Решение № 255 от 17.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. С.З., 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20265501000117 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Т.“ ЕАД срещу решение № 1178/23.12.2025 г., постановено по гр.д. № 3793/2025 г. по описа на Районен съд - С.З., с което е обявена недействителността на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на Договор за потребителски кредит №7200312106147 от 07.04.2024г., сключен между П. В. М. ЕГН7********** с адрес гр. С.З., **, и „Т.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С.**, ЕИК ** и е присъдена сумата от 400 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.

Във въззивната жалба са наведи доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, направено е искане да се отмени изцяло обжалваното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли предявения от ищеца иск. Претендират се сторените разноски по делото.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, в която е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно и правилно, като са изложени подробни аргументи в тази връзка. Направено е искане да е отхвърли жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

1

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е и правилно.

По делото не е спорно и от писмените доказателства се установява, че на 07.04.2024 г., в гр. С.З. между П. В. М., като кредитополучател и "Т." ЕАД – кредитодател е сключен договор за потребителски кредит за общо ползване № 7200312106147 за сумата 800 лв. с общ размер на застрахователната премия 949,80 лв. и общ размер на кредита 1749,80 лв., с годишен лихвен процент 51,13%, ГПР – 64,92 % и обща дължима от потребителя сума – 4843,48 лв.

При просрочие от страна на потребителя дължимата сума ще се увеличи с лихвите и разходите по чл.15 от договора. Съобразно инкорпорирания в договора погасителен план заетата сума следва да се върне на 60 месечни погасителни вноски, всяка с размер 81,20 лв. и последна вноска – 52,68 лв., падеж 25-то число на месеца, включващи в себе си посочените части от главницата и лихвата, т.е. сумата 4843,48 лв., от които 1749,80 лв. главница /състояща се от дадени в заем средства и уговорени като застрахователна премия средства/ и 3 093,68 лв. лихва.

Съгласно чл.19 от договора при сключването му потребителят не е длъжен да сключва застраховка, по свое желание той може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключването на самия договор.

Видно от представения сертификат № 172003121061472024 за застрахователни програми „Защита на кредита“, „Защита на сметките“ на кредитополучателя на потребителски кредити и допълнителна медицинска услуга „второ медицинско мнение“ в качеството си на застрахователен агент на „Кардиф Животозастраховане – клон България“ и „Кардиф Общо застраховане – клон България“, ответникът "Т." ЕАД е сключил с П. В. М. застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ с плащане на еднократна такса „Второ медицинско мнение“ срещу еднократна застрахователна премия в размер на 949,80 лв.

Сумата, представляваща еднократната застрахователна премия от 949,80 лв., не е платена от ищцата. Кредиторът, който е и застрахователен агент, се е задължил да превежда от сметката на потребителя по своята банкова сметка или по тази на застрахователя „частта от средствата по кредита“, представляваща дължимата за конкретната застраховка“ / чл.7.2.3/.

Преди подписване на кредитното съглашение, ищцата е попълнила заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 17.04.2024 г.

Страните не спорят, че ищцата е получила сумата по кредита от 800 лв.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими специалните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК императивно установява съдържанието на договора за потребителски кредит, част от което е годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1. Изрично разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК постановява, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В настоящия случай е безспорно установено, че се касае до сключване на договор за потребителски кредит, при който длъжникът се е присъединил към застрахователни програми на кредитора, "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Т."ЕАД. Изтеглен е допълнителен кредит в размер на застрахователната премия, като главницата за възстановяването на заетите суми е оформена общо и за двата дълга. Възнаграждението на кредитора е начислено общо и в крайна сметка ведно с него и застраховката е постигнат общ размер по кредита, т. е. крайно дължима сума, която го надхвърля по размер два пъти размера на реално изтеглената сума. При това в 3 застрахователното правоотношение кредиторът действа като застрахователен агент срещу комисионна, която не е посочена Липсват и данни по делото части от застрахователната премия по застрахователното съглашение /предвид направените частични плащания по договора за потребителски кредит/ да са били реално заплатени на застрахователите.

В случая, независимо, че в договора за кредит е посочено, че застрахователното правоотношение не е незадължително за получаване на кредита, разходите по него следва да се включат в общите по кредита за потребителя и да участват при формирането на ГПР, защото са част от конструкция, прикриваща допълнително възнаграждение за кредитора, което представлява разход по основния договор и следва да бъде включен в ГПР.

Посоченият в процесния договор ГПР не отговаря на действителния размер на разходите по кредита, поради което този договор не отговаря на императивното изискване относно неговото съдържание, установено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Така, неяснотата относно включените в ГПР компонентни съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП относно клаузите, определящи основния предмет на договора, да са ясни и разбираеми.

С оглед гореизложеното, след като не са включени застрахователните премии в размера на ГПР в процесния договор за потребителски кредит, е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

По разноските:

От представените по делото доказателства се установява, че въззиваемата е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е осъществявана безплатно. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в такива случаи адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна в размер, определен от съда и не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Съгласно решение по дело С438/22 на СЕС при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС.

Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. По тази причина съдът следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 5 НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора и обема на извършената работа.

Съдът намира, че с оглед фактическа и правна сложност на делото, обема на оказаната правна помощ на ищеца, възнаграждението на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на П. В. М. следва да бъде определено възнаграждение в размер на 240 евро с ДДС.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1178/23.12.2025 г., постановено по гр.д. № 3793/2025 г. по описа на Районен съд - С.З..

ОСЪЖДА „Т.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С.** да заплати на адвокат Д. В. М. от АК-П., с адрес гр. П., ** сумата 240 евро. с ДДС – адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5