Решение № 811 от 01.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. Бургас, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Михаела К. Пeтрова като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20232100101722 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Е. Е., гражданин на Р. ф., роден на ********** г., постоянен адрес: гр. С. П., ул. „Б. * С.“ № *, корпус *, ап. /кв.

*, действащ чрез пълномощника си адвокат Иво Бинев, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„Христо Фотев“ № 1, вх. 2, ет. 1, против „МАРС БИЛД“ ООД с ЕИК 200016106 – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас – 8256, ж.к.

Русалка № 52, ет. 1, ап. 1, представлявано от синдика Мая Петрова Великова, с която се претендира да бъдат обявени за окончателни сключени между страните предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, а именно: на предварителен договор от 02.04.2012 г. в частта относно ½ идеална част от самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Свети Влас, представляващ апартамент № * *.*, както и на предварителен договор от 16.10.2012 г. относно самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Свети Влас, представляващ апартамент № *.*.

Ищецът излага, че е заплатил продажната цена и на трите апартамента – предмет на горните предварителни договори, а именно на апартамент № * *. *, апартамент № * *. * и апартамент № *.*, в размер на 158 250 евро, но ответникът не му прехвърлял имотите, като му било разяснено, че има разногласия между управителите в тази връзка, а ищецът бил принуждаван да подписва договори с нови цени, като разказва за възникнали отношения между страните в тази насока и тяхното развитие. Било 1 образувано гр.д. № 488/2019 г. на БОС със същия предмет, с което бил уважен иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД относно самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, представляващ апартамент № * *. *, находящ се в гр. С. В., ул. „Л.“. Също така относно 1/2 ид.ч. от апартамент * *. * управителят И. М. сключил предварителен договор със съпруга си, за което по-късно заведен от нея иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД също бил уважен. Поради това и предявявал настоящите искове относно апартамент *.* и ½ идеална част от апартамент * *. *.

В законоустановения срок ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, с който на първо място се изразява становище за недопустимост на исковете и се иска прекратяване на делото. Като основание за това се сочи, че ответното дружество е в несъстоятелност от 09.11.2020 г., а исковата молба по настоящото дело била заведена три години след това, което било в разрез с разпоредбата на чл. 637, ал. 6 от ТЗ, постановяваща императивна забрана кредиторите да търсят своите вземания в самостоятелни производства. Излага се също така, че ищцовите претенции можели да бъдат предявени само единствено през съда по несъстоятелността и в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ или преди решението по дело № 82/2020 г. на БОС, с което е открито производството по несъстоятелност.

Наведените доводи за недопустимост не се споделят от съда, като съдебната практика изобилства от разгледани по същество исковете по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД срещу несъстоятелни търговци /например решение № 129/15.01.2015 г. на БАС по в.гр.д. № 297/2014 г.; определение № 218/17.03.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1614/2015 г. на II–ро ГО/. По отношение на наведените доводи за недопустимост следва да се отбележи, че независимо от договорното неизпълнение и откриването на производство по несъстоятелност по отношение на ответника, съответно обявяването му в несъстоятелност, правата на ищеца по предварителния договор са се запазили, включително правото по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Производството по несъстоятелност е производство за универсално принудително изпълнение, в което се удовлетворяват търговски и нетърговски парични вземания и след обявяване в несъстоятелност и преустановяване дейността на търговеца имуществото от масата на несъстоятелността се осребрява /чл. 616 и чл. 711 от ТЗ/. Поради това и непаричните вземания се превръщат в парични с оценка към датата на откриване на производството по несъстоятелност /чл. 617 от ТЗ/, но това е за вземания, които са притезания.

Непритезателните /преобразуващите/ права, каквото е правото по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, не се осребряват, при което е и допустимо предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД срещу обявен в несъстоятелност търговец /така Решение № 503 от 17.08.2009 г. по гр.д. № 2941/2008г. на ВКС, V-то ГО/.

Доводите за недопустимост по отношение на предварителния договор за 2 продажбата на апартамент * *.*, поради наличието на анекс към него, съгласно който отпадало задължението на ответника за продажба и съответно на ищеца за закупуване, са по съществото на спора и по тях съдът следва да вземе отношение с крайния си съдебен акт. Всъщност твърденията на ищеца за наличието на договорни отношения и неизпълнение на задълженията на ответника обуславят правния интерес от исковете.

По същество се сочи, че иска по отношение на предварителния договор от 02.04.2012 г. е неоснователен, предвид наличието на сключения анекс, съобразно изложеното по-горе в тази насока. Отделно от това се оспорват и извършените плащания за погасяване на задълженията по процесните предварителни договори, като в частност се заявява, че ищецът не е заплащал и уговорената продажна цена по договора от 16.10.2012 г. Твърди се също така, че самият ищец е представил предварителен договор от 02.04.2012 г. по гр.д. № 488/2019 г. със съдържание различно от представения по настоящото дело такъв, с което само се потвърждавало волята му кой от договорите е валиден и обвързващ страните, поради което се оспорва и приложения към исковата молба такъв, както и ищцовите твърдения за осъществявана принуда. Оспорва се и сключването на допълнително споразумение от 10.08.2015 г., като се сочи, че същото е антидатирано и съставено за нуждите на настоящото дело, като се излага, че двамата управители на дружеството действали само заедно, като г-н Г. нямал нужната представителна власт сам да сключи такова от името на дружеството.

Излага се също така, че не са налице основания за извършването на соченото от ищеца прихващане. Депозира се и възражение за изтекла погасителна давност, като се заявява, че в случая давността тече от датата на сключване на договорите и отдавна е изтекла. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете. Моли и за присъждане на разноските по делото.

Правното основание на предявените искове е чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на насрещната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно приложения към исковата предварителен договор от 02.04.2012 г. ответното дружество, представлявано от И. М. М., в качеството му на продавач, се е задължило да продаде на ищеца – купувач, собствения на дружеството недвижим имот, а именно: апартамент № * *.*, ет. *, с изглед към морето на юг, състоящ се от кухня-гостна, спалня, баня и тоалетна, коридор и тераса, изграден в комплекс Т. Б., находящ се в гр. С. В., общ. Н., ул. „Л.“, с площ на апартамента от 61.05 кв.м., с включени 11. 58 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, във вид и срокове, оказани в раздел 1, 2 и 3 от договора, както и апартамент № * *.*, ет. *. Съгласно чл. 1.5 цената 3 на имота възлиза на 68 000 евро и не подлежи на изменение през време на действието на договора т.е. до 31.05.2014 г. Чл. 2.1 предвижда задължение за купувача да заплати уговорената продажна цена от 68 000 евро, както следва: а/ 2 000 евро –такса БРОН – 02.04.2012 г.; б/до 31.05.2012 г. сума в размер на 22 000 евро; в/ до 31.05.2013 г. сума в размер на 22 000 евро; г/ до 31.05.2014 г. сума в размер на 22 000 евро.

Представено и е допълнително споразумение № 1 към договора от 02.04.2012 г., съгласно което за покупко-продажбата на горните два апартамента, е уговорена продажна цена от 208 000 евро, платими, както следва: а/ до 31.05.2012 г. сума в размер на 78 000 евро; б/ до 31.05.2013 г. сума в размер на 65 000 евро; в/ до 31.05.2014 г. сума в размер на 65 000 евро.

Плащанията следва да бъдат извършени по посочената в договора банкова сметка на ответника в „Райфайзенбанк“ с IBAN: *********.

Съгласно приложения към исковата предварителен договор от 16.10.2012 г. ответното дружество, представлявано от И. М. М., в качеството му на продавач, се е задължило да продаде на ищеца – купувач, собствения на дружеството недвижим имот, а именно: апартамент № *. *, ет. *, с изглед към морето на юг-изток, състоящ се от кухня-гостна, спалня, баня и тоалетна, коридор и тераса, изграден в комплекс Т. Б., находящ се в гр. С. В., общ. Н., ул. „Л.“, с площ на апартамента от 42.01 кв.м., с включени 9. 74 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, във вид и срокове, оказани в раздел 1, 2 и 3 от договора, както и апартамент № * *.*, ет. *. Съгласно чл. 1.3 цената на имота възлиза на 89 370 евро и не подлежи на изменение през време на действието на договора т.е. до 31.10.2014 г. Чл. 2.1 предвижда задължение за купувача да заплати уговорената продажна цена от 89 370 евро, както следва: а/ до 16.11.2012 г. сума в размер на 35 370 евро; б/ до 31.10.2013 г. сума в размер на 27 000 евро; в/ до 31.10.2014 г. сума в размер на 27 000 евро.

Съгласно приложено към исковата молба допълнително споразумение към предварителни договори от покупко-продажба на ап. * *.*, ап. * *.* и ап. *.* от 10.08.2015 г., сключено между ответното дружество, представлявано от В. А. Г., и ищеца, е уговорена дата за изпълнение на задълженията за прехвърляне на правото на собственост, а именно: не по-късно от 31.12.2023 г.

Представена е разписка от 06.11.2012 г., видно от която И. М. М. е декларирал, че е получил сумата от 30 000 евро по договора за продажбата на ап. № *.*; разписка от 08.06.2012 г. за сумата от 100 000 евро по договора за покупко-продажбата на апартаменти * *. * и * *.*, както и 4 броя квитанции, съгласно които са извършени плащания в общ размер на евро – 2 000 евро на 02.04.2012 г., 4 784 евро на 15.10.2012 г., 2 000 евро на 29.08.2012 г. и 5 370 евро на 16.10.2012 г.

От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на каса в Райфайзенбанк“ по разплащателната сметка с IBAN:

4

*******на ответното дружество са постъпили 16 260 евро по предварителните договори , а именно: 10 000 евро на 21.04.2012 г. и 6 260 евро на 28.09.2012 г.

Видно от приложеното към настоящото дело гр.д. № 488/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е че предмет на същото е предявен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД от ищеца срещу ответното дружество досежно * *.*. В исковата си молба по това дело ищецът е заявил, че въз основа на сключено споразумение – анекс № 1 към предварителния договор от 02.04.2012 г. задължението му да закупи другия апартамент * *.* отпада, като съответно отпада и задължението за продажбата му от страна на ответното дружество. По това дело е представен сключен между страните предварителен договор от 02.04.2012 г. досежно апартаменти * *.* и * *.*, но с уговорена продажна цена от 32 250 евро. Искът досежно заявения имот – апартамент * *.* е уважен с решението по гр.д. № 488/2019 г. на Окръжен съд – Бургас.

В съдебно заседание на 12.09.2024 г. ищец е заявил пред съда, че през 2012 г. е сключил два договора за апартаменти № *, № * и № * в комплекс „Т. б.“. Един договор за апартаменти № * и № * и един за апартамент № *. Общата продажна цена за трите апартамента била 160 000 евро. Тази сума заплатил на две части. Веднъж 130 000 евро и още веднъж 30 000 евро. И. - директора на „Марс билд“ ООД го помолил 130 000 евро да ги даде в брой на негово доверено лице в С. П. и вече този човек направил превод, за което му била издадена разписка от И.. Останалите 30 000 евро ги платил в брой на И. на части, за което имал издаден документ. И. имал два варианта на договори за всеки апартамент, които били идентични, само сумите били различни.