че с изпълнение на сградата правото на строеж е трансформирано в право на собственост върху самостоятелен обект, като квотите са такива, каквито са и по първоначалния нотариален акт - по 1/2 ид.ч. за двете страни. Навежда се, че ищцата нито е строител на обекта, нито пък е сключила договор за такова строителство, поради което и посочените от нея суми, които твърди да е влагала като лични, нямат отношение към придобиването на имота. Отделно от това се сочи, че твърденията за наличие на задължение от страна на ответниците към ищцата на сума в размер на 8000 лв., са изцяло неверни. Твърди се, че ищцата нито е влагала подобни лични средства, нито пък от исковата молба става ясно как са изчислени тези плащания, респ. на каква база и обща стойност е направено изчислението за твърдяното задължение, което сочи, че е изпълнила в повече от ответниците. Оспорва се изцяло подобно вземане и по основание, и по размер, като изцяло недължимо.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

2

Предявен е иск с правно основание чл. 34 ЗС.

Не се оспорва от ответниците, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот при квотите посочени в исковата молба - по една втора идеална част за всяка страна.

В производството по съдебна делба всяка от страните е и ищец и ответник, поради което при условията на пълно и главно доказване всяка от страните следва да установи наличието на съсобственост между страните върху описания в исковата молба имот на твърдяното придобивно основание и при посочените квоти.

От събраните по делото писмени доказателства - нотариален акт за покупко – продажба на учредено право на строеж № 200, том II, рег. № 2393, дело № 396/2005 г., схема с № 15 596383-03.07.2019 г., издадена от служба по геодезия и кадастър гр. Благоевград, се установява, че страните в процеса са съсобственици на описания в исковата молба имот в исковата молба при посочените в исковата молба квоти и съсобствеността между тях не е прекратена, поради което следва да се допусне делба на имота, описан в исковата молба между страните при права, посочени в исковата молба – ½ идеална част за ищцата и ½ идеална част за ответниците общо.

С нотариална покана ответниците, получена от ищцата на 12.08.2021г. са я поканили в едноседмичен срок от получаване на настоящата покана да освободи част от офиса, равняваща се на квотата им в съсобствеността и осигури възможност за реалното ползване, заявили са желание за извършване на доброволно разпределение правото на ползване на имота, както и ищцата да им предостави ключ за достъп до собствения им офис, който да депозира в кантората на Нотариус И. К* в Благоевград ул. „Б* а при отказ от предоставяне на ключ от офиса, както и освобождаване и предоставяне възможност за реално ползване на собствената част от него в посочените по-горе срокове, я канят за заплащане н обезщетение за ползването, от което са лишени в размер на 250, 00 лева месечно.

Ищцата е отговорила на наториалната покана, описана по- горе, в който отговор заявява насрещни претенции за извършвани подобрения в съсобствения имот, заплатени от нея данък сгради и такса смет.

Видно от приетия по делото договор за наем, сключен между ищцата и трето за процеса лице на 29.12.2023г. ищцата е предоставила на трето лице за временно и възмездно ползване процесния имот за сумата по 50, 00 лева месечно.

По делото е прието заключение на назначената съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещото лице И. М., неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обективно, от което се установява, че размерът на пазарния месечен наем за процесния имот възлиза на 400, 00 лева.

На основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 е направено от ответниците и допуснато от съда изменение на искането по чл. 344, ал. 2 ГПК вр. с чл. 34, ал. 2 от Закона за собствеността, като е увеличена размера на претенцията за обезщетение за ползване на частта, собствена на ответниците от 150, 00 на 200, 00 лева месечно.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т* В.ова Б. - дъщеря на ответниците и Й. В. К., от които се установява, че ответниците не са допускани в съсобствения на страните имот от ищцата, в помещението, в което били мебели от стария офис на ответницата, се намирали вещи на ищцата. В имота има монтирана сигнално охранителна техника, указателна табела има само за адв. Н. - преди входа на офиса на входната врата. При всички срещи, които имали страните, само ищцата Н. виждала вътре св.

Б.. Още от 2020 г. ответниците опитвали да се погодят с ищцата относно ползването на общата им вещ, но няма освободено помещение - има купища папки, при последното посещение седмица преди приключване на устните състезания пред настоящата инстанция се оказало, че тази стая, в която са папките също има ключ и ищцата заключила помещението и си прибрала ключа, има и монтиран СОТ, за който ответниците нямат 3 парола. Нямало следа, че друго лице ползва помещението, а било тип склад за съхранение на папки.

По искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК:

Всеки съделител може да направи искане както за разпределение на ползването, така и за заплащане на обезщетение. Съдът е обвързан от искането на съделителя – невъзможността за разпределение на ползването не е предпоставка за заплащане на обезщетение, ако такова не е поискано. Касае се до привременна мярка в процеса, т.е. до съдебна администрация и съдебният акт, с който се постановява има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава материално правен спор между страните. Именно затова разпределението се извършва найрано с решението по допускане на делбата (с което се разрешават споровете между кои лица, при какви права и досежно кои имоти е налице съсобственост) и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Действието на определението е за определено време, като същото може да бъде обжалвано с частна жалба, както и да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата – арг. чл. 344, ал. 3 ГПК . Касае се за привременна мярка, при която законът изхожда както от общото правило на чл. 30, ал. 3 ЗС за участие на съсобствениците в ползите и тежестите на общата вещ